„Обратно изкупуване“ с горчив привкус: какво (не) казва „Информационно обслужване“

„Информационно обслужване“ АД е с 99,49% държавна собственост. Останалите около 0,51% се държат от приблизително 2 700 частни акционери – дребни притежатели, останали от преобразуването на дружеството в акционерно.

Този символичен частен дял винаги е бил удобен аргумент за ръководството да казва, че ИО е „частна компания по смисъла на Търговския закон“, а не чисто държавно предприятие.

Сега обаче дружеството тръгва към структурна промяна – изкупуване на всички тези акции. И не просто по инициатива на борда, а „по искане на министъра на електронното управление“.

Години наред ИО използваше частния капитал и колективното управление като щит срещу обвинения в монопол и политически контрол. С решението си да премахне частния капитал този щит се пропуква.

Преди: „Имаме частни акционери, управляваме се колективно.“

Сега: „Изкупуваме частните акции по искане на министъра.“

На 31 юли 2025 г. „Информационно обслужване“ АД (ИО) обяви, че Съветът на директорите свиква извънредно общо събрание на 4 септември 2025 г. с една основна цел: обратно изкупуване на акциите, притежавани от частни лица. Предметът е конкретен — 11 598 акции, цена 25,25 лв. всяка, плюс начислен дивидент, като процедурата ще се извърши в рамките на 6 месеца след вписване на решението в Търговския регистър.

Подозрително съвпадение: обратното изкупуване в същото време като наказателната процедура на ЕК

Съобщението за обратно изкупуване на акциите „по искане на министъра“ излиза на фона на втора фаза на наказателна процедура на Европейската комисия срещу България. Поводът: директни възлагания към „Информационно обслужване“ АД без публични поръчки, което според ЕК нарушава Директивата за обществени поръчки (2014/24/ЕС).

Какво казва ЕК:

През декември 2024 г. ЕК официално изпраща уведомително писмо до България, констатирайки, че Законът за електронното управление (2019) допуска директни, непублични възлагания на ИО, макар да липсват „изключителни обстоятелства“, които да оправдаят това изключение.

През юли 2025 г. ЕК преминава към т.нар. мотивирано становище — официален административен акт, който формално заплашва България със съд пред Съда на ЕС, ако не коригира законовата рамка. Отделно сочи, че най-малко 25 публични органа са сключили договори с ИО без търгове.

Защо наличието на ~0.5 % частна собственост е ключово:

Според експертна оценка (например Божидар Божанов), именно този минимален частен капитал нарушава условията за т.нар. „in‑house“ изключение.

В законодателството на ЕС под определението „in-house“ попадат само дружества, които са изцяло контролирани и държавни, без чуждо участие — дори и символично.

Следствие:

Обявеното обратно изкупуване на тези 0,5% дял може да бъде прочетено като тактическо признание на проблема — буквално отстраняване на „правен дефект“, който прави ИО неподходящ за “in-house” режим и позволява възлагания без конкуренция.

Тоест: признава се, че досега възлаганията са били основно невалидни, ако се съди по аргументите на ЕК.

Цитат от Божидар Божанов (СЕГА):

„На ИО не може да се възлага ‘инхаус’ заради частните акционери на 0.5% … това е просто една еквилибристика.“

Историческият наратив: две линии, един дисонанс

В публичните си изяви през годините ИО и негови защитници последователно поддържаха два ключови аргумента:

„В ИО има частни акционери“ – макар и с малък процент, това гарантира, че компанията не е „чисто държавно предприятие“.

„Няма еднолични решения“ – управлението е в ръцете на 5-членен Съвет на директорите, а решенията се вземат колективно.

Днешното съобщение за обратно изкупуване по „искание на министър“ влиза в очевидно напрежение и с двете тези.

Времева линия: реторика vs. реалност

2023 (юли) – Официално становище на ИО:

„Държавата е собственик на 99,49%, а 0,51% са на 2692 акционери – физически лица.“

2024 (април) – За изборите и процесите:

„Изборите не се организират от един човек и още по-малко от изпълнителния директор.“

2025 (юли) – Съобщението за общо събрание и премахване на частните дялове:

„По искане на министъра на електронното управление…“

Линия 1: „Има частни акционери“

Фактите: Държавата, чрез Министерството на финансите, притежава 99,49% от капитала, а около 0,51% са разпределени между ~2 700 физически лица. Това е остатък от преобразуването на ИО в акционерно дружество.

Този символичен процент се използваше като аргумент в политически и юридически спорове, включително при критиките, че ИО е монополист в изборните технологии и удостоверителните услуги. Частното участие се сочеше като доказателство, че компанията не е „чисто държавна“ и подлежи на правила на Търговския закон, а не на Закона за публичните предприятия.

Днес обаче именно този дял е обект на обратно изкупуване — инициатива, която ще премахне аргумента за частен капитал.

Линия 2: „Няма еднолични решения“

ИО често е подчертавала своя модел на управление:

„Съгласно устава си, ИО се управлява от 5-членен Съвет на директорите.“

В предизборния контекст през 2024 г. това се формулираше още по-категорично:

„Изборите не се организират от един човек…“

Днешното съобщение обаче е рамкирано така, че волята за действие се свързва директно с един човек — министъра на електронното управление. Формално, общото събрание ще вземе решението. Комуникационно обаче изглежда като изпълнение на политическа поръчка, а не на вътрешна корпоративна стратегия.

Три критични въпроса, които остават без отговор

Как е определена цената от 25,25 лв. на акция?

– Няма публично оповестена независима оценка или анализ на пазарната стойност.

Каква е стратегическата цел на операцията?

– Ако е заради „национална сигурност“, защо не е казано директно? Ако е заради наказателната процедура и всички досега директно възложени договори са в нарушение на закона, кой ще понесе отговорност?

Къде е позицията на борда?

– Съобщението поставя министъра в центъра, а бордът — в ролята на технически изпълнител.

По-широкият контекст

Това не е изолиран случай. В последните години ИО попадна под прожекторите по няколко линии:

Директните възлагания на услуги, които ЕК поставя под въпрос от гледна точка на европейските директиви и за които в момента тече наказателна процедура срещу България.

„Черната кутия“ – медийни анализи (напр. „Капитал“, март 2025 г.) описват ИО като структура, чиято роля и механизми остават непрозрачни за обществото.

Обратното изкупуване по „искание“ е логично продължение на тази тенденция към затваряне и централизация.

Разликата не е само в нюанса — тя е в целия наратив. И ако формално процедурата е напълно законна, то комуникационно и политически тя е крачка към по-малко прозрачност и по-силна зависимост от моментната воля на властта.