Анализ на НПО „Демократичен център“, сравняващ данните от флаш паметите на машините за гласуване, с данните от протоколите от секционните комисия, показва обезпокояваща тенденция. Разминаването в отчетените от машините гласове и реално вписаните в протоколите от секционните комисии нараства с близо 100% за всеки следващи избори.
Изследвани са случаи, в които броят гласове от машини за отделните партии е по-малък от отчетените гласове в паметта на машините.
Данните от анализа може да изтеглите от тук:
Един от основните плюсове на машинното гласуване е възможността да се извадят данните от паметта на машините и същите да бъдат сравнени с протоколите от секционните комисии. Преди изборите през април 2023г, които са първите, на които водещ е протоколът от комисията, а не от машината, превръщайки машината в своеобразен принтер, разминавания почти не се наблюдават. На изборите през юли 2021г. има 3 гласа разлика, които произлизат от една секция.
На изборите през октомври 2022г. няма разминавания.
Буди безпокойство фактът, че в изявления на отговорните институции се споменава как всеки следващ избор е „най-прозрачен“ и „най-проверяван“, като същевременно се наблюдават фрапиращи разлики между данни от машините и протоколите. Нещо повече, проблемите с хартията за машините, за която отговаря държавата, се задълбочават и са нерешими за трети поредни избори. Всичко това води до негативна тенденция на разлики в гласовете. За съжаление не е възможен подобен анализ при хартиените бюлетини поради спецификата на вота.
По друг начин стоят обаче нещата за изборите през април 2023г. Наблюдават се 2039 гласа разлика, разпределени по следния начин:
На следващите избори, през м. юни 2024г., разликата вече е 6945 гласа или над два пъти повече от разликата на изборите през април 2023г. , разпределени по следния начин:
Обобщени данни от анализа – ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 06.2024
На изборите през октомври 2024г. разликата вече е 9997 гласа, почти пет пъти повече от тази през април 2023г., разпределена по следния начин:
Анализът е проведен чрез изкуствен интелект със следната методика:
- Извадени са данните от флаш паметите на машините, както и от протоколите за всички секции от сайта на ЦИК – раздел отворени данни;
- Сравнени са за всеки избор и всяка секция данните (в приложени данни);
- Резултатите са обобщени по вид избор и на тяхна база е направен сравнителният анализ;
- За анализа са прегледани над 25 милиона реда данни
Благовест Кирилов Кирилов е предприемач, бил е заместник-министър на електронното управленмие, народен представител в XLV, XLVI и XLVII народно събрание. Той е също е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги и преподавател в Техническия университет в София.