В последните седмици войната по пътищата, отнела живота на мъничката Сияна, отвори нова рана в гражданското съзнание, а във вихъра на обществения гняв за пореден път се завъртяха въпросите, останали без отговор толкова години: кой ще поеме отговорност за продължаващата липса на нормални пътища в страната, за потресаващото качество на новополагания асфалт, за престъпното забавяне на строителството на автомагистрала „Хемус“…
Хемус ли казахме? Помните ли разследването „Хемусгейт“, гръмко обявено през далечната 2021 г. от пресцентъра на Прокуратурата, със заявка, че обществото ще бъде своевременно информирано за резултатите от него?
Е, ентусиазмът на държавното обвинение бързо спихна. След скорострелното привличане като обвиняем на Борислав Колев – „мулето“ в схемата за източване и изпиране на 53 милиона лева държавни средства, платени в аванс още през 2019 и 2020 г. по все още неизпълнените лотове от 1 до 9 на автомагистрала „Хемус“, информация през следващите години почти липсваше или се появяваше апокрифно в някоя медия и без официално потвърждение от прокуратурата.
Едва през август 2023 г. и то след поредица от медийни запитвания, прокуратурата смотолеви, че по „Хемусгейт“ има привлечени девет обвиняеми лица за организиране и участие в престъпна група, длъжностни присвоявания и пране на пари, като разследването е в заключителния етап на предявяване на материалите на обвинените и се очаква окончателната преценка на наблюдаващите прокурори за внасяне на делото в съда. И отново обеща да информира своевременно обществеността.
Година и половина по-късно мълчанието по темата е оглушително. Във връзка със смъртта на Сияна и последвалите протести, и.д. главен прокурор Борислав Сарафов разпореди ускоряване на работата по делата с причинена смърт при ПТП. С други думи – от най-високо ниво Прокуратурата ясно заяви, че ще се фокусира върху пътно-транспортните произшествия и няма да се интересува от първопричината – плачевното състояние на пътната ни инфраструктура. Въпреки зададените въпроси, Прокуратурата не счете за необходимо да даде отчет по делото „Хемусгейт“.
Междувременно, анонимен източник изпрати до „Демократичен център“ немислимото твърдение, че делото, известно още като „Пари в чували“ е тихомълком прекратено в началото на месец април, при това от горестоящата Софийска апелативна прокуратура. Тъй като нямаме други данни и доказателства за това твърдение, се обърнахме към пресцентъра на прокуратурата, както и към Софийска градска прокуратура и Софийска апелативна прокуратура, с искане за предоставяне на обещаваната през годините „своевременна информация“ за движението по делото. Прилагаме запитването и чакаме отговор на въпроса: „Прекратено ли е делото „Хемусгейт?“. Обещаваме да ви информираме за отговора своевременно.
ДО
И.Д. ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ГОСПОДИН БОРИСЛАВ САРАФОВ
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР
ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
ДО СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА
ЗАЯВЛЕНИЕ
ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
от Сдружение „Демократичен център“
Относно: Искане за достъп до информация по реда на ЗДОИ относно движението по преписката, свързана със строителството на АМ „Хемус“ и привличането на девет обвиняеми лица
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Поводът за настоящото искане е засиленият обществен интерес и чувствителност по темата за състоянието на пътната инфраструктура в България, особено след трагичната смърт на малката Сияна и други невинни жертви на пътя. Войната по пътищата у нас продължава с тревожни темпове и от години поражда сериозни въпроси относно качеството и безопасността на изпълнението на инфраструктурни проекти от национално значение.
На 10.11.2021 г. Прокуратурата на Република България съобщи, че се е самосезирала и е възложила проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт, във връзка с медийни публикации, съдържащи данни за изпиране на над 53 мнл. лева, отклонени от строежа на автомагистрала „Хемус“. С това съобщение прокуратурата се ангажира да информира обществеността своевременно за резултатите от проверката по делото, станало известно в публичното пространство като делото „Хемус“ или „пари в чували“.
Скоро след това бе образувано досъдебно производство, а още през декември 2021 г. беше привлечен първия обвиняем по делото – Борислав Колев.
На 23.12.2021 г. Прокуратурата на Република България съобщи и че е повдигнала обвинение на Калин Стоянов – бивш министър на вътрешните работи, а към датата на обвинението – директор на ГДБОП, за опит за склоняване на наблюдаващия прокурор по делото да се съгласи с исканията на защитата на обвиняемия Борислав Колев.
През октомври 2022 г. стана ясно от медийни публикации, че обвиняемите по делото „Хемус“ са станали девет, като обвиненията са за организиране и водене на организирана престъпна група, пране на пари и длъжностни присвоявания. Официално съобщение от страна на Прокуратурата нямаше, въпреки заявката, че ще информира своевременно обществото.
На 24.08.2023 г. Прокуратурата на Република България все пак потвърди официално, че обвиняемите към датата на прессъобщението са общо девет и тече предявяването на материалите по разследването, след което ще бъде преценено изготвянето и внасянето на обвинителен акт в Софийски градски съд. Поводът за прессъобщението са запитванията от медиите и високия обществен интерес, като отново се заявява, че обществеността ще бъде своевременно информирана.
Въпреки така направената поредна заявка, повече от година и половина по-късно прокуратурата не е оповестявала никаква нова информация по делото „Хемус“, въпреки че темата остава в центъра на обществения дебат.
По време на поредицата от граждански протести отново бяха зададени въпросите какво се случва с това разследване за лошото качество, бавното изпълнение и злоупотребите със средства при строителството на магистрала „Хемус“, къде са отишли „парите в чували“, какво се случва с обвинените, ще поеме ли някой отговорност или и това дело ще „оттече“ като всички подобни дела за корупция по високите етажи на властта, гръмко оповестявани в началото на разследванията и тихомълком прекратявани на финала?
Във връзка с изложеното и предвид поетия ангажимент на прокуратурата редовно да информира гражданите за действията си по конкретния случай, молим да ни бъде предоставена следната информация:
- Какъв е текущият статус на разследването по цитираната преписка?
- Има ли внесени обвинителни актове? Ако да, на какъв етап е съдебното производство, връщано ли е делото от съда в досъдебната фаза или е даден ход на съдебното следствие? Ако не, по каква причина не са внесени и какво се случва с деветте обвинения?
- Ако наказателното производство е прекратено, коя прокуратура и кой конкретно прокурор е постановил прекратяването, частично ли е то или по отношение на цялото наказателно производство, касае ли то всички или само някои обвиняеми и какви са основните мотиви за така постановеното прекратяване?
- Предвид високия обществен интерес, предвижда ли се ново официално съобщение или публичен отчет по случая?
Молим информацията да ни бъде предоставена в писмен вид, по електронен път, на имейл.
С оглед чувствителността на темата и високата обществена значимост, очакваме произнасяне по настоящото искане в оптимизирани срокове.
Мартин Георгиев е експерт в сферата на образованието и дигитализацията. Живее и работи в Германия, където се занимава с изследвания и анализи, свързани с модернизацията на образователните системи в Европа. С дългогодишен опит в дигиталната трансформация на учебните процеси, Мартин се фокусира върху иновациите в образованието и интеграцията на технологии в училищата.