Проваленият опит за електронни изпити или докъде сме с дигитализацията на образованието

Образователната система в България преминава през интензивен процес на промени, насочен към модернизация и адаптация към технологичните изисквания на съвременния свят. Последните години се отбелязват с множество инициативи за дигитализация и обновление, които целят да повишат качеството на образованието и да подготвят учениците за бъдещето. Въпреки това, редица трудности продължават да възпрепятстват гладкото внедряване на нововъведенията в учебния процес.

Първият електронен изпит по природни науки за деветокласниците

През октомври 2024 година над 60 000 деветокласници от цялата страна се явиха на изпит по природни науки, който за първи път беше изцяло електронен. Целта на този тест беше не само да оцени знанията на учениците по дисциплини като биология, физика и химия, но и да предложи нова, по-ефективна система за оценяване, която да спести време на преподаватели и ученици и да улесни съхранението и анализа на резултатите.

Въпреки амбициозните планове, изпитът се сблъска с множество технически затруднения. Около 10 000 ученици не успяха да положат теста поради проблеми с електронните устройства и интернет връзките в техните училища. Някои от проблемите включваха нестабилни интернет връзки, което доведе до затруднения в достъпа до платформата, както и случаи на отказ на устройствата. В други училища имаше недостатъчно налични устройства, което принуди някои ученици да чакат или дори да пропуснат изпита. Проблемът доведе до значителен дискомфорт сред учениците и разочарование сред техните родители.

Значимост на технологичната подготовка в образователния процес

Въвеждането на електронни изпити и дигитализация на учебния процес изискват сериозна технологична база. В България обаче много училища не разполагат с подходящи технически средства или стабилна интернет свързаност, които да осигурят нормалното провеждане на онлайн изпити. Недостатъчно развитата инфраструктура често води до пропуснати възможности за учениците и затруднява реализацията на нововъведенията.

Състоянието на училищните компютърни мрежи също представлява предизвикателство. В много от училищата липсват актуални компютри и устройства, способни да поддържат стабилно работа при онлайн тестове. Например, в столицата София около 30% от училищата нямат достатъчно устройства, а в селските райони процентът е още по-висок. Това се превръща в значим проблем при реализацията на инициативи за дигитализация.

Учителите като ключов фактор за успеха на дигиталните инициативи

Прилагането на дигитални технологии в училищата изисква не само подходяща техника, но и подготовка на преподавателите за работа в дигитална среда. Учителите играят ключова роля в процеса на дигитализация, като трябва да интегрират технологиите в обучението и да насърчат учениците да използват нови методи на обучение. Много учители обаче срещат трудности, свързани с липсата на техническа подготовка или опит с онлайн платформи и електронни инструменти.

В последните няколко години Министерството на образованието организира курсове и семинари за повишаване на квалификацията на преподавателите в областта на дигиталните технологии. Въпреки това, този процес е все още начален, и голям брой учители не са преминали през такова обучение. По данни от проучване на Министерството на образованието, едва 40% от учителите в страната се чувстват уверени да използват дигитални платформи в класните стаи. Това затруднява внедряването на дигитални методи на обучение и води до пропуски в учебния процес.

Възможности за подобрение и необходимост от реформи

Въпреки трудностите, дигитализацията на образователния процес остава важен приоритет за България. Въведените електронни изпити показват, че съществува значителен потенциал за подобрение на системата чрез използването на технологии, но този потенциал може да бъде реализиран само чрез конкретни мерки:

1. Подобряване на техническата инфраструктура: Необходима е сериозна инвестиция в интернет връзката и компютърната техника на училищата, особено в по-слабо развитите региони на страната.
2. Повишаване на квалификацията на учителите: Програмите за обучение на преподавателите по дигитални технологии трябва да бъдат разширени и направени по-достъпни за всички, за да могат учителите да интегрират технологиите в обучението с увереност и компетентност.
3. Систематично тестване и адаптация: Преди въвеждането на нови технологии в училищата, е необходимо поетапно тестване, за да се избегнат непредвидени затруднения и да се гарантира нормалното провеждане на учебния процес.

Въвеждането на дигитални методи на обучение и електронни изпити в България показва стремеж към модернизация на образователната система. Въпреки това, наличието на технически и организационни трудности изисква допълнителни усилия за успешното изпълнение на тези инициативи. Подобряването на техническата инфраструктура, подготовката на учителите и провеждането на предварителни тестове ще бъдат ключови за успешното адаптиране на системата към новите технологични реалности.

Рубриката “Гласове извън рамката” отразява различни гледни точки.
Същите не представляват позиции на сдружение “Демократичен център”.

Мартин Георгиев

Мартин Георгиев е експерт в сферата на образованието и дигитализацията. Живее и работи в Германия, където се занимава с изследвания и анализи, свързани с модернизацията на образователните системи в Европа. С дългогодишен опит в дигиталната трансформация на учебните процеси, Мартин се фокусира върху иновациите в образованието и интеграцията на технологии в училищата.