Анализ: Спирането на Националния раков регистър представлява сериозен проблем за общественото здраве.

Липсата на функциониращ Национален раков регистър в България: Анализ на текущата ситуация и последствията

Националният раков регистър (НРР) е бил основен инструмент за събиране, анализ и предоставяне на данни за онкологичните заболявания в България. Съществувал повече от 70 години, той е служил като база за планиране на здравни политики, изследвания и лечение на онкологични заболявания. Въпреки своята жизненоважна роля, през последните години НРР е практически преустановил дейността си, което поставя България в затруднено положение спрямо другите държави в Европейския съюз.

---

История и развитие на раковия регистър

Създаден през 1952 г., НРР е играл ключова роля в събирането на епидемиологични данни, които са били признати на международно ниво. През ноември 2023 г. Народното събрание взема решение за спирането на регистъра като част от реорганизацията на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Целта е била да се изгради нов, по-модерен регистър, който да отговаря на нуждите на съвременната медицина. Въпреки това, липсва информация за точния напредък и планираните срокове за завършване на новата система.

---

Как беше спрян НРР?

С прибързано решение на Народното събрание регистърът е закрит, преди новата система да бъде готова. Това води до период на пълна липса на централизирани данни за заболеваемостта и смъртността от онкологични заболявания в страната. Тази празнина създава сериозни проблеми, свързани с планирането на здравни политики и проследяването на пациентите.

Въпросът за липсата на функционален регистър беше повдигнат в общественото пространство, а множество експерти, включително проф. д-р Здравка Валерианова, изразиха тревога относно липсата на ясна стратегия за събирането и анализирането на онкологични данни (БНР Христо Ботев).

---

Какво ще представлява новият регистър?

На този етап няма публично достъпна информация за точните параметри и структура на новия регистър. Министерството на здравеопазването не е предоставило ясни срокове за завършване на проекта. Въпреки многократните въпроси от страна на граждански организации и медицински експерти, липсва отчетност относно разходите за разработването и внедряването на новия регистър.

Въпрос към Министерството на здравеопазването

В тази връзка нашият екип изпрати официално запитване до Министъра на здравеопазването по ЗДОИ с няколко ключови въпроса:

1. Какъв е настоящият статус на новия Национален раков регистър?
2. Кога се очаква той да бъде напълно функциониращ?
3. Какви са разходите за разработването и поддържането на новия регистър?

---

Влияние върху здравната политика

Липсата на раков регистър затруднява планирането и изпълнението на скринингови програми. България остава без актуални данни за заболеваемостта от онкологични заболявания от 2013 г. насам. Според доц. д-р Димитър Калев, това води до сериозни последствия за качеството на лечение и превенция на рака (Дарик).

---

Международен контекст

Според доклад на Европейската комисия, България е единствената държава в ЕС, в която смъртността от рак се увеличава. Липсата на регистър ограничава възможността за участие в международни програми за борба с онкологичните заболявания и прави България изключение в сравнение с други държави като Финландия и Холандия, където добре организираните регистри значително намаляват смъртността.

сравнение на България с други държави в Европейския съюз (ЕС) по отношение на заболеваемостта и смъртността от рак.

Таблица 1: Заболеваемост от рак (нови случаи на 100 000 души) в избрани държави от ЕС

Държава	Заболеваемост (2020)
България	458
Германия	505
Франция	490
Италия	484
Испания	467
Средно за ЕС	484

Източник: Европейска комисия

Таблица 2: Смъртност от рак (смъртни случаи на 100 000 души) в избрани държави от ЕС

Държава	Смъртност (2019)
България	242
Германия	220
Франция	215
Италия	210
Испания	205
Средно за ЕС	215

Източник: Европейска комисия

Таблица 3: Петгодишна преживяемост при рак на гърдата (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Преживяемост (2019)
България	76
Германия	86
Франция	87
Италия	85
Испания	84
Средно за ЕС	83

Източник: Европейска комисия

Таблица 4: Петгодишна преживяемост при колоректален рак (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Преживяемост (2019)
България	51
Германия	64
Франция	65
Италия	63
Испания	62
Средно за ЕС	61

Източник: Европейска комисия

Таблица 5: Разпространение на тютюнопушенето сред възрастни (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Тютюнопушене (2019)
България	29
Германия	23
Франция	25
Италия	22
Испания	24
Средно за ЕС	18

Източник: Европейска комисия

Таблица 6: Употреба на алкохол сред възрастни (литра на глава от населението годишно) в избрани държави от ЕС

Държава	Употреба на алкохол (2020)
България	11,2
Германия	10,6
Франция	11,0
Италия	7,8
Испания	9,5
Средно за ЕС	9,8

Източник: Европейска комисия

Таблица 7: Ваксинационно покритие срещу HPV сред момичета (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Ваксинационно покритие (2020)
България	25
Германия	45
Франция	60
Италия	70
Испания	75
Средно за ЕС	60

Източник: Европейска комисия

Таблица 8: Скрининг за рак на гърдата сред жени на възраст 50-69 години (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Скрининг (2019)
България	20
Германия	60
Франция	70
Италия	65
Испания	68
Средно за ЕС	61

Източник: Европейска комисия

Таблица 9: Скрининг за колоректален рак сред населението на възраст 50-74 години (%) в избрани държави от ЕС

Държава	Скрининг (2019)
България	3,6
Германия	45
Франция	50
Италия	40
Испания	35
Средно за ЕС	33,4

Източник: Европейска комисия

Таблица 10: Очаквана продължителност на живота (години) в избрани държави от ЕС

Държава	Продължителност на живота (2020)
България	73,6
Германия	81,0
Франция	82,5
Италия	83,2
Испания	83,4
Средно за ЕС	81,3

Източник: Европейска комисия

---

---

Таблиците ясно показват, че България изостава значително от средните стойности в Европейския съюз по ключови показатели, свързани със здравето и онкологичната грижа. Ето основните изводи:

1. Заболеваемост и смъртност: Заболеваемостта от рак в България е малко под средната за ЕС, но смъртността е значително по-висока. Това предполага недостатъчно ефективно лечение и късна диагностика.
2. Петгодишна преживяемост: Преживяемостта при рак на гърдата и колоректалния рак в България е с около 10% по-ниска от средната за ЕС. Това отразява неефективни системи за диагностика, лечение и последваща грижа.
3. Скринингови програми: Само 20% от жените на възраст 50-69 години в България преминават през редовен скрининг за рак на гърдата, в сравнение с над 60% в ЕС. Скринингът за колоректален рак е дори още по-нисък – едва 3,6%, спрямо средните 33,4% за ЕС. Липсата на организирани скринингови програми води до късна диагностика и по-ниска преживяемост.
4. Фактори на риска: Тютюнопушенето и високата консумация на алкохол остават сериозни проблеми в България. Данните показват, че тютюнопушенето сред възрастните е значително по-високо в сравнение със средното за ЕС, което е основен фактор за риска от ракови заболявания.
5. Ваксинация срещу HPV: Ниското ниво на ваксинационно покритие срещу HPV е тревожен сигнал. Високата ваксинация е доказан метод за превенция на рак на шийката на матката, а България е на едно от последните места в ЕС по този показател.
6. Продължителност на живота: България има най-ниската очаквана продължителност на живота в ЕС, което е индикатор за по-слабо развита здравна система и обществено здраве.

---

Заключение и препоръки

Статистиките подчертават острата нужда от реформи в онкологичната грижа в България. Липсата на функционален Национален раков регистър допълнително усложнява ситуацията, като прави невъзможно адекватното планиране на здравни политики и програми.

Очакваме отговор от Министерството на здравеопазването, за да се изясни какви са плановете за възстановяване на тази критично важна система.