Стоил Цицелков – Нарушения, пропуски и липси: Какво (не) научихме от делото за касиране на изборите

Двайсет дни след окончателното решение на Конституционния съд по делото за касиране на резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. темата все така продължава да вълнува политическите сили. Вече трета седмица политици, експерти и представители на граждански организации дискутират в работни групи как да бъде изменен Изборният кодекс, така че да се предотвратят нарушенията, установени от повторната проверка на Конституционния съд. Макар и ограничена, тя потвърди, че изборният процес в България е съпътстван от многобройни проблеми и празноти, които водят до грешки и манипулации в отчитането на резултатите.

Изводите обаче остават непълни заради ограничената експертиза – Конституционният съд така и не допусна независими наблюдатели по време на повторното преброяване, нито пък се съгласи да разшири проверката, като разгледа критични аспекти от изборния процес като преференциалния вот и избирателните списъци. Това от своя страна породи съмнения в работата на съда и очаквано предизвика нападки от страна на политически сили, които използваха пропуските, за да атакуват Конституционният съд и дори да поискат неговото премахване. 

И все пак, 

Какво научихме от проверката на Конституционния съд

Конституционното дело за оспорване на законността на изборите от 27 октомври бе образувано по искане на пет политически сили – „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Алианс за права и свободи“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и „Величие“. С определението, с което съдът даде ход на делото, експертите, извършващи проверката, бяха натоварени със задачите да проверят в 2204 секции:

• Дали броят на подадените действителни гласове съответства на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия (СИК);
• Дали броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване съответства на информацията от паметта на машините;
• Дали броят на записаните в протоколите недействителни бюлетини в 442 избирателни секции съвпада с реално подадените;
• Съставени ли са протоколите на секционните избирателни комисии в съответствие с изискванията на Изборния кодекс;
• Какви са причините в някои секции да не е сработило видеонаблюдението и видеозаснемането при преброяването на гласовете.
• Колко и какви са причините за промените в съставите на секционните комисии извън определения за това срок, след като около 30% от съставите на СИК бяха заменени в последните пет дни преди изборите без основания и въпреки забраната на ЦИК за подобни действия;

Вследствие на изпълнението на тези задачи конституционният съд установи, че партия „Величие“ е преминала 4-процентната бариера за влизане в парламента и става деветета формация в 51-то Народно събрание с 10 народни представители. Преизчислението на резултатите доведе до свиване на управляващото мнозинство до критичния минимум от 121 гласа, увеличавайки по този начин политическата нестабилност. ​

В резултат от извършените експертизи Конституционният съд установи серия от изборни манипулации. Като обща тенденция се забелязва неправилното отчитане на резултатите от гласуването в множество секции – най-често става въпрос за нарушения като записване като недействителни на действителни гласове и обратно, отчитане на гласове в полза на различна партия или коалиция, вписване на гласове „не подкрепям никого“ към дадена партия или коалиция и обратното. (Подробен технически анализ на разминаванията секция по секция е наличен тук, бел.авт). В много малко от случаите съдът успя да определи дали става дума за нарочен акт или за грешки от умора или недоглеждане.

При казуса с три секции във Врачанска, Монтанска и Плевенска област обаче назначената допълнителна графологична експертиза доказа, че в тях умишлено са подправени гласове в полза на „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски. Резултатите от експертизата показаха, че в проверените секции има поне 273 бюлетини, попълнени от един или двама души.

Съдът откри и няколко случая с надписване на гласове – в секцията в село Гърмен (област Благоевград), в която прозвуча репликата „На Краси му трябват 300“, експертите по делото откриха надписани 106 гласа за „ДПС-Ново начало“. Въпросната секция е една от 1700-те, в които се наблюдава устойчиво рисково поведение на гласоподавателите.

Сред останалите нарушения, които присъстват в заключенията на Конституционния съд, са:

• рекордно бързо гласуване с устройство за машинно гласуване в секции извън страната (основно в Турция);
• липса на видеонаблюдение в 43 секции в страната – най-много от тях в Кърджали (20);
• поправени протоколи не според указанията в Изборния кодекс;
• липси на изборни книжа и елементи – липса на залепваща хартиена лента с подписите на членовете и с печата на СИК, липса на финалния отчет от машинното гласуване; липса на кочани от бюлетините; неправилно пакетиране на бюлетините; 
• над 10 хил. смени на членове на секционните избирателни комисии в последния момент;
• съмнения за честността на вота при гласуването с подвижни секции;

Какво няма да научим от проверката на КС

Въпреки че експертизата, назначена от Конституционния съд, обхваща ключови аспекти на изборния процес, някои важни въпроси не са включени в нейния обхват.

Без отговор ще остане въпросът кой е Краси, на когото му трябват 300 гласа, тъй като това е работа на прокуратурата, а тя пет месеца по-късно не изглежда да работи по този казус. 

Съдът имаше правомощията да назначи проверка на редица други аспекти от изборния процес, които щяха да дадат още по-пълна картина за нарушенията, но не го направи. Така например, КС можеше да включи в проверката още 687 секции с разминавания между данните от машинното гласуване и протоколите, за които бе сигнализирано от Обществения съвет на ЦИК, защото те отговаряха на критерия за „разминаване с 2 или повече гласа”. За целта се изискваше съдиите да издадат ново определение по делото, но така и не пристъпиха към такова действие. 

Голям недостатък на извършената експертиза е липсата на анализ на това доколко коректно са отчитани преференциите. Конституционният съд декларира, че целта му е да установи как е гласувал всеки избирател, с оглед на точното отразяване на предпочитанията му. Въпреки това не беше предвиден и възложен такъв анализ при положение, че преференцията е основна част от избора на всеки гласоподавател, защото отразява волята му за това коя конкретна личност да бъде негов представител в законодателната власт. Това е единственият мажоритарен елемент в българската избирателна система, който дава и възможност за пренареждане на кандидатите и съответно на състава на Народното събрание.

Някои партии игнорират резултатите от преференциите и не позволяват разместване на листите си („ДПС“, „Възраждане“, „Има такъв народ“, БСП), но избирателите на други (ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“) гласуват именно заради възможността да подкрепят личности, на които имат доверие. Това повишава избирателната активност на национално ниво и дава по-голяма тежест и легитимност на резултатите.

Анализ на Демократичен център (ДЦ) установи, че 11 905 преференции не са отчетени при преброяването на гласовете от машинния вот на изборите през октомври 2024 г. Те са отразени в протокола от устройствата, но не са били пренесени във финалните протоколи от членовете на СИК. 

Най-много разминавания има в Софийски (-3 933 гласа), Пловдивски (-1 170), Благоевградски (-822) и Бургаски (-656) многомандатен избирателен район. Такава проверка е невъзможно да се направи за гласоподавателите, които са избрали да гласуват на хартия, тъй като тази технология би изисквала отваряне на чувалите и повторно преброяване на бюлетините, което е позволено само след искане за касиране на вота и съдебно решение. 

Допълнителната проверка на Демократичен център показва, че при машинното гласуване има около 5,45% повече отчетени преференции в сравнение с гласуването с хартиена бюлетина. Въпреки това, Конституционният съд не възлага анализ на тези данни, което оставя въпроса за точността при отчитането им без отговор.

На какво се дължат разминавания между хартиените и машинните протоколи 

Едно от основните предимства на машинното гласуване е възможността да се сравнят данните от паметта на устройствата с тези, записани в протоколите от секционните избирателни комисии и базирани на преброяването на разписките от устройства. По този начин Демократичен център разкри значителни разминавания между тези данни. Несъответствията на изборите през октомври 2024 г. достигат до 9997 гласа, което е почти пет пъти повече в сравнение с изборите през април 2023 г.

В някои случаи броят на гласовете в протоколите надвишава този в паметта на машините, докато в други случаи е обратното. Например, в дадена секция за партия „Величие“ са записани 8 гласа повече в протокола на СИК, отколкото са отчетени в машината, докато в други секции за същата партия са въведени 144 гласа по-малко в сравнение със подадените в машината. ​По-големият брой гласове в паметта на устройството спрямо записаните в хартиения протокол понякога се дължи на факта, че след като е извършено гласуването, устройството блокира и не успява да принтира хартиената разписка, която се брои на финала. Така, машината отчита направения избор и записва в паметта си подадения глас, но той не може да бъде преброен без да има излязла от устройството бюлетина. Останалите причини за тези грешки и разминавания не могат да бъдат посочени без да има цялостен одит и последващ анализ на изборния процес. Въпреки възможността, която имаше Конституционният съд, той не разпореди такъв. 

За какво са ни видеозаписи, ако никой не ги гледа

Въпреки наличието на видеонаблюдение по време на изборния ден, законодателството в България не предвижда видеозаписите да служат като официално доказателство в случай на спорове или обжалвания на изборните резултати. Вероятно заради този факт Конституционният съд отказа да нареди записите от 2204-те секции, в които се извърши повторно преброяване на бюлетините, да бъдат прегледани. Това означава, че потенциални нарушения, заснети на видео, ще останат неразкрити и без последствия. От ЦИК също отказаха да гледат видеоматериалите, въпреки че бяха сезирани за нарушенията, излъчени в репортажите на БНТ. Вместо да изискат от секционните и районните комисии допълнителна информация по случаите, от ЦИК единствено препратиха данните до съда, без самите те да инициират проверка. 

Съдът все пак изиска информация за причините, поради които не е осъществено видеонаблюдение в определени секции, но не направи анализ на наличните видеозаписи въпреки публичните позиции на различни граждански организации, които предупредиха, че с игнорирането на тези материали КС ще валидира очевидни фалшификации.

Без детайлна проверка останаха и избирателните списъци. Съдът отказа да провери дали списъците не са били съставени с наличието на починали или лица без избирателни права. Такава проверка можеше да даде яснота по темата за т.нар. „мъртви души” и да помогне за преустановяването на спекулациите по темата. 

Преди началото на проверката изборни експерти настояваха да бъде извършено сравнение между броя получени, използвани и неизползвани бюлетини и числата, които са записани в приемо-предавателните протоколи, както и да бъдат сравнени уникалните серийни номера на бюлетините с тези от отрязъците. Един от мотивите за това искане бе фактът, че в решението на ЦИК, с което бяха обявени окончателните изборни резултати, се вижда, че броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци (2 570 629) надвишава с 61 общия брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване (2 570 690). Техният брой от своя страна е с 92 гласа по-голям от сумата на действителните и недействителните гласове, посочени в решението (2 570 598). Ако изчисленията са верни, тези числа би трябвало да бъдат еднакви. Междувременно на „Величие“ не достигнаха едва 21 гласа, за да прескочи прага от 4% и да влезе в Народното събрание. 

Въпреки посочените факти, КС не назначи такава проверка, а тя можеше да разкрие потенциални нередности, като например внасяне на предварително попълнени бюлетини.

Основният проблем – липсата на прозрачност

Основен проблем при повторното преброяване на бюлетините се оказа липсата на прозрачност. Детайлите около работата на експертите до последно бяхапазени в тайна, а експертите отказваха коментари. Малко преди произнасянето на съда, от кореспонденцията между „Информационно обслужване”, ЦИК и КС се разбра, че бюлетините от две секции липсват. Това доведе до незабавна политическа реакция и внушения, свързани с работата на експертите. Съдът бе разкритикуван от политическите сили, че по време на повторното преброяване на бюлетините не са допуснати независими наблюдатели.

В международната практика осигуряването на достъп на наблюдатели до процеса на обработка на изборните данни повишава доверието в резултатите и намалява възможностите за манипулации. Затова и организации като „Обединение за Честни Избори (ОЧИ)“ и Общественият съвет към ЦИК настояваха за включването на такива по време на изготвянето на експертизата, но съдът не възприе предложенията им. Това от своя страна доведе до намаляване на прозрачността и доверието в резултатите от повторната проверка.

Отказът от допускането на наблюдатели в процеса по повторното преброяване на бюлетините рязко контрастира с иначе публичните действия около подготовката на машините (като довереното изграждане и генерирането на хеш кода, бел.авт), които се извършват в присъствието на медии и наблюдатели.

Недостатък на експертизата е и фактът, че „Информационно обслужване“ АД, отговорно за компютърната обработка на изборните данни, не бе включено като обект на анализ от страна на вещите лица. Дружеството по закон е монополист в тази дейност, но не предоставя достатъчно информация за използвания софтуер и процедурите по обработка на данните. В същото време провеждането на независими одити на софтуера и хардуера, използвани в изборите, е стандартна практика в много страни. Това гарантира, че технологиите отговарят на изискванията за сигурност и надеждност. Липсата на такъв създава предпоставки за съмнения около коректността на обработката и обявяването на резултатите. 

Недоверието в безпристрастността на дружеството беше подсилено и от действията на изпълнителния директор на дружеството Ивайло Филипов, който в хода на делото публикува детайли от него без разрешението на съда и сезира прокуратурата, която от своя страна направи безпрецедентен опит за намеса в делото.

В заключение повторната проверка на съда може да се разглежда като пропусната възможност за постигането на пълна прозрачност в изборния процес. За тази цел бе нужно разширяването на обхвата ѝ и прилагане на добри международни практики с максимално участие на академичната, обществена, медийна и по-широка гражданска общност.