Централизация без конкуренция: Защо новото предложение на МЕУ за централизирани обществени поръчки е заплаха за прозрачността

Какво стои зад “добрата” идея за централизирани поръчки?

Централизирането на обществени поръчки от държавата звучи логично: повече ефективност, по-ниски цени, по-малко административна тежест. Но в български контекст, където институционалната прозрачност често е пожелателна, такава централизация може да се превърне в инструмент за монопол и злоупотреби.

Такъв е случаят с Централния орган за покупки (ЦОП) към Министерство на финансите – структура, чиято идея е да координира нуждите на администрациите, но която на практика създава затворени пазарни ниши за избрани фирми.

---

Данните: Кой прибира парите по линия на ЦОП?

Анализ на договорите, сключени чрез ЦОП в периода 2020–2024 г. чрез данни от ЦАИС АОП и портала з отворени данни (https://data.egov.bg/) показва сериозна концентрация на ресурси:

Хардуер и периферия

• Обща стойност: около 35 млн. лв.
• Брой основни фирми: 9
• Най-големи изпълнители:

Фирма	Обща стойност (лв.)
РОЕЛ-98 ООД	9.8 млн.
Лирекс БГ ООД	9.8 млн.
Контракс АД	9.2 млн.
Сиенсис АД	8.6 млн.
Кооперация ПАНДА	7.9 млн.

Тонери и консумативи (2020–2022)

• Общо: над 31 млн. лв.
• Фирми: „АТС-България“, „Принтек“, „Кооперация ПАНДА“, „Роно“ и др.
• Скорошни РС (2024 г.): над 14 млн. лв., разпределени между почти същите фирми

Списък изпълнени поръчки:

---

Как работи моделът на ЦОП?

• ЦОП сключва рамкови споразумения (РС) с подбрани фирми
• Само тези фирми могат да получават последващи договори
• В рамките на едно РС могат да бъдат включени 2–4 фирми, но в практиката често се наблюдава доминиране на 1–2 изпълнителя

Така се създава затворена система, в която:

• Конкуренцията е ограничена до началния етап на РС (веднъж на 2–3 години)
• Нови фирми нямат достъп
• Администрациите нямат избор

---

Новото предложение: още по-лоша централизация

Министерството на електронното управление в момента отново предлага предложение за Постановление на Министерски Съвет, с което:

• Министерството на електронното управление (МЕУ) да поеме функциите на ЦОП
• Централизацията вече не е доброволна, а задължителна за всички администрации
• МЕУ ще бъде единствен възложител на хардуер и софтуер в държавната администрация

Този проект вече беше мистериозно свален от сайта на МС през 2024 г. след първоначална вълна от критики. Днес той е върнат отново – без промени.

---

Конфликт на интереси в най-чиста форма

Министерството на електронното управление в момента:

• одобрява всяка ИТ поръчка в страната (чл. 58а от ЗОП)
• предлага да възлага всички такива поръчки

Това създава несъвместимо преплитане на контролиращ, регулаторен и изпълнителен капацитет в един орган – което:

• елиминира външен контрол,
• поставя под съмнение обективността,
• и практически превръща МЕУ в наддържавна структура.

---

Заключение: Централизация ≠ антикорупция

Централизираните обществени поръчки могат да бъдат ефективни, ако:

• включват реален надзор,
• гарантират равен достъп,
• ограничават конфликта на интереси.

Но настоящият модел на ЦОП и особено новото предложение на Министерството на електронното управление създават структурен монопол, който:

• създава зависимости,
• премахва прозрачността,
• насърчава злоупотреба с власт.

---

Какви препоръки може да дадем:

1. Запазване на доброволния характер на участието в ЦОП
2. Създаване на независим контролен орган върху процедурите и изпълнението
3. Отказ от идеята МЕУ да бъде едновременно регулатор и изпълнител
4. Въвеждане на динамична платформа, в която фирмите могат да се присъединяват регулярно, а не веднъж на няколко години

1. Юридическа рамка към момента

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗОП:

„Централен орган за покупки е възложител, който възлага обществени поръчки от свое име и за сметка на други възложители или сключва рамкови споразумения, към които други възложители могат да се присъединят доброволно.“

Изрично е подчертано доброволното присъединяване към рамковите споразумения на централен орган за покупки.
Участието на администрациите не е задължително, а представлява възможност, а не задължение.

---

2. Какво предвижда новото предложение на Министерски съвет

• МЕУ става единствен централен орган за покупки за ИТ продукти и услуги (хардуер, софтуер и свързани).
• Всички администрации задължително използват процедурите и рамковите споразумения, подготвени и управлявани от МЕУ.
• МЕУ запазва и настоящата си функция по контрол и съгласуване на обществени поръчки по ЗОП.

---

3. Правен анализ на несъвместимостите

3.1. Конфликт на интереси (чл. 24, ЗПКОНПИ)

Съгласно ЗПКОНПИ и практиката на Върховния административен съд:

„Конфликт на интереси е налице, когато лице в публична длъжност съвместява контролна/регулаторна функция с участие в дейност, която подлежи на регулиране или контрол.“

При новото предложение МЕУ:

• одобрява спецификации и провеждане на поръчки (контролна функция),
• в същото време възлага и управлява самите поръчки (изпълнителна функция).

Това създава структурен конфликт на интереси, при който МЕУ ще бъде самоодобряващ се орган – напълно несъвместимо с изискванията за обективност и безпристрастност.

---

3.2. Нарушение на принципа на самостоятелност на възложителите

Според чл. 7, ал. 1 от ЗОП, възложителите (напр. министерства, агенции, общини) са самостоятелни юридически лица, които:

• отговарят за планиране и провеждане на обществени поръчки,
• носят административна и имуществена отговорност.

Съгласно предлагания механизъм:

• Администрациите губят правото на самостоятелно възлагане
• При липса на избор – отговорността остава, но без реална власт

Това създава дефектен правен режим, при който едни структури носят отговорност, но нямат контрол.

---

3.3. Нарушение на принципа на конкуренция и недискриминация

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП:

„Обществените поръчки се възлагат при условията на равнопоставеност, свободна конкуренция и недопускане на дискриминация.“

В реалността:

• Рамковите споразумения сключени от ЦОП не се обновяват динамично;
• Съществуващите фирми получават монополен достъп за години;
• Нови участници нямат механизъм за влизане между процедурите.

Това е де факто дискриминация, облечена в правна форма – забранено от ЗОП и европейското право.

---

4. Практика и препоръки от ЕС

• Европейската комисия неведнъж е изразявала притеснение от монополизиране на обществени поръчки от един орган;
• В т.нар. Dynamic Purchasing Systems (ДПС) се препоръчва постоянно отворен достъп за нови доставчици – обратното на фиксираните рамки.

---

5. Заключение: предложеният модел противоречи на правото и принципите на управление

Несъвместимо с:

Принципите на европейското право

Закона за обществените поръчки

Закона за предотвратяване на конфликта на интереси

Конституционния принцип на децентрализация в публичната администрация