51-402-01-10 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Вносител: Министерски Съвет

Дата на постъпване: 02/12/2024

51-402-01-10 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165823

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вх. №: 51-402-01-10

Дата: 02.12.2024 г.   10:52 ч.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение  822 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

Приложения: 

1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

2. Частична предварителна оценка на въздействието.

3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

4. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз.

5. Справка за постъпилите предложения от обществените консултации.

6. Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на законопроекта.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е    822

от    29 ноември    2024 година

ЗА одобряване на законопроект

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България 

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.

3. Министърът на финансите да представи законопроекта по
т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:  /п/ Габриела Козарева

Вярно,

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ

“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И

ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:

/Жана Кадънкова/  

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

З  А  К  О  Н

ЗА изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

(oбн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от
2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от
2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 г. и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106, 108 от 2023 г. и бр. 42 и 70 от 2024 г.)

§ 1.В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“.

§ 2. В чл. 20б ал. 5 и 6 се изменят така:

„(5) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на страната, се упражнява по реда или на чл. 156, ал. 16, или чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която:

1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване – при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;

2. завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя – при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

(6) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на една държава членка, различна от страната, се упражнява или чрез регистрация в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза или за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация в страната по
чл. 96, ал. 2 и 3 за целите на данъка върху добавената стойност, когато:

1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната – при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;

2. изпращането или транспортирането на стоката до получателя завършва в страната – при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“

§ 3. В чл. 21 се създават ал. 12 и 13:

„(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп до събитие и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.

(13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал. 4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“

§ 4. В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя.

§ 5. В чл. 46, ал. 1, т. 6 думите „Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ се заменят с „Фонд на фондовете и Холдинговия фонд по реда на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление“ и след думите
„(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)” се добавя „и споразумение за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB, L 231 от 30 юни 2021 г.), включително за възстановени средства; това не се прилага за доставки, различни от доставки, свързани с управление на специални инвестиционни фондове, определени като такива в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз“.

§ 6. В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“.

§ 7. В чл. 69, ал. 2, т. 1 накрая се създава изречение второ:

„това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалния режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа „б“;“.

§ 8. В чл. 70 се правят следните допълнения:

1. 1. В ал. 4 след думите „чл. 97а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г“.
2. 2. Създава се ал. 6: 

„(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които прилага специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“ 

§ 9.В чл. 74, ал. 1 числото „97“ и запетаята след него се заличават.

§ 10.В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“.

§ 11.В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на използваните стоки и услуги от лицата за  извършване на доставки, за които прилагат в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз“.

§ 12. В чл. 82, ал. 2 т. 2 се отменя.

§ 13. В чл. 87 ал. 3 се изменя така:

„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132, ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“

§ 14. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 

1. Алинея 2 се изменя така: 

„(2) С издаване на акт за регистрация на основание чл. 96,
ал. 1-4 , чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 97г, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “BG”. С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определения идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датата на регистрация и датата на дерегистрация по режима и за съответната държава членка:

1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);

2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“

§ 15. Член 96 се изменя така:

 „Задължителна регистрация по общия ред

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 85 000 евро.  

(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, и прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато:   

1. годишният му оборот в страната, определен по реда на
чл. 168в, надвиши националния праг от 85 000 евро, или 

2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на
чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро. 

(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за доставка, за която лицето прилага режим в Съюза или за която данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2.  

(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за доставка, за която лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за която данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2. 

(5) В случаите по ал. 1 – 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация, или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

 (6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2; 

2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.“

§ 16. Член 97 се отменя. 

§ 17.В чл. 97а, ал. 5 думите „по чл. 96, 97 и 99“ се заменят с
„по чл. 96, 97г и 99“.

§ 18.Създава се чл. 97г:

„Задължение за регистрация при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради

Чл. 97г. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната на:

1. нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях;

2. прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка става изискуем, като данъчната основа на извършената доставка подлежи на облагане с данък.

(3) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97а и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.“

§ 19. В чл. 99 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“.

2. В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.

3. В ал. 6 числото „97“ се заменя с „97г“.

§ 20. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. Алинея 4 се изменя така: 

„(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация и датата, на която възниква това основание за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. В случаите по чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за годишен оборот.“

1. 2. В ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по ал. 1“.

3. В ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията“ и се поставя запетая.

4. Алинея 7 се отменя. 

5. В ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, чл. 97а, чл. 97г и 99“.

§ 21. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В ал. 1 се създава изречение второ: 

  „Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“

1. 2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“

3. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“

4. Алинея 4 се отменя.

§ 22. Член 103 се изменя така:

„Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита:

1. 1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или прага в Съюза – при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация  по чл. 96, ал. 5;
2. 2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;
3. 3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго;
4. 4. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1;

5. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо  календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“

§ 23. В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят.

§ 24.Член 105 се отменя.

§ 25. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В т. 3, буква „а“ думите „ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ и запетаята пред тях се заличават.
2. 2. В т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
3. 3. Създават се т. 8 и 9:

„8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, което е регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3;

9. прекратяване/заличаване на данъчно задължено лице по законодателството на друга държава, в която е установено по седалище и адрес на управление.“

§ 26. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В ал. 1:

a) в т. 1 думите „чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 2 и 3“; 

б) в т. 4 след думите „чл. 97а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г или чл. 100, ал. 1“;

в) точка 5 се изменя така:

„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната;“.

2. Алинея 3 се отменя.

3. Алинея 4 се изменя така: 

„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато:

1. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2, 3 или 4, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;

2. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, се регистрира в страната по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“

4. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националният праг в страната е бил надвишен.

(6) Регистрирани лица по чл. 96, ал. 2 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националният праг в страната и/или прагът в Съюза е бил надвишен.”

§ 27. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „в случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя
„и т. 9“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава заявление за дeрегистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.“

§ 28.В чл. 110 се създава ал. 3:

„(3) Регистрацията се прекратява служебно по инициатива на органа по приходите, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8 и се е получило потвърждение от държавата членка, в която лицето е установено, че същото лице е регистрирано за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“

§ 29. В чл. 113 се правят следните допълнения: 

1. В ал. 4 се създава изречение второ: 

„Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, и за авансово плащане, получено от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация.“

 2. В ал. 9 след думите „чл. 97а, ал. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г“.

§ 30. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 5 и 8 думите „чл. 94, ал. 2“ се заменят с „чл. 94“.

2. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато:

1. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават
100 евро с изключение на документиране на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“

2. Създават се ал. 13 и 14:

„(13) Когато данъчно задължено лице по чл. 168ж прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 6-10 задължително се посочва идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.

(14) Когато данъчно задължено лице по чл. 168к, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 6-10 задължително посочва идентификационния номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.“

§ 31. В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“.

§ 32. В чл. 116 се създава ал. 8:

„(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не по-късно от
5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“

§ 33. В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“.

§ 34. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“

2. Създава се нова ал. 3а:

„(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“

3. Досегашна ал. 3а става ал. 3б.

4. В ал. 4 се създава т. 10:

„10. редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“

5. В ал. 5 се създава изречение второ: 

„При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“

§ 35. В чл. 119 се създава ал. 5:

„(5) Лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, ако е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.”

§ 36. В чл. 123 се създава ал. 11:

„(11) Регистрираните по този закон лица декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност, както следва:

1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие, оценени по цена на придобиване;

2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.“

§ 37. В чл. 125, ал. 1 думите „чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 96, 97а, 97г, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“.

§ 38. В чл. 131, ал. 1 след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 97г, 99 и чл. 100,
ал. 2“ и след тях се поставя запетая.

§ 39. В чл. 132, ал. 1 накрая се добавя „по чл. 96 и
чл. 100, ал. 1“.

§ 40. В чл. 133 се правят следните изменения:

1. 1. В ал. 1 думите „или за регистрация по избор“ се заличават.
2. 2. В ал. 2 думите „или регистрация по избор“ се заличават.

§ 41. Член 149 се отменя.

§ 42. В чл. 151а се правят следните изменения:

1. 1. В ал. 1:

а) в основния текст думите „чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96 и чл. 100, ал. 1“;

б) точка 1 се изменя така:

„1. имат годишен оборот в Съюза не повече от 500 000 евро;“.

2. В ал. 5:

а) изречение първо думите „и 7“ се заличават;

б) в изречение второ думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.

§ 43. В чл. 159 се създава ал. 17: 

„(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги, в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, в които данъчно задълженото лице не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“

§ 44.В чл. 159б се правят следните изменения:

1. 1. В ал. 2 и 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“.
2. 2. В ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3 или 4“.
3. 3. В ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1 и 4“.

§ 45.В чл. 159в, ал. 1 и 2 думите „чл. 96, 97“ се заменят с
„чл. 96“.

§ 46. В чл. 165 думите „когато са налице условията по чл. 92,
ал. 4“ се заменят с „ако то има разрешение, издадено по реда на
чл. 166“.

§ 47. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения: 

1. В заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“.

2. В ал. 1, т. 4 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от
15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.

3. В ал. 3 т. 6 и 7 се изменят така:

„6. декларация от лицето за размера на получени минимални помощи за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението; в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие лицето подава декларацията съгласно условията на чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 2023/2831;

7. декларация от лицето/лицата за размера на получените минимални помощи за период три години преди датата на предоставяне на разрешението, когато отговарят на определението за „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№ 2023/2831.“

4. Алинеи 4 и 5 се изменят така:

„(4) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за периода от три години преди датата на предоставяне на разрешението не трябва да надхвърлят праг от 300 000 евро независимо от това дали помощта се финансира изцяло, или частично с ресурси на Европейския съюз. 

(5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помоща de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 2023/2832 от 15 декември 2023 г.).“

5. Създава се нова ал. 11:

„(11) Съобразно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС)
№ 2023/2831 максималният размер на схема за помощ de minimis за едно предприятие е до 300 000 евро.“

 6. Създава се ал. 12:

„(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“

7. Досегашната ал. 11 става ал. 13.

§ 48. В чл. 167 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „праговете или“ се заменят с „прага по чл. 166, ал. 4 или прага по чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 и“. 

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Корекции в издадено разрешение не се допускат. Разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на вече одобрен инвестиционен проект, може да се издаде в срок 6 месеца от издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6. Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ.“

§ 49.В чл. 167а, т. 3 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“.

§ 50.В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 97г, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“.

§ 51. В чл. 168а се създава ал. 5:

„(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки:

1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия;

2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“

§ 52. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с
чл. 168б-168л:

„Глава двадесет и първа „б“

Специални режими за малки предприятия

Раздел I

Общи положения

Специални режими за малки предприятия

Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз.

 (2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.

(3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз. 

(4) Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия по тази глава, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този режим. 

 (5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава:

1. „годишен оборот в страната“ е общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги, с място на изпълнение на територията на страната през календарната година;

2. „годишен оборот в Съюза“ е общата сума от данъчните основи на всички извършени от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, през календарната година;  

3. „държава членка на освобождаване“ е държавата членка, която позволява да не се облагат с данък върху добавената стойност доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на нейна територия, извършени от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз;

4. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режим за малки предприятия, е установено.

Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза

Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната по чл. 168б, ал. 5, т. 1 е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:

1. 1. доставки, които биха били облагаеми, ако са извършени  по общия ред за облагане на доставките, включително облагаеми с намалена ставка и вътреобщностни доставки на стоки; 
2. 2. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;

3. доставки на финансови услуги по чл. 46; 

4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47; 

5. облагаеми и освободени доставки на недвижими имоти.

(2) В годишния оборот в страната по ал. 1 не се включва:

1. вносът на стоки; 

2. вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 2; 

3. вътреобщностните придобивания; 

4. доставките по ал. 1, т. 5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;

5. доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето;

6. освободени доставки без право на приспадане на данъчен кредит по глава четвърта, включително доставките по ал. 1, т. 3 и 4, когато тези доставки са съпътстващи доставки;

7. доставки, за които данъкът е изискуем от лицето като получател по чл. 82, ал. 2, т. 3.

(3) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. 

(4) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 1 и 2.

(5) При определяне на годишния оборот в страната, когато данъчно задълженото лице извършва на територията на страната доставки на стоки и услуги по чл. 143 и по чл. 136, се прилагат разпоредбите на този член, като се включва общата сума, получена от или дължима на лицето във връзка с доставките.

(6) При определяне на годишния оборот в страната, когато данъчно задълженото лице извършва на територията на страната както доставки на стоки и услуги, така и  доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1, се прилагат разпоредбите на този член, като се включват сумите от данъчните основи на всички извършени от лицето доставки на стоки и услуги, включително и на доставките на инвестиционно злато.

(7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96. 

(8) Стойността на дистанционните доставки на стоки и доставките на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на други държави членки, извършени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не се включват в годишния оборот в страната, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или е регистрирано в тази държава членка по общия ред.

(9) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(10) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката. 

(11) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или 100, ал. 1 през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.

(12) При определяне на годишния оборот в Съюза по чл. 168б, ал. 5, т. 2 се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.

Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия

Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат по отношение на извършени от данъчно задълженото лице:

1. облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;

2. вътреобщностни доставки на стоки;

3. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета.

(2) Алинея 1 не се прилага за извършени от лицето:

1. внос на стоки;

2. вътреобщностни придобивания;

3. доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от лицето като получател на основание чл. 82, ал. 2, т. 3;

4. вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2;

5. доставки по чл. 97г.

(3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия.

 (4) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по глава осемнадесета не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава.

Раздел II

Режим за малки предприятия в страната

Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната

Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. лицето е установено на територията на страната;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът;

3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. 

(2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер 85 000 евро. 

(3) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режим за малки предприятия в страната, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага този режим.

(4) Правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1. 

(5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато  лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1, или се регистрира по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(6) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за задължителна регистрация по 96, ал. 1 в срок.

(7) Лицето не може да прилага режима за малки предприятия в страната за период от една календарна година, ако националният праг е бил надвишен през предходната календарна година.

Раздел III

Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз

Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз

Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, за което са налице едновременно следните условия: 

1. лицето е установено на територията на страната;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и/или на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим;

3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

4. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:

а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка), или

б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка).

(2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия: 

1. лицето е установено на територията на друга държава членка;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага този режим;

3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

4. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, приложим в страната, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.

(3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в размер
100 000 евро.

(4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки или само в други държави членки.

(5) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, буква „а“, когато избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, прилага този режим както в страната, така в другите държави членки.

(6) Данъчно задължено лице, което е регистрирано по чл. 96,
ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, буква „б“, може да избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз само в другите държави членки.

 (7) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага режимът съгласно законодателството в страната и в съответната държава членка в случаите по ал. 5, а в случаите по ал. 6 – съгласно законодателството в съответната държава членка.

(8) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които в страната се прилага режимът.

 (9) Лицето по ал. 1 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година. 

(10) Лицето по ал. 2 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако националният праг и/или прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година. 

Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим. 

 (2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис. 

(3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни: 

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. държавите членки, в които лицето желае да прилага  режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, а когато някоя от държавите членки е определила стопански сектори – и избрания от лицето стопански сектор;

3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държавите членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв; 

4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв;

5. годишен оборот на всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз,реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението; 

6. годишен оборот на всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз,реализиран през предходната календарна година. 

(4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот в тази държава членка и за годината, предхождаща предходната календарна година, лицето посочва в заявлението и тези данни.

(5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за годините по ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 4 и по съответните сектори.

(6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван.  

(7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочва „0“.

(8) В срок 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, включително страната, в които лицето желае да прилага режима. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от тези държави членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима.

(9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 могат да бъдат отстранени от лицето в срока по ал. 8, като подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал. 8 започва да тече считано от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление лицето е пропуснало да посочи държава членка, включително страната, в която желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага редът на ал. 18.

(10) Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, включително страната, посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8. Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен съответно.

(11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.

(12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4.

(13) Когато след получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, органът по приходите установи, че лицето изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима, включително стопанския сектор, когато държава членка е определила стопански сектори. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо органът по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези други държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, включително страната,  посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време. 

(14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в държава членка, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13. 

(15) Когато в срока по ал. 8, при извършване на проверката, органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове. 

(16) Когато в срока по ал. 8 се получи отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка, като прилага и доказателство за получения отказ. В акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, отказала прилагане на режима. 

(17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава.

(18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок 3 работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13-17. 

(19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10,
13-17.

(20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 за текущата календарна година от началото на календарната година до датата на подаване на заявлението.

Прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168з. (1) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето надвиши националния праг на страната или националния праг на някоя от държавите членки, в които прилага режима;

2. лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки. 

(2) Заявлението за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочва страната, една или няколко държави членки, в които се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 2 заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 – в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване. 

(3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо  календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие. 

(4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, когато е надвишен националният праг на страната, е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка. 

(5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка.

(6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът се връчва на лицето по електронен път. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове. 

(7) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1 за прекратяване на прилагането в страната на режима, или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. В акта се посочват редът и срокът за обжалване, включително в случаите на обжалване в държавата членка по освобождаване, изпратила уведомлението.

(8) Когато регистрирано лице по чл. 168ж, което прилага режима в страната и в други държави членки, прекрати прилагането в страната, в една или в няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима. Когато лицето прилага режима само в други държави членки и прекрати прилагането в една или в няколко от тези държави членки, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима.

(9) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 2 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, независимо че националният праг не е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 100, ал. 1. 

(10) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 1 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, като лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1. 

Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168и. (1) Регистрацията в страната и във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;

2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки; 

3. лицето промени държавата членка на установяване; 

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.

(2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по
ал. 1, т. 2-4 заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 – в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза. 

(3) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо  календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие. 

(4) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(5) Когато лицето се дерегистрира за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на основание ал. 1, т. 1 и 2:

1. лицето може да избере да прилага режим за малки предприятия в страната или да се регистрира по чл. 100, ал. 1, ако националният праг не е надвишен през текущата календарна година;

2. лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1, ако националният праг е надвишен през текущата календарна година.

(6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато:

1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1; 

2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му; 

3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режимът за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органът по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност. 

(7) Датата на дерегистрацията на лицето за прилагането на  режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6 е:

1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в
Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1;

2. датата на настъпване на съответното обстоятелство – в случаите по ал. 6, т. 2;

3. датата на връчване на акта за дерегистрацията на лицето по режима – в случаите по ал. 6, т. 3.

(8) От датата на дерегистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки. 

(9) За дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за дерегистрация за прилагане на режима във всички държави членки. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове.

Прилагане в страната и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка

Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му. 

(2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок 15 работни дни орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. В този срок, когато с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверката, същият уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок, с който да се удължи проверката.

(3) След приключване на проверката и в срока по ал. 2, органът по приходи уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето, че са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. 

(4) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт с мотивиран отказ на лицето да прилага режима в страната и уведомява държавата членка на установяване на лицето, като й изпраща акта. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове. 

(5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяване, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на този режим, съдържащ накрая окончание „–EX“. 

(6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява в държавата членка на установяване от лице, регистрирано в друга държава членка, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза; 

2. лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима;  

3. лицето промени държавата членка на установяване;

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация по законодателството на държавата членка на установяването му.

(7) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 е по-ранната от двете дати:

1. датата на надвишаване на националния праг в страната, или

2. датата на надвишаване на прага в Съюза.

(8) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето – когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето – когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие.

(9) Дата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6, т. 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване.

(10) В случаите по ал. 6, т. 1 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, ако лицето надвиши националния праг в страната.

(11) В случаите по ал. 6, т. 2 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3, ако лицето продължи да извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната. 

(12) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява от държавата членка на установяване по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по 96, ал. 2 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. Органът по приходите регистрира лицето по реда на чл. 102 и уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(13) При регистрация по чл. 96, ал. 2 по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(14) Когато лице, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчети със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомяване по електронен път на компетентния орган на държавата членка на установяване. 

Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз

Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване, подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, който съдържа следните данни: 

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11;

3. реализираните обороти през календарното тримесечие:

а) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти;

б) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти;

4. реализираните обороти през календарното тримесечие – общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.

(2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага. 

(3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 и 4 се посочват в евро, като се използва обменният курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или – когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван.

(4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът.

(5) Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие.

(6) Последният отчет за реализираните обороти обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима, до датата на дерегистрацията включително.

(7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок 15 работни дни  от датата на надвишаване на този праг.

(8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие, Националната агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10-дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета.

(9) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани), в резултат на които следва да бъдат променени стойностите по ал. 1, т. 3 и 4 в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие, се коригират чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“ 

§ 53. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100,
ал. 1 и 2, чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“ се заменят с „чл. 96, 97а, 97г, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а, чл. 156, ал. 1 и 16 и чл. 168ж, ал. 11“.

§ 54. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая.

1. 2. Създава се т. 7:

„7. привидно извършва независима икономическа дейност.“

§ 55. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. Досегашният текст става ал. 1.
2. 2. Създава се ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление за регистрация в установените по чл. 168ж, ал. 18 или по чл. 168и, ал. 2 във връзка с чл. 168и, ал. 1, т. 2, 3 и 4 срокове.“

§ 56. В чл. 179 се създава ал. 4:

„(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“

§ 57. Член 182 се изменя така:

„Чл. 182. (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв.

(2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ, или е съставило или отразило отчета в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден, съставен или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв.“

§ 58. В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“.

§ 59. В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“.

§ 60. В чл. 192, в основния текст след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.

§ 61. В чл. 192а, ал. 1 след думите „чл. 123, ал. 10“ се добавя „или 11“.

§ 62. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) точка 11 се изменя така:

„11. „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.“;

б) създава се т. 11а:

„11а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;

в) точка 12 се изменя така:

„12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“;

г) създава се т. 12а:

„12а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“;

д) точка 67 се изменя така:

„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби/сторно операции на стоки или услуги чрез издаване на системни бонове. ИАСУТД осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията ѝ. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система /софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“;

е) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в, ал. 3“;

ж) създава се т. 105:

„105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с основната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер и за извършването й са използвани стоки и услуги, за които размерът на ползвания данъчен кредит е незначителен.“

2. В § 1а се създава т. 26:

„26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари
2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС)
№ 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (OB, L 62 от 2 март 2020 г.).“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 63. Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на § 36 относно чл. 123, ал. 11, е първото календарно тримесечие на 2025 г. 

§ 64. (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по § 47 относно чл. 166, ал. 4 се определя съгласно член 3, параграф 1, точка 2 и член 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB, L 124 от 8 юни 1971 г.).

 (2) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г. включително. 

§ 65. (1) За всяко данъчно задължено лице към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 15 относно чл. 96, ал. 1 и 2, когато към 31 декември 2024 г. включително, лицето е с облагаем оборот от 85 000 евро или повече и не е регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност. 

(2) Всяко данъчно задължено лице, за което към 1 януари
2025 г. са налице условията по § 52 относно чл. 168д, ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в страната, когато за календарната 2024 г. годишният оборот в страната на лицето не надвишава прага от 85 000 евро и същото не е регистрирано по досегашния чл. 96 или 100 от Закона за данък върху добавената стойност.

(3) Всяко регистрирано лице по досегашния чл. 96, ал. 1 или
чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност може да се дерегистрира по § 26 относно чл. 108, когато за календарната 2024 г. годишният оборот в страната на лицето не надвишава прага от
85 000 евро. В тези случаи § 26 относно чл. 108, ал. 5 не се прилага.

(4) Всяко данъчно задължено лице може да заяви да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз към 1 януари 2025 г., когато за календарната 2024 г. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг от 85 000 евро и за същото са налице условията по § 52 относно чл. 168е, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4, буква „а“.

(5) Всяко данъчно задълженото лице, за което към 1 януари 2025 г. са налице условията по § 52 относно чл. 168е, ал. 2, може да заяви да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато за календарната 2024 г. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг от 85 000 евро и годишният оборот в Съюза на същото не надвишава прага в Съюза от 100 000 евро. 

(6) Когато лицето по ал. 5 се регистрира в държавата членка на установяването му за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз и лицето е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9 или чл. 97 от Закона за данък върху добавената стойност, същото се дерегистрира по § 26 относно чл. 108. В този случай § 26 относно чл. 108, ал. 5 не се прилага.

(7) Когато лицето по ал. 5 не се регистрира в държавата членка на установяването му за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз и лицето е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9 или чл. 97 от Закона за данък върху добавената стойност, същото се счита за регистрирано по § 15 относно чл. 96, ал. 3, като идентификационният номер по чл. 94 се запазва.

(8) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес, или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз и което към 1 януари 2025 г. е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита за регистрирано по § 15 относно
чл. 96, ал. 4. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94 се запазва.

(9) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашни глави девета и десета от Закона за данък върху добавената стойност се довършват по реда на § 20 – § 28.

§ 66. Прагът по § 15 относно чл. 96, ал. 1 и 2, § 47, т. 4 относно чл. 166, ал. 4 и § 52 относно чл. 168д, ал. 2 и чл. 168е, ал. 3 и сумата по
§ 30, т. 2 относно чл. 114, ал. 7 се определя по официалния валутен курс на лева към еврото до датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 

§ 67. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 2024 г.), в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 37 т. 7, 9, т. 12, буква „б” и т. 15 се заличават.

2. В § 60 думите „§ 37, т. 1-12 и 14-20“ се заменят с „§ 37, т. 1-6, 8, 10, 11, т. 12, буква „а”, т. 14 и 16-20“.

§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г.

Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ……………………. 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и с цел усъвършенстване на данъчното законодателство. В тази връзка са направени следните предложения за промяна: 

I. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз

Причини, които налагат приемането на предложените мерки

В предложения проект на ЗИД на ЗДДС се съдържат мерки, изготвени във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на:

1. 1. Разпоредби на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от
   18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (Директива (ЕС) 2020/285).
2. 2. Разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт
   5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (Директива (ЕС) 2022/542).
3. 3. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) 2023/2831).
4. 4. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезиониия фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, включително за възстановени средства (Регламент (ЕС) № 2021/1060).
5. 5. Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело 388/18, Finanzamt.

1. Мерки, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Директива (ЕС) 2020/285:

С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила за малки предприятия, с които се предоставя значителен стимул за тези предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. Специалните режими за малки предприятия позволяват на малките предприятия да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези режими. Целта на тези режими е да се намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. 

До момента малките предприятия могат да се ползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС (освобождаване) до прага за регистрация, само в държавата членка, в която са установени. В резултат на това малките предприятия, които извършват сделки в други държави членки, в които не са установени, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС (подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на пълни фактури, сметка за ДДС и др.) във всяка държава членка, в която е дължим ДДС. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за дружества, които не са установени в държавата членка, в която е дължим ДДС, в сравнение с установените там, поради което е необходимо да се изменят правилата, уреждащи специалните режими за освобождаване. С цел този проблем да бъде разрешен и да се избегнат други изкривявания за малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, e предложено тези предприятия също да могат да се ползват от освобождаването. В този смисъл се разграничат две нива на прилагане на специалните режими – прилагане на специалния режим от малки предприятия само в страната, в която тези предприятия са установени, и прилагане на специалния режим в ЕС от малки предприятия в една или повече държави членки, различни от страната на установяване, независимо дали режимът се прилага на национално равнище, или не. 

С Директива (ЕС) 2020/285 е предоставена възможност държавите членки да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия, от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава праг от 85 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута. Прагът на годишния оборот, който представлява основата за освобождаването, въведено със специалния режим, установен в Директива (EС) 2020/285, се състои само от общата стойност на доставките на стоки и услуги, извършени от малко предприятие в държавата членка, в която се предоставя освобождаването. Предвиден е и годишен праг в Съюза от 100 000 евро, който обхваща както доставките в обхвата на общите правила за ДДС, така и тези, попадащи в специалния режим за малки предприятия, извършени на територията на Европейския съюз. Директивата задължава държавите членки, които прилагат освобождаване за малки предприятия, да предоставят такова освобождаване също и за доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка, когато годишният оборот в Съюза на посоченото данъчно задължено лице не надвишава 100 000 EUR и стойността на извършените доставки в държавата членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка праг на освобождаване, прилаган от установените в същата държава членка данъчно задължени лица.

В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия – режим за малки предприятия в страната, и режим за малки предприятия в Европейския съюз (EС).

Със законопроекта са регламентирани условията за прилагане на специалните режими за малки предприятия както за лицата, установени на територията на страната, така и за тези, които са установени на територията на друга държава членка.

Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг през календарната година. Съобразено с Директива (ЕС) 2020/285 със законопроекта е предвидено годишният оборот в страната, до който ще се предоставя освобождаване в страната, да не надвишава национален праг от 85 000 евро. С предложените разпоредби се гарантира, че при прилагането на националния праг, не се прави разлика между установени и неустановени в страната данъчно задължени лица.

Режимът за малки предприятия в ЕС ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Предложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения по ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 EUR. Също така предложенията предвиждат данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 EUR и годишният оборот в страната не надвишава националния праг от 85 000 евро.

 За да се избегнат несъответствията при изчисляването на годишния оборот в държава членка, който служи като отправна точка за прилагане на освобождаването, както и на годишния оборот в Съюза, със законопроекта са уточнени елементите на оборота, които се вземат под внимание, като е определен обхватът на доставките, чиито данъчни основи се включват в годишния оборот в страната. 

При определянето на годишния оборот в страната е предложено запазване на досегашната регламентация за включване в облагаемия оборот на оборота, реализиран в обект от всички лица, извършвали последователно еднородна дейност в един и същ обект, действащи съгласувано. По аналогичен начин са уредени и получените авансови плащания за доставките, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностни придобивания. Запазена е и регламентацията, действаща до момента, по отношение на оборота, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. В съответствие с Директива (EС) 2020/285, при определянето на годишния оборот в страната са предложени специални правила за дилърите на стоки втора употреба, туроператорите, данъчно задължените лица, които извършват доставки на инвестиционно злато, както и за данъчно задължени лица, които извършват дистанционни доставки на стоки и електронни доставки на услуги. 

Законопроектът съдържа разпоредби, с които се регламентира, че при определянето на годишния оборот в Съюза се включва както годишният оборот в страната, определен по реда на този член, така и годишният оборот във всички останали държави членки. Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпоредби предоставят на данъчно задължените лица правото да избират между общия режим на ДДС и специалния режим за малките предприятия. За целта е предвидено данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния праг, да имат право на избор за прилагане на общия ред за облагане с ДДС или на режим за малки предприятия в страната, независимо дали е превишен прагът на Съюза. 

Освен това, когато данъчно задължено лице отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС във всички държави членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, включително в страната, може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС и независимо от това лицето не е длъжно да избере да прилага режима във всички държави членки, включително в страната. В случаите, когато данъчно задълженото лице не отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС в някои от държавите членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, същото може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС само в държавите членки, в които отговаря на условията за това. Когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е избрало да прилага само режим за малки предприятия в страната и извършва доставки на стоки и услуги на територията на други държави членки, прилага общия ред за облагане с ДДС в тези държави членки. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, е регистрирано по ЗДДС (задължителна регистрация или регистрация по избор), може да избере да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки. 

Данъчно задължените лица, които изберат да прилагат специалните режими за малки предприятия, нямат право на данъчен кредит за получените от тях покупки на стоки и услуги, използвани за сделки, обхванати от режима за малки предприятия. 

С цел опростяване в законопроекта не е предвиден регистрационен или уведомителен режим за данъчно задължените лица, които изберат да прилагат режим за малките предприятия в страната. Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява чрез доброволна регистрация или задължителна регистрация по закона. 

За да се даде възможност за ефективен контрол на прилагането на освобождаването и да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимата информация, за данъчно задължените лица, които желаят да се възползват от освобождаването в държава членка, в която не са установени, и изберат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС, е предвидена задължителна регистрация. С цел опростяване и намаляване на разходите за привеждане в съответствие тези данъчно задължени лица следва да бъдат идентифицирани с индивидуален номер само в държавата членка на установяване. Със законопроекта се предвижда данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС, във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1-4 и 6-10, задължително да посочва идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“. 

В съответствие с Директива (EС) 2020/285 е предложено данъчно задължените лица, които се възползват от освобождаването в страната, да прилагат опростени правила за отчитане. Предложени са текстове относно декларирането на доставките по режима за малки предприятия в ЕС. Само лицата, установени на територията на страната, регистрирани за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, ще подават отчет за годишен оборот в срок от един месец, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася декларацията, по електронен път чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Предложени са и разпоредби за начина на коригиране на подадени тримесечни отчети за годишния оборот. При подаване на тримесечните отчети за реализираните обороти e уточнено, че когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

Регламентирани са и ограничения за прилагане на специалните режими за малки предприятия, при които данъчно задълженото лице не може да прилага тези режими. Предвидени са и правила за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малките предприятия в страната. Също така са предложени и правила за регистрация, прилагане, прекратяване на прилагането и прекратяване на регистрацията на режима за малки предприятия в ЕС от лица, установени на територията на страната. Правилата са изготвени при спазване на правилата на Директива (ЕС) 2020/285.

Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта са предложени промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Регламентирано е задължение за всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, с годишен оборот, надвишаващ националния праг от 85 000 евро, задължително да се регистрира по ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, което се регистрира за целите на ЗДДС, прекратява прилагането на режим за малки предприятия в страната, а ако лице, което при започване на независимата си икономическа дейност се регистрира, се счита че то е упражнило правото си на избор да не прилага в страната специалните режими за малки предприятия. Всяко данъчно задължено лице, което е установено в друга държава членка и прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по ЗДДС, когато годишният му оборот в страната надвиши националния праг от 85 000 евро и/или когато годишният оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.

Установените в друга държава членка лица, независимо дали имат постоянен обект в страната, които не прилагат режим на малките предприятия в ЕС, са длъжни да се регистрират по ЗДДС преди датата на първата облагаема доставка, която извършват  с място на изпълнение на територията на страната. Лицата няма да имат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя. 

Данъчно задължените лица, които не са установени в ЕС, независимо дали имат постоянен обект в ЕС, следва да се регистрират по закона преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Лицата нямат задължение за регистрация в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза или извън Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя. 

Предвид изменението на правилата за регистрация на чуждестранни лица, които извършват независима икономическа дейност на територията на страната, са прецизирани разпоредбите за задължителна регистрация чрез акредитиран представител.

Предвидени са разпоредби относно процедурата за регистрация за случаите, когато лицето е длъжно да се регистрира, за случаите, когато то се регистрира по избор по ЗДДС, както и относно процедурата за дерегистрация по закона. Предвидени са и ограничения за дерегистрация по ЗДДС до изтичането  на една календарна година, следваща календарната година, през която националният праг в страната е бил надвишен от регистрирани по ЗДДС лица, установени в страната, съответно, през която националният праг в страната и/или прагът в Съюза е бил надвишен, от регистрирани по ЗДДС лица, установени в други държави членки.

В контекста на борбата с измамите с ДДС, което е в съответствие с целите, определени от ЕС, за малките предприятия е предвидено всяко данъчно задължено лице, без значение къде е установено, да се регистрира по реда на ЗДДС, независимо дали годишният му оборот в страната надвишава националния праг в страната, преди датата, на която данъкът  става изискуем за облагаемата доставка на нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, както и за прехвърляне на правото на собственост или за учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. Тази регистрация не предоставя право на данъчен кредит. В тези случаи лицето ще може да продължи да прилага режимите за малки предприятия за доставки в обхвата на режимите, ако отговаря на условията за това.

2. Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на Директива (ЕС) 2022/542 

Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, мястото на изпълнение на доставката се променя спрямо сега действащите правила в закона. С цел да се гарантира начисляването на данъка в държавата членка, където се извършва потреблението, е необходимо всички услуги, които може да бъдат предоставени на потребител по електронен път, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, да се облагат на мястото, където потребителят е установен. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

3. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831

Във връзка с влизане  в сила на новия Регламент (ЕС)
№ 2023/2831 са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти. 

С привеждане в съответствие на разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи издаването на разрешение за прилагане на специален ред за начисляване ДДС при внос и/или възстановяване на данък в
30-дневен срок, във връзка с инвестиционни проекти с разпоредбите на Регламент(ЕС) 2023/2831, ще се позволи на данъчно задължените лица да ползват помощта de minimis в условията на правна сигурност.  

В действащите разпоредби в ЗДДС относно специалния ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ следва да се предвидят мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2831. Предложено е отстраняване на несъответствия между националната уредба и европейската в някои от изискванията към лицата, поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, и съвместимостта и натрупването на минималната помощ за инвестиционен проект с друга. Като условие за получаване на разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок – е предложено получените минимални помощи за периода от три години преди датата на предоставяне на разрешението да не надхвърлят праг от левовата равностойност на 300 000 евро.

1. 4. Мярка по прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/1060

Съгласно чл. 135, § 1, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО (съответно чл. 13, Б, буква „г“, т. 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа – Шеста директива, отменена) държавите членки освобождават от облагане управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки. Понятието „специален инвестиционен фонд“ не е дефинирано в тези две директиви. В изпълнение на предоставеното от Директива 2006/112/ЕО изключително правомощие за целите на освобождаването от облагане с ДДС по реда на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (транспониращ чл. 135, § 1, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО) българският законодателен орган е определил колективните инвестиционни схеми, националните инвестиционни фондове и пенсионните фондове като „специални инвестиционни фондове“. В този аспект, доколкото преценката за определянето на фондовете, които отговарят на понятието „специални инвестиционни фондове“, е на законодателния орган на съответната държава членка, цитираната разпоредба от ЗДДС – чл. 46, ал. 1, т. 6, не е в противоречие с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО.

През годините редакцията на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е допълвана, като в обхвата на освободените доставки са включени и управлението на:

1. предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и 

2. услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато тези услуги и дейности представляват финансови услуги, и 

3. предоставянето на инвестиционни съвети по Закона за пазарите на финансови инструменти, както и 

4. управлението на дейността на Фонда на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.).

Действащата редакция на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, и
по-конкретно посоченото по-горе в т. 5, обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г., чрез позоваването на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общо приложими разпоредби за Европейски фонд. В тази връзка, с предложеното изменение разпоредбата се адаптира към програмен период 2021-2027, включително по отношение на функцията на Фонд мениджър на финансови инструменти в България като изпълняващ „Холдингов фонд“ (чл. 5 от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове), както и да се реферира към Регламент (ЕС) № 2021/1060. 

В същото време с чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗДДС (в сила от 1 януари 2023 г.) е уточнено, че само управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз, е освободена доставка.

В тази връзка и с цел обвързване на нормите, а не извеждане по тълкувателен път, с допълнението в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 изрично е посочено, че освобождаване се прилага само за доставки, свързани с управление на специални инвестиционни фондове, определени в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз.

1. 5. Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на решение от
   29 юли 2019 г. на СЕС по дело 388/18, Finanzamt

Съгласно решение на СЕС по дело 388/18, данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика. 

С оглед на привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга, да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сбора от маржовете.

Цели, които се поставят с предложените мерки 

Целта на предложените промени в ЗДДС е постигане на съответствие на българското ДДС законодателство с Европейското право.

Основната цел на предложения законопроект е предприемане на изменения в ЗДДС в съответствие с въведените с Директива (ЕС) 2020/285 правила, приложими за малките предприятия. Директива (ЕС) 2020/285 съдържа правила за опростяване, предназначени за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и подпомагане на създаването на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на трансграничната търговия. 

Общите цели на предложените нови правила за малки предприятия, които съответстват на заложените такива в Директива (ЕС) 2020/285, са за допринасяне за създаването на среда, благоприятстваща растежа на малките предприятия и за създаването на ефикасна и стабилна среда за гладкото функциониране на един по-задълбочен и
по-справедлив единен пазар. 

Специфичните цели са насочени и към намаляване на разходите за спазване на изискванията за ДДС за МСП на две равнища – на национално равнище и в рамките на ЕС, по-конкретно към разходи за привеждане в съответствие за местните малки предприятия, произтичащи от сложните национални правила за ДДС, и към разходите за привеждане в съответствие за малките предприятия, извършващи трансгранична търговия, произтичащи от разнообразието на правилата за ДДС в целия ЕС. Следваща специфична цел е намаляване на нарушенията в резултат на липса на неутралитет между малките предприятия, които прилагат опцията за освобождаването до определен праг за регистрация, и малките предприятия, които не се възползват от освобождаването, както и между местните доставчици и доставчиците, установени в други държави членки. Друга цел е намаляване на отрицателното въздействие на ефекта на прага (малките предприятия забавят растежа си, за да избегнат превишаване на прага за регистрация) –  разглеждано и в контекста на осигуряването на по-равнопоставени условия на конкуренция. 

Не на последно място, с въвеждането на нови правила за малките предприятия се цели улесняване спазването на правилата от страна на същите и наблюдението от страна на данъчните администрации, както и намаляване на загубите на приходи, причинени от случайни търговци.

Целите на мерки 2-5 са свързани освен с привеждане на ЗДДС в съответствие с Европейското право, и с осигуряване спазване на основни принципи на системата на ДДС – за правна сигурност и неутралност на ДДС.

Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката

За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. 

Очаквани резултати от прилагането на мярката

Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.

Анализ за съответствие с правото на ЕС

С проекта на акт се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което е изготвена справка за съответствие с европейското право.

II. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси

Причини, които налагат приемането на предложената мярка

В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ е предложено въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица по ЗДДС, поотделно за съответното календарно тримесечие, с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване, и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството – приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.

От данните, които ще се предоставят на НАП, ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС.

С разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/EO е предоставена възможност на държавите членки да наложат на данъчно задължените лица задължения, които са необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и за предотвратяване избягването на данъчно облагане. На това основание е изготвен и законопроектът за изменение на ЗДДС, с който ще се въведе задължението за деклариране на данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси. 

Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в Плана за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България.

Цели, които се поставят с предложената мярка

Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на базата на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателят „рентабилност“ на базата на активи ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. 

При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното:

• ♣ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори;
• ♣ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС;
• ♣ ползване на данъчен кредит;
• ♣ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове;
• ♣ извършване на плащания в брой.

Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит, на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 

Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката

За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. 

Очаквани резултати от прилагането на мярката

Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, които на този етап не може да бъдат изчислени с точност.

Анализ за съответствие с правото на ЕС

С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.

III. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона 

Причини, които налагат приемането на предложените промени

С цел намаляване на административната тежест на лицата са предложени мерки за въвеждане на епизод от живота „Стартиране на бизнес“ и епизод от живота „Закриване на бизнес“. С предложението се намалява срокът за проверка за регистрация от 14 дни на 7 дни. Предложени са промени в начина на заявяване пред Агенцията по вписванията за продължаване на регистрацията на лицето по ДДС до момента на заличаване в търговския регистър. Така процесът ще бъде аналогичен на процеса по регистрация по ЗДДС, при който потребителят има възможност да заяви желание за регистрация по ЗДДС още в Агенцията по вписванията. С измененията се цели подобряване на качеството и бързината на предоставяните административни услуги.

Във връзка с навлизането на нови съвременни технологии в сферата на търговията с горива е предложено при регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни горива чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, да може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. По отношение на средства за измерване на разход и обем (от одобрен тип и с оцененото съответствие), включени в състава на електронната система с фискална памет (ЕСФП), както и с цел осигуряване на тяхното нормално функциониране в съответствие с метрологичните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, се въвежда задължение за лицата, използващи ЕСФП, да сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на системата. Предложената промяна в дефиницията за ИАСУТД е в резултат на анализ  на практиката на бизнеса. До момента същата е показала, че повечето от дружествата, които използват ИАСУТД, използват освен ИАСУТД, и ERP-системи, чрез които се осигурява автоматичен контрол върху движението на стоките или изпълнението на услугите от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията на стоките/услугите. Чрез ERP-системите лицата отчитат складовите наличности, създават се клиентски поръчки, издават чрез тях данъчни документи (фактури, дебитни и кредитни известия), като ИАСУТД се използват за регистриране и отчитане на разплащанията/сторно операциите от клиенти (по вече създадените в ERP-системите документи) в търговските обекти. С изменението се предоставя възможност дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.

Във връзка с измененията на ЗДДС и ППЗДДС по отношение на издаването на фактура на електронен и хартиен носител е предложено прецизиране на разпоредбата относно издаването на кредитно известие, като е уточнено, че известието се издава в два екземпляра, когато е издадено на хартиен носител. Уточнено е, че лице, регистрирано задължително или по избор по ЗДДС, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими – режим извън Съюза, режим в Съюза или на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за доставките, за които прилага тези режими, следва да съставя отделен отчет за извършените продажби, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. За случаите, когато при задължителна регистрация са издадени фактури и известия към тях след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, е предвидено същите да се коригират по уредения в закона ред за коригиране на фактури не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.

Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед на прецизиране на ЗДДС.

Предложени са и административнонаказателни разпоредби, относими за специалните режими – малки предприятия, както и такива, които попълват някои законодателни пропуски.

Цели, които се поставят с предложенията 

Целта на промените в ЗДДС е намаляване административната тежест както на лицата, така и на контролните органи, създаване на нови възможности за регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни горива, както и  уреждане на установени в практиката затруднения при прилагане на националното законодателство.

Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт

За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. 

Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт

Очакваните резултати от прилагането на акта са осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС.

Предлаганите промени не се очаква да окажат ефект върху приходите от ДДС.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: