51-402-01-12 – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането

Вносител: Министерски Съвет

Дата на постъпване: 03/12/2024

51-402-01-12 – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165825

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вх. №: 51-402-01-12

Република българияМИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Дата: 03.12.2024 г.   09:23 ч.

                        ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 828 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.

Приложения:

1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
2. Частична предварителна оценка на въздействието.
3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
4. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз.
5. Справка за постъпилите предложения от обществените консултации.
6. Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на законопроекта.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е   № 828

от      2      декември      2024 година

ЗА одобряване на законопроект

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.

2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.

3. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева

Вярно,

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ

“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И

ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:

/Жана Кадънкова/

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

З А К О Н

ЗА изменение и допълнение на Кодекса за застраховането

(Обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г. и
бр. 70 и 79 от 2024 г.)

§ 1. В чл. 11 ал. 3 се отменя.

§ 2. В глава втора, раздел трети се създава чл. 21а:

„Идентификационен код на правния субект на застрахователите и презастрахователите

Чл. 21а. (1) Местен застраховател, местен презастраховател и клон на застраховател и презастраховател от трета държава, получил лиценз по този кодекс, е длъжен да разполага с идентификационен код на правния субект.

(2) Лицето по ал. 1 уведомява комисията за своя идентификационен код в 7-дневен срок от издаването на съответния код.

(3) При предоставянето на информация на Европейския орган за дейността на лице по ал. 1 се посочва и неговият идентификационен код.“

§ 3. В чл. 33, ал. 1, т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „когато застрахователят е задължен да прилага такива мерки“.

§ 4. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „и/или комисията“ се заличават.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Ако уведомлението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, определеният на заявителя срок тече от публикуването на съобщението на страницата на комисията в интернет. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.“

3. Създава се ал. 7:

„(7) В случаите по ал. 1 и 3 не се прилага чл. 7, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.“

§ 5. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „Когато искането се подава след издаден лиценз“ и запетаята след тях се заменят с „Към искането по ал. 1“.

2. В ал. 3:

а) в основния текст думите „се определят с решение на комисията и включват най-малко“ се заменят с „включват“;

б) създава се т. 4:

„4. доказателства за съответствие на системата на управление на застрахователя с изискванията на този кодекс и на Регламент
(ЕС) 2015/35.“

3. В ал. 4:

а) в изречение първо думите „на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35“ се заменят с „по ал. 2“;

б) създава се изречение второ:

„Комисията отказва да промени статута на застрахователя, когато той не е привел дейността си в съответствие с изискванията по част втора, дял трети и с другите изисквания съгласно този кодекс и приложимите актове на Европейския съюз.“

4. В ал. 5 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 6. В чл. 40, ал. 6 думите „т. 5“ се заменят с „т. 4“.

§ 7. В чл. 57, ал. 1, т. 13, буква „а“ накрая се добавя „и заверени от заявителя копия от договори с тези лица“.

§ 8. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:

„(2) Комисията отказва издаването на лиценз, когато е получила информация от Държавна агенция „Национална сигурност“, че застраховател от трета държава представлява опасност за националната сигурност на Република България.“

§ 9. В чл. 60 се създава ал. 4:

„(4) Комисията с наредба определя допълнителни изисквания към дейността на клоновете на застрахователи от трети държави и надзора върху нея, когато това е необходимо за спазване на насоки на Европейския орган.“

§ 10. В чл. 70, ал. 2 думите „4 или 5“ се заменят с „3 или 4“.

§ 11. В чл. 71 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, изречение първо думите „комисията, по предложение на заместник-председателя” и запетаята след тях се заменят със „заместник-председателят“.

2. В ал. 2, изречение първо думите „Комисията, по предложение на заместник-председателя” и запетаята след тях се заменят със „Заместник-председателят“.

§ 12. В чл. 72 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Придобиване на квалифицирано участие преди изтичането на срока по чл. 71, ал. 3 или след изтичането на максималния срок по
чл. 71, ал. 4 или в нарушение на забрана на комисията е нищожно.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по ал. 1 комисията по предложение на заместник-председателя предявява искове във връзка с нищожността.”

§ 13. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 8 накрая се добавя „или когато са минали повече от пет години от влизането в сила на акта за отнемане на лиценза“;

б) в т. 9 накрая се добавя „или когато са минали повече от пет години от влизането в сила на решението за прилагане на принудителната административна мярка“.

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 се удостоверяват чрез посочване на данни за номера и датата на издаване на дипломата за висше образование. За диплома, издадена от висше училище в Република България преди 1 януари 2012 г., се представя нотариално заверен препис от нея. За диплома, издадена извън Република България, се посочва номерът на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация, или се прилага нотариално заверено копие от удостоверението, когато не е вписано в този регистър.“

3. В ал. 10, в изречение първо след думата „комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

4. В ал. 11 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

5. Алинея 12 се отменя.

§ 14. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, т. 2 след думите „актюерски доклад” се добавя
„по чл. 272, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/35”, а думите „т. 1“ се заменят с „т. 2“.

2. В ал. 4 след думите „актюерския доклад” се добавя
„по чл. 272, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/35”.

§ 15. В чл. 101 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „и заверка“ се заличават.

2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Годишните финансови отчети на застраховател, съответно презастраховател, застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България и техните консолидирани финансови отчети, когато е приложимо, подлежат на финансов одит съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. Когато застрахователят е без право на достъп до единния пазар по чл. 16, финансовият одит се извършва от едно одиторско дружество.

(2) Комисията може да определи с наредба други елементи на предоставяната от лицата по ал. 1 информация за надзорни цели или на публично оповестяваната от тях информация, които да подлежат на финансов одит, както и да определи стандартите, по които тези елементи да бъдат одитирани.“

3. Алинея 3 се отменя.

§ 16. В чл. 106 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ:

„Застрахователят може да създаде условия за предявяване на застрахователни претенции по електронен път, като най-малкото обявява адрес на електронна поща за получаването им, като не се изисква подписването им с електронен подпис.“

2. В ал. 2 се създава изречение второ:

„Обстоятелствата, вписани в регистър, до който застрахователят има предоставен достъп или достъпът е свободен, се установяват служебно от застрахователя чрез справка в съответния регистър.“

3. Създава се ал. 6:

„(6) За целите на уреждането на претенция по автомобилно застраховане застрахователят, съответно застрахователният посредник, може да създаде и да съхранява копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, участвал в пътнотранспортно произшествие.“

§ 17. В чл. 107 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думите „причинени от него“ се добавя „както и на други относими обстоятелства, свързани с уреждането на застрахователни претенции“.

2. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) За целите по ал. 1 застрахователите, Гаранционният фонд по чл. 518 и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат достъп до Националния регистър на българските лични документи и до регистрите и информационните фондове по чл. 165, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата. Обхватът на данните, условията и редът за обмен на информация и използваните класификатори, както и взаимодействието между Министерството на вътрешните работи и лицата по изречение първо се определят със съвместна наредба на комисията и министъра на вътрешните работи.

(4) Лицата по ал. 3 гарантират, че получената информация по реда на ал. 2 се използва единствено за целите по ал. 1, и лицата, получили достъп до нея, са задължени да не я разгласяват. За защита на данните по ал. 3 се прилагат правилата за защита на личните данни, а за данните от Националния регистър на българските лични документи се прилага и чл. 72 от Закона за българските лични документи.“

§ 18. В чл. 108, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В изречение първо думите „7-дневен срок“ се заменят със „срок до един месец от датата на постъпването на жалбата“.

2. Създават се изречения второ и трето:

„Фактическата обосновка представлява изчерпателна калкулация на определения размер на обезщетението, включваща обекта на оценяване, източника на информация, приложения метод и начина, по който е приложен, за да се изведе конкретният определен размер. Когато обезщетението е резултат от оценяването на повече от един обект, калкулацията се изготвя поотделно за всеки един от тях.“

§ 19. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „се извършват“ се добавя „от доставчика на услуги“.

2. В ал. 4:

а) в изречение първо думите „на комисията“ се заменят с
„в комисията“;

б) в изречение трето думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“;

в) в изречение четвърто думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателя“.

3. В ал. 5 навсякъде думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 20. В чл. 112 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 навсякъде думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато заместник-председателят бъде възпрепятстван да извърши проверката по ал. 1, комисията може да се обърне за съдействие към Европейския орган.“

3. В ал. 3 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 21. В чл. 121, ал. 2 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателя“.

§ 22. В чл. 126 ал. 3 се отменя.

§ 23. В чл. 129, ал. 1 изречение второ се заличава.

§ 24. В чл. 143, ал. 3 думите „одобрени от комисията“ се заменят с „признати от заместник-председателя“.

§ 25. В чл. 171, ал. 5 след думата „комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

§ 26. В чл. 173, ал. 3 думите „комисията, по предложение на заместник-председателя“ и запетаята след тях се заменят с „комисията“.

§ 27. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 след думата „комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

2. В ал. 4 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

§ 28. В чл. 184 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, в изречение четвърто думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. В ал. 2 думите „по предложение на комисията“ се заменят с „по предложение на заместник-председателя“.

3. В ал. 5 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

§ 29. В чл. 193 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. В ал. 3 думите „пред комисията“ се заличават.

§ 30. В чл. 194, ал. 1 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

§ 31. В чл. 195 навсякъде думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 32. В чл. 197 ал. 2 се изменя така:

„(2) Алинея 1 се прилага и относно активите на презастраховател за покритие на негови задължения по презастрахователен договор към местен застраховател, когато презастрахователят е със седалище в Република България, в друга държава членка или в трета държава, чийто режим на платежоспособност е признат за еквивалентен.“

§ 33. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 7 думите „разрешение от Комисията за защита на конкуренцията“ се заменят с „данни за номера и датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, съответно на Европейската комисия, във връзка с контрола върху концентрацията между предприятията“.

2. В ал. 2 след думата „Комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

§ 34. В чл. 232, ал. 4 след думите „от нея“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

§ 35. Създава се чл. 233а:

„Идентифициране на група

Чл. 233а. (1) Комисията с решение идентифицира всяка група, попадаща в обхвата на този кодекс, в която участва лицензиран от нея застраховател или презастраховател, освен в случаите, когато се прилага Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.

(2) Когато групата включва застраховател или презастраховател от друга държава членка, комисията идентифицира групата в сътрудничество с компетентния му надзорен орган.

(3) Комисията уведомява предприятието майка, което е начело на групата, а ако не е налице предприятие майка – застрахователя, съответно презастрахователя с най-голямо балансово число, че групата е идентифицирана по смисъла на този кодекс и е определен орган за надзор на групата, когато е приложимо.“

§ 36. В чл. 234, ал. 6 думата „заместник-председателят“ се заменя с „комисията“.

§ 37. В чл. 235 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „по предложение на заместник-председателя“ се заличават.

2. В ал. 6, изречение първо думите „може да поиска“ се заменят с „или заместник-председателят могат да поискат“.

§ 38. В чл. 237, ал. 3-6 и 8 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите преди и след тях се заличават.

§ 39. В глава двадесет и трета се създава чл. 238а:

„Идентификационен код на застрахователни холдинги със смесена дейност, крайни предприятия майки и предприятия, включени в обхвата на групата

Чл. 238а. (1) Застрахователен холдинг със смесена дейност и крайно предприятие майка, установено на територията на Република България, и всяко предприятие, включено в обхвата на групата, са длъжни да разполагат с идентификационен код на правния субект.

(2) Лицето по ал. 1 уведомява комисията за своя идентификационен код в 7-дневен срок от издаването на съответния код.

(3) При предоставянето на информация на Европейския орган за дейността на лице по ал. 1 се посочва и неговият идентификационен код.“

§ 40. В чл. 239, ал. 4 думата „тя“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 41. В чл. 253, ал. 2 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 42. В чл. 254, ал. 2 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 43. В чл. 255, ал. 6 и 7 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 44. В чл. 259, ал. 2 и 3 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 45. В чл. 260, ал. 1 думите „по предложение на заместник-председателя“ се заличават.

§ 46. В чл. 261, ал. 4 думите „по предложение на заместник-председателя“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 47. В чл. 263 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 навсякъде думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

2. В ал. 3, изречение трето думите „Комисията изисква“ се заменят със „Заместник-председателят изисква“.

§ 48. В чл. 264 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. В ал. 3:

а) изречение трето се изменя така:

„Заместник-председателят изисква информацията по изречение първо и когато комисията е орган за надзор на група, чието предприятие майка няма седалище в Република България.“;

б) създава се изречение четвърто:

„Комисията има правомощията по изречение второ и когато е орган за надзор на група, чието предприятие майка няма седалище в Република България.“

§ 49. В чл. 265 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „чл. 76 – 79“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „чл. 86 – 100“ се добавя „и чл. 110 – 112“.

2. В ал. 4 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

3. В ал. 5 думата „тя“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 50. В чл. 267, ал. 1 след думата „Комисията“ се поставя запетая, добавя се „съответно заместник-председателят“ и се поставя запетая.

§ 51. В чл. 274 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение второ след думите „надзорен орган на група“ се добавя „съответно заместник-председателят“ и се поставя запетая.

2. В ал. 3 и 4 думата „тя“ се заменя със „заместник-председателят“.

3. В ал. 5 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

§ 52. В чл. 275 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. В ал. 2 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“, а думите „те изпращат“ се заменят с „той изпраща“.

3. В ал. 3 думата „предприемат“ се заменя със „заместник-председателят предприема“.

4. В ал. 4, в изречение първо думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“, думата „свои“ се заличава, а след думата „служители“ се добавя „на комисията“.

§ 53. В чл. 278 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, в основния текст след думата „група“ се добавя „съответно застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност“ и след тях се поставя запетая, а след думата „дял“ се поставя запетая, добавя се „по подзаконовите актове по прилагането му, съответно по пряко приложимото право на Европейския съюз“ и се поставя запетая.

2. В ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Ако в случая по ал. 1, т. 1 комисията е била уведомена от надзорен орган, който е орган за надзор на група начело със застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България за обстоятелства по ал. 1, комисията, съответно заместник-председателят, прилага мерките по ал. 5 или санкции.“

3. В ал. 3 изречение второ се изменя така:

„Ако в случая по ал. 1, т. 2 комисията е била уведомена от надзорен орган, който е орган за надзор на група, за обстоятелства по
ал. 1, комисията, съответно заместник-председателят, прилага съответните мерки по чл. 587 или санкции.“

4. Алинея 4 се изменя така:

„(4) В случаите по ал. 1, т. 2 или ал. 3 комисията, съответно заместник-председателят, прилага мерките по чл. 587 съобразно своята компетентност.“

5. Създават се ал. 5 – 7:

„(5) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 по отношение на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност комисията може:

1. да разпореди да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях;

2. да свика общо събрание или да насрочи заседание на управителните или на контролните органи при определен от нея дневен ред за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

3. да постави допълнителни изисквания във връзка с отчетността;

4. да го задължи да увеличи капитала си и/или капитала на негови дъщерни дружества – застрахователи или презастрахователи;

5. да изпрати свои представители на заседанията на органите на дружеството;

6. да назначи регистриран одитор или външен независим експерт, който да извърши финансова или друга проверка съгласно определени изисквания;

7. да разпореди на дружеството да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват; ако в определения от комисията срок лицата не бъдат освободени, комисията може да ги отстрани от длъжност и да поиска вписване на акта за отстраняването им в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

(6) Когато е необходимо, комисията съгласува с останалите заинтересовани компетентни органи или с органа за надзор на група надзорните си действия по този член.

(7) При прилагане на принудителни административни мерки по този член се прилагат чл. 588 и 589.“

§ 54. В чл. 280 ал. 1 се изменя така:

„(1) Когато местен застраховател или презастраховател е част от група от трета държава по чл. 234, ал. 1, т. 3, чийто надзорен режим не е еквивалентен, както и когато е в режим на временна еквивалентност,
чл. 279 не се прилага на основание чл. 281, ал. 5, по целесъобразност:

1. комисията или заместник-председателят прилага съответно режима по чл. 239 – 256 и чл. 263 – 277, или

2. комисията задължава групата да учреди застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност в държава членка, на нивото на който да се прилага надзор по реда на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета.“

§ 55. В чл. 290, ал. 2 се създава изречение четвърто:

„Застрахователят създава условия за подаване на жалби по електронен път, като най-малкото обявява адрес на електронна поща за получаването им, като не се изисква подписването им с електронен подпис.“

§ 56. В чл. 295, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 в началото се добавя „преди сключването на застрахователния договор“.

2. В т. 2, буква „а“ в началото се добавя „за“.

3. В т. 3 думите „и доколкото е приложимо към дадената застраховка, с оглед на нейния клас“ и запетаята след тях се заличават.

§ 57. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 думите „ежегодно в срок до 31 януари на следващата година“ се заменят с „при поискване“.

2. В ал. 5:

а) в изречение първо след думите „юридическо лице“ се поставя запетая и се добавя „вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор“, а думите „и регистрирало пред комисията“ се заличават;

б) в изречение трето думите „за регистрация на“ се заменят с „към“.

§ 58. В чл. 305, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Изречение второ се изменя така:

„Минималната застрахователна сума за всяко застрахователно събитие и за всички застрахователни събития за една година се определя с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (OB, L 26/19 от
2 февруари 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/97”.“

2. Създава се изречение трето:

„Застрахователната сума е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок.“

§ 59. В чл. 306 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 думите „40 000 лв.“ се заменят с „размера, определен с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97“.

2. В ал. 4 се създава изречение второ:

„Ликвидаторът по ал. 3 може да бъде и служител на комисията.“

§ 60. В чл. 307 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 за български граждани се установяват служебно – за липса на осъждане в Република България, и с декларация – за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани, тези обстоятелства се удостоверяват със свидетелство за съдимост, издадено от държавата по обичайното пребиваване на лицето.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) Обстоятелствата по чл. 303, ал. 2 относно наличието на висше образование се удостоверяват чрез посочване на данни за номера и датата на издаване на дипломата за висше образование. За диплома, издадена от висше училище в Република България преди
1 януари 2012 г., се представя нотариално заверен препис от нея. За диплома, издадена извън Република България, се посочва номерът на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация, или се прилага нотариално заверено копие от удостоверението, когато не е вписано в този регистър.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думата „Искане“ се заменя с „Искането“.

§ 61. В чл. 308, в изречение първо след думата „Комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“, а изречение трето се заличава.

§ 62. В чл. 310, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 след думите „чл. 30, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „т. 12“, а думата „институции“ се заменя с „предприятия“.

2. В т. 4 след думите „чл. 30, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „т. 12“, думите „т. 2 – 4 или т. 11“ се заменят с „т. 4“, а думата „институции“ се заменя с „предприятия“.

3. В т. 5 след думите „чл. 30, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „т. 12“, а думата „институции“ се заменя с „предприятия“.

§ 63. В чл. 312, ал. 1, в основния текст след думата „Комисията“ се добавя „по предложение на заместник-председателя“.

§ 64. В чл. 316, ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Минималната застрахователна сума на застраховката за всяко застрахователно събитие и за всички застрахователни събития за една година, в т.ч. отговорност за неплащане към застрахователя на получена застрахователна премия, съответно за неплащане към ползвателя на застрахователни услуги на застрахователни обезщетения или суми, изплатени от застрахователя, се определят с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97. Застрахователната сума е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок.“

§ 65. В чл. 320, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст думите „по образец, утвърден от заместник-председателя“ се заличават.

2. В т. 1 накрая се добавя „или юридическо лице“.

§ 66. В чл. 321 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) За заличаването на застрахователния агент от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор се прилага съответно чл. 312, ал. 1 и 2.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Застрахователният агент се заличава от регистъра и при прекратяване на договора за застрахователно агентство.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 67. В чл. 323а, ал. 3 след думата „комисията“ се добавя „незабавно“.

§ 68. В чл. 323в, ал. 2 след думата „застрахователният“ се добавя „или презастрахователният“.

§ 69. В глава тридесет и втора се създава чл. 323ж:

„Идентификационен код на правния субект на застрахователен брокер, застрахователен агент и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от Република България в друга държава членка

Чл. 323ж. (1) Застрахователен и презастрахователен посредник, и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност със седалище в Република България, заявил намерение да извършва дейност на територията на държава членка, е длъжен да разполага с идентификационен код на правния субект.

(2) Лицето по ал. 1 уведомява комисията за своя идентификационен код в 7-дневен срок от издаването на съответния код.

(3) При предоставянето на информация на Европейския орган за дейността на лице по ал. 1 се посочва и неговият идентификационен код.“

§ 70. В глава тридесет и трета се създава чл. 327а:

„Предоставяне на информация за гарантиране на застрахователни вземания

Чл. 327а. (1) Освен по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, всеки застраховател, който разпространява застрахователни продукти в Република България, включително при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, оповестява информация относно механизмите за гарантиране на застрахователните вземания в случай на неплатежоспособност на застрахователя.

(2) Информацията по ал. 1 се оповестява на български език поотделно за всеки застрахователен продукт достатъчно време преди сключване на застрахователния договор и се отнася до: институцията, която гарантира застрахователните вземания, обхвата на гаранцията, условията и реда за упражняване на правата на ползвателите на застрахователни услуги в Република България.

(3) Когато застрахователният продукт се разпространява от застрахователен посредник, включително такъв по чл. 295, ал. 1, информацията по ал. 1 се предоставя от него.“

§ 71. В чл. 331 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст след думите „страница в интернет“ се добавя „или онлайн платформа“.

2. В т. 1 думите „началната страница или на друго видимо и достъпно място в страницата“ се заменят с „видимо и лесно достъпно място“.

3. В т. 3 след думата „страницата“ се поставя запетая и се добавя „съответно в онлайн платформата“.

§ 72. Член 332 се отменя.

§ 73. В чл. 338, ал. 2 думата „банкова“ се заменя с „платежна“.

§ 74. В чл. 343 ал. 3 се отменя.

§ 75. В чл. 344 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „да е съставен и във формата на“ се заменят с „да бъде съставен и като“.

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Застраховащият има право по всяко време, в сроковете за съхранение на документи, да поиска от застрахователя копие от всички договорни заявления, декларации и други документи, които е предоставил във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор. Застрахованият има правата по изречение първо за документите, които се отнасят до неговия застрахован интерес.“

3. Създава се ал. 7:

„(7) С изричното съгласие на застраховащия обменът на информация между страните по застрахователния договор може да се осъществява посредством уговорени в договора средства за комуникация от разстояние. Застрахователят е длъжен да поддържа архив на обменената информация и изявления по тази алинея до изтичането на давностните срокове за предявяване на застрахователни претенции.“

§ 76. Създава се чл. 344а:

„Сключване на застрахователния договор от разстояние

Чл. 344а. (1) Застрахователният договор може да бъде сключен и от разстояние чрез средства за комуникация при спазване разпоредбите на този кодекс и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние само по един от следните начини:

1. като електронен документ съгласно чл. 344, ал. 2, подписан с квалифицирани електронни подписи на страните по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/3 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги;

2. на хартиен носител със саморъчни подписи на страните;

3. чрез страница в интернет или онлайн платформа.

(2) Писмената форма се счита за спазена, когато застрахователният договор се сключва чрез страница в интернет или онлайн платформа на застраховател или застрахователен посредник, позволяваща идентифициране на застраховащия със средство за идентификация по чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление, и при условие че застрахователят или упълномощеният от него застрахователен посредник подписва договора с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. При сключването на застрахователен договор за застраховка от раздел I на приложение № 1 идентифицирането на застраховащия и на застрахованото лице, когато то е различно от застраховащия, се извършва със средство за идентификация по чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Закона за електронното управление с ниво на осигуреност „високо“ съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Изискването за идентификацията на застрахованото лице не се прилага в случаите на чл. 441, ал. 2.

(3) При сключване на застрахователен договор от разстояние като електронен документ или чрез страница в интернет или онлайн платформа застрахователят, съответно застрахователният посредник, е длъжен незабавно да предостави на застраховащия застрахователния договор на траен носител.

(4) При сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите чрез страница в интернет или онлайн платформа застраховащият се идентифицира по ал. 2, изречение второ и се подписва с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. При сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от разстояние застрахователят, съответно застрахователният посредник, предоставя и сертификат „Зелена карта”, когато е бил поискан от застраховащия, както и знак по чл. 487, ал. 1.“

§ 77. В чл. 345, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случай на уговорка по чл. 344, ал. 7 – и средствата за комуникация от разстояние“.

§ 78. В чл. 347 след думата „кореспонденция“ се поставя запетая и се добавя „включително средство за комуникация от разстояние“, а думите „адреса на застраховащия“ се заменят с „адреса, съответно по средство за комуникация от разстояние“.

§ 79. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт” и запетаите пред и след тях се заличават.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Застрахователят публикува общите условия, приети от него, на видимо и лесно достъпно място на своята страница в интернет.“

§ 80. Създава се чл. 354а:

„Срок за съхранение на документите по застрахователния договор

Чл. 354а. (1) Всички документи, свързани със сключването и изпълнението на застрахователни и презастрахователни договори, се съхраняват от застрахователя, съответно от презастрахователя, до изтичането на погасителната давност по чл. 378 или за срок от 5 години от прекратяването на застрахователния, съответно презастрахователния договор, когато не е била предявена претенция по него.

(2) Застрахователният, съответно презастрахователният посредник и посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, има задълженията по ал. 1 за всички документи, свързани със сключването и изпълнението на застрахователни и презастрахователни договори, създадени или предоставени на посредника във връзка с предоставените от него посреднически услуги.

(3) Алинея 2 не се прилага за застрахователен агент и за посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е предал документите във връзка с осъществяваните от него посреднически услуги на застрахователя.“

§ 81. В чл. 374, ал. 4, в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „като не може да се уговаря самоучастие във вид на фиксирана в договора сума“.

§ 82. В чл. 380 навсякъде думите „банкова“ и „банковата“ се заменят съответно с „платежна“ и „платежната“.

§ 83. В чл. 477 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „моторни“ се заличава.

2. В ал. 2 и 4 навсякъде думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 84. В чл. 478 навсякъде думата „моторно“ се заличава.

§ 85. В чл. 479 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „изречение второ и ал. 2, т. 3“ се заменят с
„т. 2, независимо дали е застраховано, или не“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) В случаите по ал. 1, когато ремаркето има отделна застраховка от застраховката на теглещото моторно превозно средство, увреденото лице може да предяви своята претенция пряко пред застрахователя, застраховал ремаркето, когато ремаркето може да бъде идентифицирано, но теглещото моторно превозно средство не може да бъде идентифицирано. В този случай застрахователят на ремаркето, платил обезщетението, може да се обърне към Гаранционния фонд по чл. 518 за възстановяване на платените суми от Фонда за незастраховани превозни средства или към застрахователя на теглещото моторно превозно средство, ако бъде установен впоследствие. Когато бъде установен, застрахователят на теглещото моторно превозно средство възстановява платените суми на Гаранционния фонд, както и на всяко друго лице, което е заплатило обезщетение за причинените вреди.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) В случаите по ал. 1, когато ремаркето има отделна застраховка от застраховката на теглещото моторно превозно средство, застрахователят на ремаркето – при поискване от увреденото лице, без необосновано забавяне му предоставя информация относно:

1. данните за застрахователя на теглещото моторно превозно средство, когато го е установил, или

2. Гаранционния фонд по чл. 518 или друг орган, който е отговорен да покрие отговорността, както и за реда и начина за предявяване на претенция пред него, когато не е могъл да установи застрахователя на теглещото моторно превозно средство.“

4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думите „свързано с“ се добавя „теглещо“.

5. Създава се ал. 5:

„(5) Алинея 1 се прилага и за сменяема прикачна техника, както и за къмпинг-ремаркета и ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници с атракционна цел, теглени от превозни средства с максимална конструктивна скорост 25 км/ч.“

§ 86. В чл. 480, ал. 1, 2, 6 и 7 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 87. Член 481 се изменя така:

„Превозни средства

Чл. 481. (1) За целите на задължителното застраховане по тази глава превозни средства са всички:

1. моторни превозни средства, задвижвани изключително с механична енергия по суша, но не по релси, с:

а) максимална конструктивна скорост над 25 км/ч, или

б) максимална маса без товар над 25 кг и максимална конструктивна скорост над 14 км/ч;

2. ремаркета, полуремаркета по смисъла на Закона за движението по пътищата и къмпинг ремаркета, предвидени да се използват с превозно средство по т. 1, независимо дали е прикачено, или не.

(2) За целите на задължителното застраховане по тази глава трамваите са превозни средства, а инвалидните колички, предназначени за хора с физически увреждания, не са превозни средства.

(3) Не се допуска движение на превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7.“

§ 88. Създава се чл. 481а:

„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при спортни прояви и дейности

Чл. 481а. (1) Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не предоставя покритие при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони в Република България или в друга държава членка, освен ако страните по застрахователната полица договорят изрично, че се предоставя такова разширено доброволно покритие.

(2) Преди началото на проявите по ал. 1 техните организатори са длъжни:

1. да установят, че всеки участник има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с разширеното покритие по ал. 1, или

2. да сключат или установят сключването от трето лице на алтернативна застраховка или гаранционна полица, покриваща вреди, в размер, не по-малък от застрахователните суми по чл. 492, и при останалите условия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, като не е задължително да се покриват и вредите, причинени на участващите водачи и техните превозни средства.

(3) Наличието на разширеното доброволно покритие по ал. 2,
т. 1 се установява с представянето на застрахователната полица на организаторите на съответната проява.

(4) Органите на Министерството на вътрешните работи осъществяват контрол за изпълнение на задълженията по ал. 2. Организаторите на проявите и дейностите по ал. 1 предоставят писмено или по електронен път информация и доказателства в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия ще се проведат проявите и дейностите, за вида на проявата или дейността, за участниците в нея, както и за изпълнението на задълженията по ал. 2 в срок до 10 дни преди датата на провеждането им. Министърът на вътрешните работи може да определи по-подробни изисквания към информацията по изречение второ.

(5) Организатор на проява или дейност по ал. 1, който не изпълни задължението си по ал. 2, е солидарно отговорен за вредите, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, в резултат от използването на превозно средство в рамките на проявата.“

§ 89. В чл. 482 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

2. В ал. 1 и 2 навсякъде думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“ и навсякъде думите „моторни“ и „моторно“ се заличават.

§ 90. В чл. 483 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице:

1. което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор;

2. което управлява превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;

3. в други случаи, предвидени в този кодекс.“

2. В ал. 4:

а) в основния текст думата „моторно“ се заличава;

б) в т. 2 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“, а думата „моторни“ са заличава.

3. В ал. 5 думите „внос и продажба на моторни“ се заменят с „внос, производство и/или продажба на“.

4. Алинея 7 се изменя така:

„(7)  Не се сключва договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за:

1. ремаркета от категория О1 (до 750 килограма);

2. самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW;

3. велосипеди с двигател;

4. индивидуални електрически превозни средства;

5. самобалансиращи се превозни средства.“

5. Създава се ал. 8:

(8) Собственикът, съответно ползвателят на превозно средство по ал. 7, може доброволно да сключи друга застраховка за покриването на вредите във връзка с притежаването и/или използването на превозното средство.“

§ 91. В чл. 484 думата „моторно“ се заличава.

§ 92. В чл. 486 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“, а думата „моторни“ се заличава;

б) точка 2 се отменя;

в) в т. 3 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“, а думата „моторни“ се заличава.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на превозните средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на трети държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение, както и по отношение на превозните средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. За тези превозни средства се приема, че имат покритие на гражданската отговорност на автомобилистите.“

3. Създава се нова ал. 3:

„(3) Ограничението по ал. 2 не се отнася за:

1. инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание и не целят единствено проверка за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;

2. проверки, които са част от обща система на контрол на територията на Република България за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които се извършват по отношение на всички превозни средства, които обичайно се намират на територията на страната, и не налагат спиране на превозното средство.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „моторни“ се заличава.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.

§ 93. Създава се чл. 486а:

„Обработка на лични данни за целите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Чл. 486а. (1) Администраторите на лични данни в Република България обработват лични данни, получени при осъществяване на контрола по чл. 486, ал. 3, необходими за целите на противодействие на управлението на превозни средства без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май
2016 г.) и Закона за защита на личните данни.

(2) При обработването на лични данни по ал. 1 администраторите на лични данни предвиждат подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субекта на данните, включващи най-малко:

1. конкретната цел;

2. правното основание;

3. спазването на изискванията за сигурност;

4. зачитането на принципите на необходимост, пропорционалност и ограничаване в рамките на целта;

5. конкретния срок за съхранение на данните;

6. изискванията за информационна сигурност.

(3) Личните данни по ал. 1 се съхраняват, докато са необходими за установяване на наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като след изтичането на срока се заличават от съответния регистър. При установяване, че превозното средство е застраховано, администраторът на лични данни заличава обработените лични данни незабавно.

(4) Когато при проверка по чл. 486, ал. 3 не може да се установи дали за превозното средство е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, данните се съхраняват за срок, който не може да надхвърля броя на дните, необходими за установяване на наличието на застраховката.“

§ 94. В чл. 487 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в изречение първо думите „и знак, който се издава от Гаранционния фонд“ се заменят с „или с данни от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 1 при спазване на чл. 574, ал. 12“;

б) създава се изречение второ:

„Върху застрахователната полица се изобразява и машинночетим двумерен баркод, генериран от информационната система на Гаранционния фонд.“

2. В ал. 4:

а) в изречение първо думите „бланка от“ се заменят с
„на хартиен носител“;

б) създава се изречение второ:

„В случаите по чл. 344а, ал. 1, т. 1 и 3 застрахователят може да предостави двустранния констативен протокол по изречение първо и на друг траен носител.“

§ 95. В чл. 488 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Сертификат „Зелена карта“ се издава при поискване от ползвател на застрахователни услуги, без допълнителна такса или друго плащане от негова страна, заедно с полицата по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или впоследствие – до прекратяване на действието на застрахователния договор.“

2. Създават се ал. 6 и 7:

„(6) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя при спазване на международните договори, по които е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата, единен образец на сертификата „Зелена карта”, както и формата, реда и условията за неговото издаване и използване.

(7) Сертификат „Зелена карта“ не се издава за трамваите и тролейбусите.“

§ 96. В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „Освен в случаите по ал. 2 договорът“ се заменят с „Договорът“, а накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по ал. 2 и 4“.

2. В ал. 4:

а) в т. 1 думата „моторни“ и думите „или транзитна“ се заличават, а думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“;

б) в т. 2 думата „моторни“ се заменя с „пътни“;

в) в т. 4 думите „категории L1 – L5“ се заменят с „категория L“, а думите „букви „а“ – „к“ и запетаята пред тях се заличават.

3. В ал. 5 навсякъде думата „моторно“ се заличава, а думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

4. В ал. 6 навсякъде думата „моторно“ се заличава.

5. Алинея 8 се изменя така:

„(8) В случаите по чл. 43, ал. 1 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и в случаите, когато задължение за застраховане е предвидено по споразумения, по които Република България е страна, застрахователите сключват граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за личните превозни средства на военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, както и на придружаващите ги зависими лица за срок до 90 дни или за сроковете по ал. 1 – 3. Застраховката може да се сключва повторно неограничено, включително във вътрешността на страната, но за срок, не по-дълъг от срока на пребиваване на лицата във връзка с изпълнението на служебните им задължения на територията на страната.“

§ 97. В чл. 490 ал. 5 се отменя.

§ 98. Създава се чл. 490а:

„Система „бонус-малус“ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

Чл. 490а. (1) За целите на определяне на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят приема и прилага правила за коригиране на застрахователната премия въз основа на предявените претенции за определен период от време (система „бонус-малус на застрахователя“). Правилата по изречение първо включват реда и начина за коригиране на застрахователната премия, условията и критериите, които застрахователят е определил, както и начина, по който използва удостоверенията за предявени застрахователни претенции по чл. 502, при коригиране на премиите.

(2) При прилагане на система „бонус-малус“ застрахователят служебно използва данните от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 571, ал. 4.

(3) Когато при коригиране на размера на застрахователната премия се използват удостоверения за предявени застрахователни претенции, застрахователят не може да третира застрахования по дискриминационен начин, нито да увеличава необосновано премията му поради неговата националност или единствено въз основа на предходната му държава на пребиваване. Когато използва удостоверение, издадено от застраховател или от друг упълномощен за това орган в друга държава членка, застрахователят е длъжен да го третира като удостоверение, издадено в Република България, включително при прилагането на намаленията на премията.

(4) Застрахователят публикува на интернет страницата си общ преглед на приетите правила за използване на удостоверенията за предявени застрахователни претенции, когато изчислява премиите, без да оповестява чувствителна търговска информация или подробности относно тарифните си правила.“

§ 99. В чл. 491, в ал. 1 и 5 навсякъде думата „моторно“ се заличава.

§ 100. Създава се чл. 491а:

„Превозни средства, изпратени в страната от друга държава членка

Чл. 491а. При придобиване на превозно средство в държава членка от лице, което обичайно пребивава на територията на Република България и което доставя превозното средство на територията на страната, за срок 30 дни от момента на приемане на доставката задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за това превозно средство може да се сключи със застраховател, извършващ дейност на територията на държавата членка по регистрацията на превозното средство, или със застраховател, извършващ дейност на територията на Република България, независимо че превозното средство все още не е регистрирано в страната.“

§ 101. Член 492 се изменя така:

„Застрахователна сума

Чл. 492. Минималната застрахователна сума, за която се сключва задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е:

1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – левовата равностойност на
6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица;

2. за вреди на имущество (вещи) – левовата равностойност на
1 300 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.“

§ 102. В чл. 493 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „моторно“ се заличава.

2. В ал. 2:

а) в т. 1 навсякъде думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“, а думата „моторно“ се заличава;

б) в т. 4 думата „моторно“ се заличава и думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“;

в) в т. 5-7 навсякъде думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

3. В ал. 3 думите „в моторното превозно“ се заменят с
„в превозното“, а думите „върху моторното превозно средство“ се заменят с „върху него“.

4. В ал. 4 думата „моторно“ се заличава, а думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 103. В чл. 493а се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се отменя.

2. В ал. 3 думите „методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2“ се заменят с „методиката по чл. 535, т. 11“.

3. В ал. 4 думите „методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2“ се заменят с „методиката по чл. 535, т. 11“.

§ 104. В чл. 494 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

2. В т. 3 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“, а думата „моторно“ се заличава.

3. Точка 4 се изменя така:

„4. вредите, причинени при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони в Република България или в друга държава членка, освен ако е уговорено разширено доброволно покритие съгласно чл. 481а, ал. 1;“.

4. В т. 5 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

5. В т. 6 думата „моторно“ се заличава.

§ 105. В чл. 495, ал. 2, т. 2 и 3 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 106. В чл. 496, ал. 3, т. 5 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 107. В чл. 499 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт се определя от застрахователя на виновния водач при спазване на чл. 493а съгласно методиката по
чл. 535, т. 11.

(2) Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди на имущество (вещи) се определя от застрахователя на виновния водач и съответства на действителната стойност на причинените вреди.“

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди на моторни превозни средства се определя от застрахователя на виновния водач съгласно методиката по чл. 535,
т. 10.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „в български левове“ се заменят с „във валутата, която е законно платежно средство в Република България“.

4. Досегашните ал. 4 – 7 стават съответно ал. 5 – 8.

§ 108. В чл. 500, ал. 1, т. 1 и 2 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 109. В чл. 501 навсякъде думата „моторно“ се заличава.

§ 110. Член 502 се изменя така:

„Чл. 502. (1) Лице, което е сключвало задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, има право по всяко време да получи от Гаранционния фонд удостоверение за претенциите за обезщетения за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторното превозно средство, за което договорът е бил сключен, или за липсата на такива претенции – за период от 5 години преди датата на подаване на искането. Искането за издаване на удостоверение се подава до Гаранционния фонд пряко или чрез застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

(2) Удостоверението се издава въз основа на данните от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2, като редът за обмен и достъп до данните се урежда с наредбата по чл. 571, ал. 4.

(3) Удостоверението съдържа информация за:

1. идентифициране на Гаранционния фонд, съответно на застрахователя;

2. самоличността на застраховащия, включително информация за контакт с него;

3. превозното средство, за което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и за неговия номер за идентификация (номер на рама);

4. началната и крайната дата на застрахователното покритие на превозното средство;

5. броя претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, уредени по застрахователния договор на застраховащия през периода, обхванат от удостоверението за предявени застрахователни претенции, включително датата на всяка претенция;

6. допълнителна информация, определена с наредбата по
чл. 504, ал. 1.

(4) Удостоверението се издава по образец съгласно акта за изпълнение на Европейската комисия, приет на основание чл. 16, ал. 6 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ, L 263/11 от
7 октомври 2009 г.).

(5) Редът и начинът за издаването и получаването на удостоверението се уреждат с наредбата по чл. 504.“

§ 111. В чл. 503, ал. 4 се правят следните изменения:

1. В т. 1 и 2 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

2. В т. 3 думата „моторни“ се заличава.

§ 112. В чл. 504, ал. 2 т. 2 се отменя.

§ 113. В чл. 511 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в основния текст думата „моторно“ се заличава;

б) в т. 3 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

2. В ал. 2 думата „моторно“ се заличава.

§ 114. В чл. 514, ал. 2 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 115. В чл. 515 се правят следните изменения:

1. В ал. 2:

а) в т. 2 думата „моторно“ се заличава;

б) в т. 3 думата „моторни“ се заличава.

2. В ал. 3, т. 1 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

3. В ал. 4, т. 1 думите „или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1“ се заменят с „и в тримесечен срок“.

§ 116. В чл. 516, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст думите „както следва“ и запетаята пред тях се заличават.

2. В т. 4 след думата „където“ се добавя „обичайно“, а думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

3. В т. 5 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 117. В чл. 517 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 навсякъде думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

2. В ал. 3 думата „моторно“ се заличава.

§ 118. В чл. 519 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Гаранционният фонд:

1. събира и управлява средствата във фондовете по чл. 521;

2. изплаща обезщетения на увредените лица за вреди, причинени от превозно средство, което е неидентифицирано, за което не съществува задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за което не е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или с което на територията на Република България е извършен акт на тероризъм;

3. изплаща обезщетения на увредените лица при събития, причинени от превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Злополука” на пътниците;

4. гарантира като краен платец вземанията на увредените лица за обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена от застраховател със седалище в Република България или със застраховател от трета държава чрез клон, регистриран в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;

5. извършва плащания като междинен платец на обезщетения към увредените лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена от застраховател от друга държава членка, когато спрямо този застраховател е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация;

6. гарантира вземанията по задължителна застраховка „Злополука” на пътниците и по застраховките по раздел I от приложение № 1, сключени със застраховател със седалище в Република България или със застраховател от трета държава чрез клон, регистриран в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;

7. създава и поддържа Информационен център;

8. изпълнява предвидените в този кодекс функции във връзка с несъстоятелността на застрахователи със седалище в Република България;

9. създава и поддържа електронна информационна система за оценка, управление и контрол на риска.“

2. В ал. 2 след думите „гаранционни фондове“ се поставя запетая и се добавя „органи, осъществяващи функции, аналогични на тези по ал. 1, т. 4 и 5“.

§ 119. В чл. 520 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Всички застрахователи със седалище в Република България, застрахователи от държави членки, извършващи дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, и клоновете на застрахователи от трета държава, лицензирани в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд при условия и по начин, определени съгласно този кодекс.

(2) Вноски във фонда по чл. 521, ал. 1, т. 1 правят:

1. застрахователите със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука” на пътниците;

2. застрахователите от държави членки, извършващи дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги и предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в Република България.“

3. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Вноски във фонда по чл. 521, ал. 1, т. 2 правят:

1. застрахователите със седалище в Република България, включително за дейността им при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги в други държави членки, както и клоновете на застрахователи от трета държава, лицензирани в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в страната;

2. застрахователите със седалище в Република България и клоновете на застрахователи от трета държава, лицензирани в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Злополука” на пътниците;

3. застрахователите със седалище в Република България, включително за дейността им при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги в други държави членки, и клоновете на застрахователи от трета държава, лицензирани в Република България, предлагащи застраховки по раздел I от приложение № 1.

(4) Застраховател, който има ликвидно и изискуемо вземане към Гаранционния фонд, не може да прави възражение за прихващане срещу задължението си за вноските по ал. 1.“

§ 120. В чл. 521, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думата „моторни“ се заличава, а думите „Фонд за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонд за незастраховани превозни средства“.

2. Точка 2 се изменя така:

„2. Фонд за гарантиране на вземания и изплащане на обезщетения при отнемане на лиценз, ликвидация и несъстоятелност на застраховател по чл. 519, ал. 1, т. 4-6, наричан по-нататък „Обезпечителен фонд“.”

§ 121. В чл. 524 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 5“ и думите
„ал. 4“ се заменят с „ал. 8“.

§ 122. В чл. 525 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

„(1) Застрахователите представят пред Гаранционния фонд данните, необходими за изчисляване на вноските във фондовете по
чл. 521, по ред и във форма, определени в правилника по чл. 531.“

2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея думите „необходимата информация“ се заменят с „информация, необходима“.

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) Членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд използват данните по ал. 1 и 2 само за изпълнение на възложените им функции.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 123. В чл. 528 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В ал. 2 изречение второ се заличава.

3. Създава се нова ал. 3:

„(3) С бюджета на Гаранционния фонд се определят:

1. разходите за административната издръжка на Гаранционния фонд;

2. инвестициите на Гаранционния фонд в активи за собствена дейност;

3. размерът на вноските по чл. 554, т. 1 и по чл. 563, ал. 2 и 3.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

„(4) Начинът за изчисляване размера на вноските по ал. 3, т. 3 може да се определи с наредба на комисията.“

§ 124. В чл. 529 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Комисията одобрява проекта на годишен бюджет на Гаранционния фонд или го връща за преработване, като дава задължителни предписания, когато проектът противоречи на разпоредбите на този кодекс и/или подзаконовите актове по прилагането му, застрашава финансовата стабилност на Гаранционния фонд или интересите на лицата, които имат право на вземане от Гаранционния фонд, когато административните разходи на Гаранционния фонд са необосновано завишени или когато предложеният размер на вноска е недостатъчен.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) След одобряването на проекта на бюджет от комисията управителният съвет го представя за приемане от съвета на Гаранционния фонд.“

3. Създават се ал. 3 – 5:

„(3) Съветът на Гаранционния фонд приема представения проект на бюджет или го връща за преработване, като дава съответните задължителни указания на управителния съвет, които не могат да противоречат на предписанията на комисията по ал. 1, ако са дадени такива.

(4) Управителният съвет на Гаранционния фонд изпълнява дадените по реда на ал. 3 предписания на съвета на Гаранционния фонд, освен ако противоречат на указанията на комисията по ал. 1, когато са дадени такива, и представя нов преработен проект на годишен бюджет за одобряване на комисията в 14-дневен срок от произнасянето на съвета на Гаранционния фонд.

(5) След одобряването на преработения проект на бюджет от комисията, съответно след връщането му от комисията със задължителни предписания по ал. 1, съветът на Гаранционния фонд приема бюджета, без да може да го връща за ново преработване.“

4. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и в нея:

а) в изречение първо след думата „приемане“ се добавя „вноските във фондовете по чл. 521, ал. 1 са в размерите, определени за предходната година, а“;

б) изречение второ се заличава.

5. Създава се ал. 7:

„(7) Когато през  календарната година, за която бюджетът е приет от съвета, възникнат непредвидени обстоятелства, налагащи корекция на бюджетните разходи, които не могат да се отложат за следващата година, управителният съвет на Гаранционния фонд изготвя проект за изменение на приетия бюджет. Алинеи 1 – 6 се прилагат съответно за процедурата по приемане на изменението в приетия бюджет.“

§ 125. В чл. 530, ал. 2 думата „моторни“ се заличава, а думата „несъстоятелност“ се заменя с „отнемане на лиценз“.

§ 126. В чл. 535 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 7 се отменя.

2. Точка 8 се изменя така:

„8. в случай че разполагаемите средства във Фонда за незастраховани превозни средства спаднат под минималния размер по чл. 556, ал. 2 или при друга необходимост от финансиране на дейността на Фонда за незастраховани превозни средства или на Обезпечителния фонд, предлага на комисията размера на допълнителните вноски по
чл. 554, т. 2 или по чл. 563, ал. 1, т. 2 съобразно усреднения пазарен дял на всеки от застрахователите по тези застраховки за последните три календарни години;“.

3. В т. 10 думата „актуализира“ се заменя с „преразглежда“, след думата „методика“ се добавя „на Гаранционния фонд“, а думите „моторни превозни средства, и я представя на комисията“ се заменят с „превозни средства“.

4. В т. 11 думите „периодично актуализира“ се заменят с „ежегодно преразглежда“.

§ 127. Създава се чл. 535а:

„Методики на Гаранционния фонд

Чл. 535а. (1) Методиките по чл. 535, т. 10 и 11 не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на ползвателите на застрахователни услуги за пълно и справедливо обезщетение.

(2) Методиките по чл. 535, т. 10 и 11 заедно с последващите им изменения и допълнения се публикуват на интернет страницата на Гаранционния фонд в 7-дневен срок от приемането им.

(3) Гаранционният фонд уведомява комисията за резултатите от ежегодното преразглеждане на методиките по чл. 535, т. 10 и 11 в
7-дневен срок от приемането им.

(4) Комисията може да дава задължителни предписания за отстраняване на противоречия на методиките по чл. 535, т. 10 и 11 със закона, както и в случаи на необосновано ограничаване правата на ползвателите на застрахователни услуги.“

§ 128. В чл. 546, т. 7 думата „приема“ се заменя с „изготвя“.

§ 129. В чл. 551 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Членовете на управителния съвет задължително дават гаранция за своето управление в размер, определен от съвета на Гаранционния фонд, но не по-малко от тримесечното им брутно възнаграждение.“

2. В ал. 2 след думата „отговаря“ се добавя „солидарно“, а думите „е причинил“ се заменят със „са причинили“.

§ 130. В чл. 553, ал. 1 т. 4 се изменя така:

„4. изпълняват и други дейности в съответствие с този кодекс, правилника по чл. 531 или възложени от съвета на Гаранционния фонд и от управителния съвет.“

§ 131. В наименованието на глава петдесет и първа думите „Фонд за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонд за незастраховани превозни средства“.

§ 132. В чл.554 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В основния текст думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

3. В т. 1 след думите „чл. 520“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2“.

4. В т. 2 думите „чл. 535, т. 8“ се заменят с „чл. 520, ал. 2“.

5. В т. 3 накрая се добавя „и чл. 638а“.

6. В т. 4 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

§ 133. В чл. 555 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Вноските по чл. 554, т. 1 се определят като фиксирана сума за всяко превозно средство по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и за всяко място, без мястото на водача, в средство за обществен превоз по застраховка „Злополука” на пътниците.“

3. Създават се нови ал. 2 и 3:

„(2) Вноската се посочва на отделен ред в застрахователната полица и се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска по нея.

(3) Застрахователят внася по сметка на Гаранционния фонд общата сума на събраните вноски по ал. 1 в срок до десето число на втория месец след месеца на сключването на съответните застраховки.“

4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея изречение второ се заличава.

5. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

6. Създава се ал. 6:

„(6) Вноските на застрахователите, които извършват дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата за предоставяне на услуги и клоновете на застрахователи от трета държава, лицензирани в Република България, се определят на същата база и при същите условия, както вноските за местните застрахователи.“

§ 134. В чл. 556 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В ал. 1 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

3. В ал. 2 думите „Фонда за незастраховани МПС е
10 000 000 лв.“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства е левовата равностойност на 20 000 000 евро“.

§ 135. В чл. 557 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В ал. 1:

а) в основния текст думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“;

б) в т. 1 навсякъде думата „моторно“ се заличава;

в) в т. 2:

аа) в буква „а“ думата „моторно“ се заличава;

бб) буква „б“ се изменя така:

„б) на територията на Република България или на територията на друга държава членка от превозно средство, което се доставя в Република България (държавата членка по местоназначение) от друга държава членка и не е било  регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на превозното средство от приобретателя и за превозното средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;“

вв) в буква „в“ думата „моторно“ се заличава;

гг) в буква „г“ думата „моторно“ се заличава, а думите „400 лв.“ се заменят с „левовата равностойност на 200 евро“;

дд) създава се буква „д“:

„д) на територията на Република България или на територията на друга държава членка от превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната и:

аа) за което не се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 483, ал. 7;

бб) което не е регистрирано, спряно е от движение или е с временно отнета или прекратена регистрация от компетентните органи по предвидения от закона ред и за което не е необходимо да се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, или ако има такава застраховка, тя не предоставя покритие при използването на това превозно средство по тези пътища;

вв) което е предназначено да се използва единствено в зони с ограничен достъп съобразно законодателството на Република България или другата държава членка и за което не е необходимо да се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;

гг) което няма разширено доброволно покритие по чл. 481а,
ал. 2, т. 1 и не е налице алтернативна застраховка или гаранционна полица по чл. 481а, ал. 2, т. 2 или ако има такива – те не предоставят покритие при използването на това превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони на територията на Република България или за която и да е друга държава членка;

дд) което не се допуска за използване по пътищата, отворени за обществено ползване, съобразно законодателството на Република България или съответната държава членка и за което не е необходимо да се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или ако има такава застраховка – тя не предоставя покритие при използването на това превозно средство по тези пътища.“;

г) създава се т. 3:

„3. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени от превозно средство, което обичайно се намира на територията Република България, друга държава членка или трета държава, с което е извършен терористичен акт на територията на страната.“

3. В ал. 2 навсякъде думата „моторно“ се заличава, а думите „500 лв.“ се заменят с „левовата равностойност на 250 евро“.

4. В ал. 3 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“, а думите „моторното превозно средство“ се заменят с „превозното средство“.

5. В ал. 4 се създава изречение второ:

„Когато за Гаранционния фонд са налице едновременно основания за изплащане на обезщетение за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и за липса на задължителна застраховка „Злополука” на пътниците по отношение на едно и също лице, имащо право на обезщетение, фондът изплаща обезщетение само на основание липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.“

6. В ал. 5 думите „моторното превозно средство“ се заменят с „превозното средство“, а след думите „на територията на“ се добавя „Република“.

7. Създава се ал. 6:

„(6) Гаранционният фонд не извършва плащане за вредите, настъпили на територията на Република България, причинени от превозни средства, които не са допуснати за използване по пътищата, отворени за обществено ползване, когато събитието е причинено в зони, които не са публично достъпни поради правно ограничение на достъпа.“

§ 136. В чл. 558 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В ал. 1 думите „минималната застрахователна сума“ се заменят със „застрахователната сума“, а след думите „задължителните застраховки“ се добавя „по чл. 476 и 492“.

§ 137. Създават се чл. 558а и 558б:

„Възстановяване на суми от Фонда за незастраховани превозни средства към компетентен орган на друга държава членка

Чл. 558а. В случаите по чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „д“ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани превозни средства на съответния компетентен орган на друга държава членка сумите, които този орган е заплатил за обезщетение за вреди по застрахователно събитие, настъпило на територията на тази държава членка, за която Гаранционният фонд е отговорен, включително присъщите разходи, свързани с обработка на претенции.

Възстановяване на суми от компетентен орган на друга държава членка към Фонда за незастраховани превозни средства

Чл. 558б. Гаранционният фонд, когато е междинен платец, претендира възстановяване на изплатените от Фонда за незастраховани превозни средства суми за застрахователни обезщетения и присъщи разходи, свързани с обработка на претенции, във връзка с превозни средства, за които не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или ако е сключена такава застраховка – тя не предоставя покритие при използването на това превозно средство, към съответния компетентен орган на другата държава членка, който е краен платец, в съответствие с относимото законодателство и международните договори, по които Гаранционният фонд е страна.“

§ 138. В чл. 559 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

2. В ал. 1:

а) в основния текст думата „суми“ се заличава, а след думите „държава членка“ се добавя „суми“;

б) в т. 1 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“ и думата „определи“ се заменя с „установи“;

в) в т. 2 думите „определи моторното превозно“ се заменят с „идентифицира превозното“;

г) в т. 3 думата „моторно“ се заличава и думата „определи“ се заменя с „установи“.

§ 139. В чл. 560, ал. 6 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „левовата равностойност на 30 000 000 евро“.

§ 140. В чл. 561, ал. 1 и 2 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.

§ 141. В чл. 562 се правят следните изменения:

1. В заглавието думата „моторни“ се заличава.

2. В ал. 1 думите „Моторни превозни“ се заменят с „Превозни“ и думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.

3. В ал. 2 и 5 навсякъде думите „моторни“ и „моторно“ се заличават.

§ 142. В глава петдесет и втора, в наименованието накрая се добавя „на Гаранционния фонд“.

§ 143. В глава петдесет и втора преди чл. 563 се създава наименование

„Раздел I

Общи положения“.

§ 144. В чл. 563 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думите „определени по реда на този кодекс“ се заменят с „по чл. 520, ал. 3“, а запетаята след думата „застрахователите“ се заличава;

б) създава се нова т. 2:

„2. допълнителни вноски на застрахователите по чл. 520, ал. 3;“

в) досегашните т. 2 – 5 стават съответно т. 3 – 6.

2. Алинеи 2 – 5 се изменят така:

„(2) Вноските по ал. 1, т. 1 за всяко превозно средство по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определят като процент от начислената застрахователна премия, но не по-малко от левовата равностойност на 2 евро. Вноските по ал. 1, т. 1 по застраховка „Злополука” на пътниците се определят за всяко място без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка за съответната година, но не по-малко от левовата равностойност на 0,10 евро.

(3) Вноските по ал. 1, т. 1 за застраховките по раздел І на приложение № 1 се определят:

1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година в размер, не по-нисък от левовата равностойност на 0,36 евро;

2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година в размер, не по-нисък от левовата равностойност на 0,51 евро, но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия, и при спазване на следните правила:

а) когато едно лице е застраховано с един договор, независимо дали индивидуален, или групов, за него се дължи една вноска;

б) когато едно лице е застраховано с повече от един договор, независимо дали индивидуален, или групов, за него се дължат толкова вноски, колкото са застрахователните договори, по които то е застраховано;

в) когато едно лице е застраховано по застраховка в полза на трето лице, в т.ч. по договор в полза на кредитор, базата за определяне на вноската е броят на лицата, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е застраховано лицето, което е титуляр на правата по договора, като по тези договори вноска се дължи за всяко лице, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е сключена застраховката;

г) когато с един застрахователен договор е предвидено покритие както по рискова, така и по друга застраховка по раздел І от приложение № 1, се дължи вноската по тази точка, освен в случаите, когато е определена в процентно изражение от размера на дължимата годишна премия и размерът на така определената вноска за всяко лице, застраховано с договор с комбинирано покритие, е по-нисък от вноската по т. 1, като в тези случаи се дължи вноската по т. 1.

(4) Когато договор по ал.  3 осигурява покритие по отношение на едно лице за съответна година, се дължи вноска за лицето, независимо дали е събрана застрахователна премия.

(5) Процентът и размерът на вноската се посочват на отделен ред в застрахователната полица и вноската се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея.“

3. Създават се ал. 6 – 8:

„(6) Застрахователят внася общата сума на дължимите вноски по ал. 1, т. 1 в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнасят.

(7) Комисията по предложение на съвета на Гаранционния фонд или по своя инициатива определя с решение размера на допълнителните вноски по ал. 1, т. 2 и срока за тяхното извършване.

(8) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.“

§ 145. В чл. 564 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така:

„Финансиране от Обезпечителния фонд при прехвърляне на портфейл на застраховател“.

2. Алинея 1 се отменя.

3. В ал. 2 след думите „прехвърляне на“ се добавя „застрахователен“, думите „раздел I от приложение № 1“ се заменят със „застраховките, подлежащи на гарантиране по тази глава“, а пред думата „комисията“ се поставя запетая.

§ 146. Член 565 се изменя така:

„Гарантирани от Гаранционния фонд вземания към застраховател с отнет лиценз

Чл. 565. (1) При условията на този кодекс Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд гарантира вземанията на правоимащите лица за обезщетения във връзка със застраховките по ал. 2 при отнемане на лиценз на местен застраховател или на застраховател от трета държава за извършваната от него дейност чрез клон в страната, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612,
ал. 2.

(2) Вземанията по ал. 1 се гарантират, както следва:

1. на всички увредени лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в пълен размер съгласно приложимото право по мястото на застрахователното събитие, до размера на застрахователната сума по чл. 492 или до размера, определен съгласно законодателството на другата държава членка, когато това покритие е по-високо;

2. по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – до размера по чл. 476;

3. на едно лице по застраховките по раздел I от приложение
№ 1 в един застраховател, независимо от броя на вземанията му и размера им – общо до левовата равностойност на 100 000 евро; за вземания на лицето се смятат вземанията по застрахователния договор, в т.ч. вземанията за откупна стойност и за връщане на застрахователна премия по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор.

(3) В случаите на плащане от страна на бюрото по чл. 506 вместо застраховател с отнет лиценз по ал. 1 в полза на лица по ал. 2,
т. 1 за събития, възникнали извън територията на Република България, за бюрото възниква вземане към Гаранционния фонд, при условие че в срок 60 дни от отправяне на искането за възстановяване на съответната сума от бюрото към застрахователя, последният не е възстановил тази сума или бюрото не се е удовлетворило за извършеното от него плащане чрез банковата гаранция по чл. 508, ал. 2, или чрез презастрахователните договори на застрахователя или на бюрото. Гаранционният фонд заплаща от Обезпечителния фонд при условията и по реда на тази част дължимата сума в срок 15 дни от датата на предявяване на вземането на бюрото.“

§ 147. В чл. 566, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст думите „несъстоятелност на застраховател“ се заменят с „отнемане на лиценз на застраховател по чл. 565, ал. 1“, а след думите „ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „т. 3“.

2. В т. 1 думите „1 или повече от 1” се заменят с „5 или повече от 5”.

§ 148. Член 567 се изменя така:

„Основания  за плащания от Обезпечителния фонд

Чл. 567. (1) Гаранционният фонд при условията и по реда на тази глава плаща със средства от Обезпечителния фонд:

1. като краен платец вземанията на увредените лица за обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена от застраховател със седалище в Република България, включително при условията на право на установяване или на свобода на предоставяне на услуги в други държави членки, във връзка с превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на съответната държава членка, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612,
ал. 2;

2. като краен платец вземанията на увредените лица за обезщетения по гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена от застраховател със седалище в Република България, включително при условията на право на установяване или свобода на предоставяне на услуги в други държави членки, във връзка с превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;

3. като междинен платец обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към увредените лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, за застрахователни събития, настъпили в страната, когато застраховката е сключена от застраховател от друга държава членка, включително от застраховател, извършващ дейност на територията на Република България, когато спрямо този застраховател е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация;

4. като междинен платец обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към увредените лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, за застрахователно събитие, настъпило на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро членува в системата „Зелена карта“, във връзка с превозно средство, което обичайно се намира на територията на друга държава членка, и застраховката е сключена от застраховател от друга държава членка, спрямо който е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация;

5. гарантираните вземания по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, сключена от застраховател със седалище в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2;

6. гарантираните вземания по застраховка по раздел I от приложение № 1, сключена от застраховател със седалище в Република България, когато комисията е отнела лиценза на застрахователя, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.

(2) От средствата на Обезпечителния фонд Гаранционният фонд покрива недостиг на средства за:

1. разноски, свързани с производство по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България;

2. разноски, свързани с производство по ликвидация на застраховател със седалище в Република България, когато Гаранционният фонд е назначен за ликвидатор;

3. покритие на технически резерви по чл. 564.

(3) Гаранционният фонд може да закупува със средства от Обезпечителния фонд презастрахователното покритие по чл. 530 за отговорностите си съгласно тази глава във връзка с отнемане на лиценз на застрахователи.“

§ 149. Членове 568 и 569 се отменят.

§ 150. В чл. 570 думите „обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания“ и запетаите пред и след тях се заменят с „по чл. 520, ал. 3“.

§ 151. В глава петдесет и втора се създава раздел II с чл. 570а – 570и:

„Раздел II

Защита на увредените лица при ликвидация и несъстоятелност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Оповестяване на информация

Чл. 570а. (1) Без да се засяга действието на чл. 13, ал. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор, комисията уведомява обществеността, Гаранционния фонд и бюрото по чл. 506 за издаването на всяко решение за отнемане на лиценз на застраховател със седалище в Република България или на клон на застраховател от трета държава със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в деня на издаване на решението.

(2) Гаранционният фонд уведомява компенсационните органи и органите, изпълняващи функциите, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1,
т. 4 и 5 в другите държави членки, за всяко решение за отнемане на лиценз на застраховател със седалище в Република България или на клон на застраховател от трета държава със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сътрудничество с други органи в държавите членки

Чл. 570б. (1) Гаранционният фонд сътрудничи в приложимите срокове с другите органи, изпълняващи функциите, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 в другите държави членки, както и с всички други заинтересовани лица, включително със застрахователя в процес на ликвидация или в производство по несъстоятелност, с лицата, които го управляват и представляват, и с компетентните национални органи на другите държави членки, във всички етапи на производствата по тази глава.

(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва според необходимостта изискване, получаване и предоставяне на информация, включително относно фактите и обстоятелствата по конкретни претенции за обезщетение.

Предоставяне на информация от квестора и ликвидатора

Чл. 570в. (1) В тримесечен срок от вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел квесторът на застрахователя, съответно на клона по чл. 565, ал. 1, предоставя на Гаранционния фонд списък на предявените към тази дата пред застрахователя претенции за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите заедно със:

1. имената, личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността на лицето, когато е наличен, адреса за кореспонденция и платежна сметка на всяко лице, претендиращо обезщетение;

2. събраните доказателства по предявените претенции;

3. становище относно основателността на всяка претенция и, където е приложимо, относно размера на обезщетението по тях.

(2) В случай на претенции, предявени след датата на вписването на квестора в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно след откриването на производство по ликвидация, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, квесторът, съответно ликвидаторът, ги предава на Гаранционния фонд заедно с всички приложени документи в срок не по-късно от 7 дни от получаването.

Прилагане на споразумения

Чл. 570г. Гаранционният фонд по чл. 518 при изпълнение на дейностите по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 прилага и сключените от него споразумения по чл. 10а, параграф 13 и чл. 25а, параграф 13 от Директива 2009/103/ЕО.

Претенция от увредено лице пред Гаранционния фонд

Чл. 570д. (1) Увредено лице, което пребивава в Република България, може да предяви претенция пред Гаранционния фонд при спазване на чл. 380 за събитие, настъпило:

1. на територията на страната – в случаите по чл. 567, ал. 1,
т. 1 – 3;

2. на територията на друга държава членка – в случаите по
чл. 567, ал. 1, т. 4.

(2) Увредено лице, което пребивава в Република България, може да предяви претенция пред Гаранционния фонд и когато застрахователното събитие е настъпило извън Република България, причинено от превозно средство, застраховано от застраховател по
чл. 567, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Гаранционният фонд изплаща обезщетенията по ал. 1, т. 1 до размерите по чл. 492, а обезщетенията по ал. 1, т. 2 и по ал. 2 – до размера на минималните застрахователни суми в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие.

(4) Гаранционният фонд в срок три работни дни информира застрахователя по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4 или лицата, които го управляват и представляват, че е получил претенция от увреденото лице, а когато застрахователят е от друга държава членка, уведомява и съответния орган, изпълняващ функцията на краен платец в държавата членка по произход на застрахователя. В случаите по ал. 1, т. 2 Гаранционният фонд информира и бюрото по чл. 506, в качеството му на компенсационен орган, и представителя за уреждане на претенции на застрахователя в Република България, когато е приложимо.

(5) Застрахователят по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2 или лицата, които го управляват и представляват, информират Гаранционния фонд:

1. дали потвърждава отговорността си (наличието на покритие) по отправената претенция, съответно предоставя информация дали вече е платил, или ще плати претендираното обезщетение, или

2. дали оспорва изцяло или частично отговорността си по отправената претенция.

(6) Застрахователят по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2 или лицата, които го управляват и представляват, имат задълженията по ал. 5 и в случай на получаване на уведомление от орган, изпълняващ функцията на междинен платец в друга държава членка.

(7) В срок до три месеца от датата, на която увреденото лице е предявило своята претенция за изплащане на обезщетение, съответно от датата, на която квесторът на застрахователя е предоставил информацията по чл. 570в, която дата е по-рано, и въз основа на получената информация, включително от увреденото лице, Гаранционният фонд предоставя на увреденото лице:

1. мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е налице основание за плащане по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4, както и че претенцията е основателна, не се оспорва и размерът на вредите е частично или изцяло установен, или

2. мотивиран отговор, когато е установил, че не е налице основание за плащане по чл. 567, ал. 1, т. 1 – 4, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.

(8) Гаранционният фонд изплаща обезщетението на увреденото лице в срок до три месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение за обезщетение по ал. 7, т. 1. Когато размерът на причинената вреда е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението по изречение първо се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.

(9) За целите на изплащане на обезщетения Гаранционният фонд няма право да въвежда каквито и да било изисквания, различни от предвидените в този кодекс, както и няма право да изисква от увреденото лице да доказва, че отговорното юридическо или физическо лице не е в състояние да плати или отказва да плати.

(10) Плащане от Гаранционния фонд към увредено лице чрез пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане на пълномощника, той уведомява изрично и писмено увреденото лице, като посочва и размера на извършеното плащане.

(11) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не се произнесе в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и
чл. 380.

Претенция от Гаранционния фонд към орган, изпълняващ функции на краен платец в държава членка по произход на застрахователя

Чл. 570е. Когато при условията на чл. 570д, ал. 7 Гаранционният фонд, в изпълнение на функцията на междинен платец, е платил обезщетение на увредено лице и държавата членка по произход на застрахователя е различна от Република България, Гаранционният фонд претендира пълно възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, лихвите и разноските за определянето и изплащането му към съответния орган, изпълняващ функцията на краен платец в тази държава членка.

Претенция към Гаранционния фонд от орган, изпълняващ функции на междинен платец в държава членка по произход на застрахователя

Чл. 570ж. Когато орган, изпълняващ функции на междинен платец в друга държава членка, е платил обезщетение на увредено лице по застрахователен договор, сключен със застраховател по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2, и е предявил възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, лихвите и разноските за определянето и изплащането му, Гаранционният фонд ги възстановява в срок до шест месеца, след като е получил искане за такова възстановяване, освен ако двата органа писмено договорят друго.

Суброгация на Гаранционния фонд след плащане на обезщетение като краен платец

Чл. 570з. (1) Когато при условията на чл. 570д, ал. 7 Гаранционният фонд е платил обезщетение на увредено лице или е възстановил платено обезщетение в случаите по чл. 570к като краен платец, той встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за определянето и изплащането му срещу застрахователя по чл. 567, ал. 1, т. 1 или 2.

(2) Вземанията на Гаранционния фонд се удовлетворяват:

1. в пълен размер в производството по ликвидация на застрахователя, съответно от застрахователя – не по-късно от 3 месеца след отмяна на решението на комисията за отнемане на лиценза му;

2. по установения ред в производството по несъстоятелност на застрахователя.

Субсидиарно прилагане

Чл. 570и. Неуредените в този раздел въпроси относно защитата на увредените лица при ликвидация и несъстоятелност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се уреждат с правилника по чл. 531.“

§ 152. В глава петдесет и втора се създава раздел III с чл. 570к – 570н:

„Раздел IІІ

Гарантиране на други застрахователни вземания

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания

Чл. 570к. (1) Гаранционният фонд изплаща със средства от Обезпечителния фонд гарантираните вземания на ползвателите на застрахователни услуги по чл. 565, ал. 2, т. 2 и 3 на застраховател по
чл. 565, ал. 1 при отнемане на неговия лиценз, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.

(2) В тримесечен срок от встъпване в длъжност квесторът на застрахователя, съответно на клона по чл. 565, ал. 1, предоставя на Гаранционния фонд списък на предявените пред застрахователя претенции за застрахователни плащания по застраховките по чл. 565,
ал. 2, т. 2 и 3 заедно с:

1. имената, адреса за кореспонденция и платежна сметка на всяко лице, претендиращо обезщетение;

2. събраните доказателства по  предявените претенции;

3. становище относно основателността на всяка претенция и, където е приложимо, относно размера на плащането по тях.

(3) В случай на претенции, предявени след датата на встъпване в длъжност на квестора, съответно след откриването на производство по ликвидация, квесторът, съответно ликвидаторът, изпълнява задълженията по ал. 2 в срок до три месеца от предявяването на претенцията, но не по-късно от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. Претенциите, предявени след откриване на производството по несъстоятелност, се вземат предвид от Гаранционния фонд служебно.

(4) След изтичане на сроковете по ал. 2, съответно по ал. 3, лицето, което претендира обезщетение, може да предяви претенцията си пряко пред Гаранционния фонд.

(5) Гаранционният фонд се произнася по застрахователните претенции в сроковете по чл. 108 и представя на лицето, предявило претенцията, с копие до застрахователя:

1. мотивирано предложение за изплащане на гарантираното застрахователно вземане, когато е установил, че претенцията е допустима и основателна, не се оспорва и размерът на вземането е частично или изцяло установен, или

2. мотивиран отговор, когато претенцията не е допустима, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вземането не е изцяло установен.

(6) Ако в тримесечен срок от получаване на съобщаването за произнасянето на Гаранционния фонд по ал. 5 лицето, предявило претенцията, или застрахователят, не са упражнили правото си да го оспорят по исков ред, произнасянето на Гаранционния фонд се счита за прието. В случаите по ал. 5, т. 1 Гаранционният фонд изплаща предложеното вземане със средства от Обезпечителния фонд в срок до
5 работни дни от изтичането на срока по изречение първо, съответно от писмено приемане на мотивираното предложение от лицето, предявило претенцията и застрахователя.

(7) Лицето, предявило претенцията си за изплащане, може да я предяви пред съда, ако Гаранционният фонд не се произнесъл в срока по ал. 6, откаже да извърши изплащане на гарантирано застрахователно вземане или ако увреденото лице не е съгласно с неговия размер.

(8) Плащане от Гаранционния фонд към лице с гарантирано застрахователно вземане чрез пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че лицето е уведомено, че има право да получи плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане на пълномощника, той уведомява изрично и писмено лицето, като посочва и размера на извършеното плащане.

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания в производството по несъстоятелност

Чл. 570л. (1) След откриване на производство по несъстоятелност на застрахователя неуредените вземания се установяват в производството по несъстоятелност.

(2) В срок до 15 дни от одобряване на списъка на приетите вземания Гаранционният фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените ползватели на застрахователни услуги могат да получават плащания от Обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.

(3) Изплащането на суми от Обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва до 45 дни от датата на публикацията по ал. 2. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е до 15 дни от съответната публикация по ал. 2 или от последващото допълнително одобрение на съда.

(4) При изплащане на суми по ал. 3 се прилага и чл. 570к, ал. 8.

Други разпоредби

Чл. 570м. (1) Гарантираните вземания се изплащат със средства от Обезпечителния фонд по банков път.

(2) Когато гарантираното вземане е в чуждестранна валута, на ползвателя на застрахователни услуги се изплаща равностойността му в официалната парична единица на Република България по официалния обменен курс към датата на изплащане.

(3) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги.

(4) За вземанията си над полученото от Обезпечителния фонд ползвателите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс.

Суброгация

Чл. 570н. (1) Гаранционният фонд встъпва в правата на ползвателите на застрахователни услуги към застрахователя:

1. до размера на изплатеното по реда на чл. 570к от датата на извършеното плащане;

2. до размера на определеното вземане от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл. 570л независимо от датата, на която Гаранционният фонд е извършил плащания на всеки един от ползвателите на застрахователни услуги.

(2) Вземанията на Гаранционния фонд за лихви за забава и за разноски за определяне на обезщетенията се предявяват отделно.

(3) Вземанията на Гаранционния фонд се удовлетворяват:

1. в пълен размер в производството по ликвидация на застрахователя, съответно не по-късно от 3 месеца след отмяна на решението на комисията за отнемане на лиценза му;

2. по установения ред в производството по несъстоятелност на застрахователя.“

§ 153. В чл. 571 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 3 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“;

б) точка 6 се изменя така:

„6. превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в Република България;“

в) точка 8 се изменя така:

„8. превозните средства във всяка държава членка, които са освободени от задължението да сключват задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; по отношение на превозните средства информацията трябва да включва наименованието на:

а) органа или организацията, определени да изплащат обезщетения на увредените лица в случаите, когато не се прилага Многостранното споразумение, ако превозното средство се ползва от дерогацията по чл. 5, параграф 1, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО;

б) организацията, застраховала превозното средство в държавата членка, в която то обичайно се намира, ако превозното средство се ползва от дерогацията по чл. 5, параграф 2 от Директива 2009/103/ЕО; сведенията по тази точка по отношение на другите държави членки се набавят по реда на чл. 572, ал. 4.“;

г) в т. 9 след думите „пътнотранспортните произшествия“ се поставя запетая и се добавя „настъпили на територията на Република България“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Срокът за съхраняване на информацията по ал. 1, т. 1 по отношение на застрахователните полици по т. 10.1, раздел II, буква „А” от приложение № 1, сертификатите „Зелена карта” и договорите за гранична застраховка, т. 3 – 5 и 9 е 7 години считано от датата на прекратяване на регистрацията на превозното средство или от прекратяването на застрахователния договор. Срокът за съхраняване на информацията по ал. 1, т. 1 по отношение на застрахователните полици по задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз и т. 6 и 7 е 5 години от датата на прекратяване на дейността като превозвач на пътници със средства за обществен превоз или от прекратяване на застрахователния договор. След изтичане на сроковете по изречение първо и второ данните по ал. 1, т. 1 – 7 и 9 се съхраняват в обобщен вид за статистически цели за срок 50 години.“

3. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Застрахователите и бюрото по чл. 506 имат право на достъп до информацията и данните, съхранявани от Гаранционния фонд, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 4 – за регистрите по
ал. 1, т. 3, 8 и 9, и в наредба на Комисията за финансов надзор – за останалите регистри по ал. 1.“

4. Създава се ал. 9:

„(9) Когато превозни средства са придобити в една държава членка и се доставят до територията на друга държава членка, Гаранционният фонд обменя наличната информация с информационните центрове на държавата членка, където е регистрирано превозното средство, на държавата членка по местоназначение, когато са различни, и на всяка друга съответна държава членка, включително държавата членка, където е настъпило произшествието или в която пребивава увреденото лице, за да се гарантира наличността на необходимата информация за превозно средство.“

§ 154. В чл. 572 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, в основния текст думата „моторно“ се заличава, а след думата „автомобилистите“ се поставя запетая и се добавя „в срок до
7 години от настъпване на произшествието“.

2. В ал. 2:

а) в изречение първо думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“;

б) създават се изречения второ и трето:

„Ако превозното средство се ползва от дерогацията по чл. 5, параграф 1, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, Гаранционният фонд съобщава на увреденото лице наименованието на органа или организацията, определени да изплащат обезщетения на увредените лица в случаите, когато не се прилага процедурата по чл. 2, буква „а“ от същата директива. Ако за превозното средство се прилага дерогацията по чл. 5, параграф 2 от Директива 2009/103/ЕО, Гаранционният фонд съобщава на увреденото лице наименованието на органа или организацията, застраховали това превозно средство в държавата, в която то обичайно се намира.“

3. В ал. 4 и 5 думата „моторни“ се заличава.

§ 155. В чл. 574 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.

2. В ал. 2, т. 4 думите „т. 4 и 6“ се заменят с „ал. 1, т. 7 и 9“.

3. В ал. 3:

а) в т. 1:

аа) в основния текст думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“;

бб) в буква „б“ думите „постоянна, временна, транзитна“ се заменят с „постоянна или временна“;

вв) в букви „г“, „д“, „и“, „к“, „м“ и „н“ думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“;

б) в т. 2 думата „моторни“ се заличава;

в) в т. 3 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.

4. В ал. 4, т. 2 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.

5. В ал. 10 думата „моторни“ се заличава.

6. В ал. 11 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“, а думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

7. В ал. 12 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“.

§ 156. В чл. 575 ал. 3 се изменя така:

„(3) Събирането и съхраняването на информацията по ал. 1 се урежда с наредбата по чл. 571, ал. 4. Достъпът на застрахователите до нея се урежда съобразно чл. 571, ал. 6.“

§ 157. В чл. 582 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

2. В ал. 2 се създава т. 4:

„4. текущото спазване на условията за издаване на лиценз.“

3. В ал. 3, в основния текст думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“.

4. В ал. 4 – 7 и 9 думата “комисията“ се заменя със “заместник-председателят“.

§ 158. В чл. 583, ал. 1 думата „комисията“ се заменя със „заместник-председателят“.

§ 159. В чл. 586 думите „разпореждане на комисията“ се заменят с „искане на заместник-председателя“.

§ 160. В чл. 587, ал. 3, т. 6 след думата „забрани“ се добавя „временно или постоянно“, а думите „за срок, не по-дълъг от 6 месеца“ се заличават.

§ 161. В чл. 588 ал. 3 се изменя така:

„(3) Ако уведомленията и съобщенията не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор адрес, телефон или факс, или на адреса на електронна поща, те се смятат за извършени с публикуването на страницата на комисията в интернет. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя.“

§ 162. В чл. 593, ал. 3 думите „предприеме необходимите мерки“ се заменят с „приложи една или повече мерки по чл. 587“, а думите „за налагане на“ се заменят с „да наложи“.

§ 163. В чл. 608 след думите „При поискване от“ се добавя „заместник-председателя или от“, а след думите „определени от“ се добавя „заместник-председателя или от“.

§ 164. В чл. 616 след думите „При поискване от“ се добавя „заместник-председателя, съответно от“, а след думата „комисията“ се поставя запетая.

§ 165. В чл. 617 се правят следните допълнения:

1. В ал. 3 след думите „106, ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „както и вземанията, които възникват по силата на прекратяването на застрахователните договори по чл. 614, ал. 2“.

2. В ал. 4:

а) в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „като чл. 688, ал. 1 от Търговския закон не се прилага“;

б) създават се изречения второ и трето:

„За допълнително предявяване на вземане, което не е застрахователно, се прилага чл. 688, ал. 1 от Търговския закон, като двумесечният срок се брои от изтичане на срока по ал. 1. Член 688, ал. 2 и 3 от Търговския закон се прилагат и в двата случая.“

3. Създава се ал. 5:

„(5) Синдикът не може да отхвърли застрахователно вземане, предявено по ал. 1, 3 или 4, само на основание непосочване на неговия размер. При определяне на размера на застрахователните вземания синдикът има правата и задълженията на застраховател и включва приетите от него вземания в списъка по чл. 686, ал. 1, съответно в списъка по чл. 688, ал. 3 от Търговския закон, с определените от него размери.“

§ 166. В чл. 620 т. 7 се отменя.

§ 167. Създава се чл. 638а:

„Отговорност на организатори на прояви или дейности

Чл. 638а. Организатор на проява или дейност, свързана с автомобилни спортове, включително надпревара, състезание, тренировка, изпитване или демонстрация, в рамките на ограничена и обозначена зона в Република България, който не изпълни задълженията си по чл. 481а, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер
20 000 лв., а при повторно нарушение – в размер 40 000 лв.“

§ 168. В чл. 640 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 3“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Санкциите по ал. 1 се налагат и на членовете на управителните и контролните органи на лицата, които не са спазили задължението за уведомяване по чл. 68.”

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 169. Създава се чл. 640а:

„Отговорност за неспазване на сроковете за предоставяне на информация

Чл. 640а. (1) Застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, който не представи информацията, необходима за целите на застрахователния надзор, в сроковете по този кодекс, по актовете по прилагането му или по пряко приложимото право на Европейския съюз, се наказва с имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 30 000 лв.

(2) На член на управителния орган или на друго лице, което управлява или представлява дружество по ал. 1, който е допуснал нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.“

§ 170. В чл. 647, ал. 1 и 2 след думите „чл. 638, ал. 1-3 и 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 638а“.

§ 171. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) в т. 12 буква „б“ се изменя така:

„б) държавата членка, където е регистрирано превозното средство, когато застраховката се отнася до рискове, свързани с превозно средство по т. 3-6, раздел ІІ от приложение № 1; когато превозното средство се доставя от една държава членка в друга, се приема в зависимост от избора на лицето, отговорно за сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че рискът е разположен в държавата членка по регистрацията или в държавата по местоназначението на превозното средство от момента на приемане на доставката от приобретателя за период 30 дни, независимо че превозното средство не е било регистрирано в тази държава членка по местоназначение;“

б) в т. 33 след думите „хартиен носител“ се поставя запетая и се добавя „електронна поща“;

в) създава се т. 34а:

„34а. „Използване на превозно средство“ означава всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва превозното средство, както и от това дали то е неподвижно, или е в движение.”;

г) създават се т. 55а – 55е:

„55а. „Сменяема прикачна техника“ е понятие по смисъла на
чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (ОВ, L 60 от 2 март 2013 г.).

55б. „Самоходна техника“ е понятие по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

55в. „Бавнодвижещо се пътно превозно средство“ е превозно средство съгласно § 6, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

55г. „Индивидуално електрическо превозно средство“ е превозно средство съгласно § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

55д. „Самобалансиращо се превозно средство“ е превозно средство съгласно § 6, т. 18в от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

55е. „Ремарке категория О1“ (до 750 килограма) е превозно средство от категория О с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 t.“

д) създават се т. 58 и 59:

„58. „Идентификационен код на правния субект“ е международен 20-знаков буквено-цифрен код, който позволява уникална идентификация на юридическите лица, участващи на световните финансови пазари.

59. „Терористичен акт“ е акт, с който е извършен тероризъм по смисъла на чл. 108а от Наказателния кодекс.“

2. В § 4:

а) алинеи 2 и 3 се изменят така:

„(2) Комисията обявява на своята интернет страница минималните размери по чл. 305, ал. 1, чл. 306, ал. 1, т. 1 и чл. 316, ал. 2 при всяко публикуване на регламенти на Европейската комисия, приети на основание чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97. Застрахователната сума по задължителните застраховки по чл. 305, ал. 1, съответно по чл. 316, ал. 2, е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е
по-висок.

(3) Минималните размери на застрахователната сума по чл. 492 се актуализират с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 9, параграф 2 от Директива 2009/103/ЕО. Застрахователната сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е
по-висок. Комисията обявява на своята интернет страница актуализираните по реда на изречение първо размери.“;

б) в ал. 4 думите „и 3“ се заличават.

3. В § 7, ал. 1 се създава т. 13:

„13. Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (OB, L 430/1 от
2 декември 2021 г.).“

§ 172. В § 96 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ,
бр. 101 от 2018 г.) ал. 1 и 2 се отменят.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 173. (1) Местните застрахователи, съответно презастрахователи, клоновете на застрахователи и презастрахователи, получили лиценз по този кодекс, застрахователни холдинги със смесена дейност, крайно предприятие майка, установено на територията на Република България, и всяко предприятие, включено в обхвата на групата, застрахователните, съответно презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на държава членка, са длъжни да разполагат с идентификационен код на правен субект в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) В едномесечен срок от датата на влизането в сила на този закон лицата по ал. 1, които към тази дата разполагат с идентификационен код на правен субект, писмено уведомяват Комисията, като посочват и идентификационния си код.

§ 174. Годишните справки, доклади и приложения по чл. 126,
ал. 1, т. 1 и 2 за 2023 г. се заверяват от одиторите по чл. 101, ал. 1 по досегашния ред.

§ 175. (1) Комисията за финансов надзор приема наредбата по чл. 504, ал. 1 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта и съобщенията и Комисията за финансов надзор привеждат наредбата по чл. 571, ал. 4 в съответствие с този закон в срока по ал. 1.

§ 176. До влизането в сила на наредбата по чл. 504, ал. 1 за издаването на удостоверенията по чл. 502 се прилага досегашният ред.

§ 177. Застрахователите и Гаранционният фонд привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 178. (1) Организациите за провеждане на обучение по чл. 304, ал. 5 могат да продължат да извършват професионално обучение на служители на застрахователни брокери в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 179. (1) Изискването за изобразяване върху застрахователната полица на машинночетим двумерен баркод по чл. 487, ал. 1 се прилага от 1 януари 2027 г.

(2) До 31 декември 2026 г. към застрахователната полица се поставя знак, издаден от Гаранционния фонд, който се отпечатва и предоставя по ред, определен в наредба на комисията, приета на основание чл. 504 от Кодекса за застраховането.

§ 180. В Закона за Комисията за финансов надзор(обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от
2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г.,
бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери“.

2. В чл. 30, ал. 1 се създава нова т. 11:

„11. организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери;“.

3. В приложението към чл. 27, ал. 1:

а) в раздел I, т. VI:

аа) в текста преди таблицата след думите „т. 9, 10“ се поставя запетая и се добавя „11“;

бб) в таблицата се създава ред 19:

„

19.

за вписване в регистъра на организация за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери

2000 лв.

”

б) в раздел II:

aa) в т. I, в таблицата се създава ред 35б:

„

35б.

от организация за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери

1000 лв.

”

бб) в т. IV:

ааа) създава се ново изречение второ:

„Застрахователят осъществява контрол за плащане от страна на застрахователния агент на таксите за общ финансов надзор.“;

ббб) досегашното изречение второ става изречение трето;

в) в раздел IV, в т. IX изречение второ се заличава.

§ 181. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 6 се изменя така:

„6. В чл. 492 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.“

2. Точка 7 се отменя.

3. Създава се т. 7а:

„7а. В чл. 556, ал. 2, чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „г“ и ал. 2, чл. 560, ал. 6 и чл. 563, ал. 2 и 3 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.“

4. Точка 8 се изменя така:

„8. В чл. 565, ал. 2, т. 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.“

5. Точка 9 се отменя.

§ 182. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 110 относно чл. 502, ал. 1-4, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..……
2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането

С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се предвиждат промени в националното законодателство, които произтичат от въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Директива (ЕС) 2021/2118). Наред с това се предлагат промени, които целят преодоляване на констатирани проблеми в надзорната практика и установена необходимост от прецизиране на конкретни разпоредби.

І. Промени в Кодекса за застраховането

1. Промени, които произтичат от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2118

1.1. Необходимост от въвеждане на нови дефиниции

Предлага се въвеждане на нова дефиниция за „превозно средство“. Досегашната дефиниция на „моторно превозно средство“ не отразява съвременното развитие на техниката в областта на превозните средства, които включват нови категории превозни средства, задвижвани със собствен двигател. По отношение на някои от тях съществува по-висок риск от причиняване на вреди при използването им, който е обосновано да подлежи на застраховане, съответно – на гаранция от съществуващите гаранционни механизми в случаите на липса на застраховка. По отношение на други този риск не е толкова ясно изразен и съответно необходимостта от задължително застраховане не е обоснована. Във връзка с това е необходимо да бъдат определени категориите превозни средства, които не подлежат на застраховане. Предложението предвижда изключение от задължението за застраховане на ремаркета категория О1
(до 750 килограма), самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW, велосипеди с двигател, индивидуални електрически превозни средства и самобалансиращите се превозни средства. Това предложение е в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118.

Необходимо е да бъде определена и гаранционната отговорност на Гаранционния фонд за вредите, причинени от такива превозни средства. За да се запази правото на защита на собствениците и ползвателите на такива превозни средства срещу регресните претенции на Гаранционния фонд в случай на изплащане на обезщетение, е регламентирано и право на сключване на доброволна застраховка на отговорността във връзка с изключените превозни средства.

Въведена е дефиниция на „използване на превозно средство“. Дефиницията предвижда, че за използване на превозното средство се счита всяко използване в съответствие с функцията му като средство за транспорт по време на произшествието независимо от конкретните характеристики на превозното средства или на терена, върху който се използва.

1.2. Промени в уредбата на отговорността в случай на вреди, причинени от участие на превозни средства в спортни и други подобни прояви

Предлага се промяна на уредбата на отговорността в случай на вреди, причинени от участие на превозни средства в спортни и други подобни прояви на места, които са ограничени и обозначени и не са достъпни за обществено ползване. В съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, се предлага въвеждането на алтернативно изискване за сключване на договор за допълнително покритие на отговорността за целите на такива прояви от собствениците и ползвателите на превозни средства, използвани в тези прояви, или за сключване на специална застраховка или гаранционна полица от организаторите на подобни прояви, която да покрива вредите към трети лица в резултат от използването на превозните средства в проявите, осигуряваща съпоставими нива на защита със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въвежда се задължение за организаторите на проявите да следят за изпълнение на тези алтернативни задължения и са предложени санкции в случай на неизпълнение.

1.3. Промени в уредбата на отговорността в случай на вреди, причинени от ремарке

Предложени са изменения в уредбата на отговорността във връзка с вреди, причинени от ремарке, теглено от моторно превозно средство, в случаите, когато не може да бъде установен застрахователят на теглещото превозно средство. Уредена е правна възможност за изплащане на обезщетение от застрахователя на ремаркето или от Гаранционния фонд, които впоследствие имат право на възстановяване на платеното от застрахователя на теглещото превозно средство, ако същият бъде установен.

1.4. Промени във връзка с възможността за осъществяване на контрол с технологични средства за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Във връзка с изискванията на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, засягащи възможността за осъществяване на контрол с технологични средства за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на превозни средства, които обичайно се намират в други държави – членки на ЕС, различни от държавата, в която се осъществява контролът, се предлага регламентиране на такава правна възможност в Кодекса за застраховането. Правят се и предложения за регламентиране на мерки за защита на личните данни, събирани в резултат на осъществяването на такъв контрол.

1.5. Промени във връзка с удостоверенията за застрахователни претенции и съпътстващи промени в уредбата на системата „бонус-малус“

В съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, е предвидено удостоверенията да се издават централизирано от Гаранционния фонд въз основа на данните за застрахователни претенции, съдържащи се в поддържания от него електронен регистър на предявените и изплатените застрахователни претенции по чл. 571, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. По този начин удостоверенията за застрахователни претенции ще отразяват цялата история на причинените щети при използване на дадено превозно средство, независимо от застрахователя, при който водачът е бил застрахован.

Във връзка с новата уредба в Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, относно удостоверенията за застрахователни претенции се предлага промяна в съществуващата национална уредба на коригирането на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в зависимост от предявените претенции (система „бонус-малус“). Въвежда се задължение за застрахователите да публикуват собствените си политики относно използването на удостоверенията за застрахователни претенции във връзка с определянето на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и се въвежда задължение за всеки застраховател да приеме собствени правила за коригиране на застрахователните премии (система „бонус-малус“), в които да посочи начина, по който ще използва удостоверенията за застрахователни претенции относно всяко лице, което се явява като застраховащ. Предвидено е Комисията за финансов надзор да приеме наредба, в която да уреди единни изисквания относно обмена на информация между застрахователите и електронния регистър на Гаранционния фонд, позволяваща функционирането на системата „бонус-малус“, основана на предявените застрахователни претенции.

1.6. Промени във връзка с правилата за определяне на държавата, в която е разположен рискът по отношение на превозни средства, които се доставят от една държава – членка на ЕС, в друга

Предлагат се изменения в Кодекса за застраховането, които да отразят промяната в правилата за определяне на държавата, в която е разположен рискът по отношение на превозни средства, които се доставят от една държава – членка на ЕС, в друга. Промяната се състои в това, че лицето, което ще застрахова отговорността във връзка с доставяното превозно средство, ще има възможност за избор да направи това или в държавата по изпращането, или в държавата по доставянето на превозното средство, за разлика от досегашното задължение, което предвижда това да става единствено в държавата по доставянето.

1.7. Промени във връзка с увеличените размери на минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Предлагат се изменения в Кодекса за застраховането, които да отразят увеличените размери на минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидени в Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118. Предвид предстоящото въвеждане на еврото в Република България се предлага формулировката на минималната застрахователна сума да не бъде в лева, а в левовата равностойност на съответните суми в евро. Това предложение вече е приложено в други разпоредби на Кодекса за застраховането и представлява продължение на процеса на адаптация на нормативния акт. Конкретните промени предвиждат увеличение на минималната застрахователна сума, както следва:

1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – от 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, на левовата равностойност на 6 450 000 евро;

2. за вреди на имущество (вещи) – от 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, на левовата равностойност на 1 300 000 евро.

1.8. Промени във връзка с новите  гаранции за плащане на обезщетение в случай на липса на или на изключение от застрахователно покритие

Във връзка с предвидените в Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, гаранции за плащане на обезщетение в случай на липса на застрахователно покритие са предвидени допълнителни хипотези на плащане на обезщетение от Гаранционния фонд, когато: превозното средство е освободено от задължението за сключване на застраховка поради обстоятелството, че не е регистрирано или че регистрацията му е прекратена; превозното средство е освободено от задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото се движи в ограничени пространства, които не са достъпни за общо ползване и превозното средство няма достъп до пътищата, отворени за обществено ползване, и на това основание е освободено от задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във връзка с това са предвидени регресни механизми между Гаранционните фондове в случай на заплащане на обезщетения.

Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива
(ЕС) 2021/2118, предвижда изискване за предоставяне на гаранция за обезщетение в случай на използване на превозно средство при акт на тероризъм, като в случай на невъзможност за достатъчно обезщетение по други механизми, предвидени в държавите – членки на ЕС, обезщетението следва да бъде предоставяно по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По тези причини със законопроекта се предлага обезщетението в тази хипотеза да бъде предвидено като задължение за Гаранционния фонд. По този начин ще се гарантира финансиране на фонда от максимално голяма съвкупност, която ще позволява възможно най-ниски разходи за ползвателите на застрахователни услуги. Също така покритието ще бъде включено в презастрахователния договор на Фонда за незастраховани превозни средства.

1.9. Промени във връзка с хармонизирания механизъм за гарантиране на вземанията на увредени лица в случай на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Предлага се въвеждането на хармонизиран механизъм за гарантиране вземанията на увредени лица в случай на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въведен с Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива
(ЕС) 2021/2118. Предложенията предвиждат подобрена систематизация на функциите на Гаранционния фонд, включвайки новите функции във връзка с гарантирането на вземания в случай на неплатежоспособност на застраховател, както и изрично правомощие на Гаранционния фонд да сключва споразумения в системата на „Зелената карта“ във връзка с функционирането на механизма за защита на вземания в случай на неплатежоспособност. Предвид предоставената от Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, свободна преценка относно началния момент, в който да се включи защитата срещу неплатежоспособност, и предвид установената в страната практика на дългогодишно продължаване на съдебните дела при обжалване на решенията на Комисията за финансов надзор за отнемане на лицензи на застрахователи, която може да отложи значително във времето задействането на защитните механизми, е направено предложение началният момент на задействане на гаранционния механизъм да бъде моментът на отнемане на лиценза на застрахователя, освен в случаите на доброволно прекратяване на застрахователя.

С оглед на изискването на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118, за осигуряване на надеждна система за финансиране на механизма за гарантиране на вземанията в случай на неплатежоспособност са направени предложения за промяна на механизма на финансиране на фондовете на Гаранционния фонд. Във връзка с това е предложено вноските в Обезпечителния фонд да се определят като част от бюджетната процедура на Гаранционния фонд като елемент на приходната част на бюджета, която заедно с разходната част на бюджета на Гаранционния фонд да се одобрява от Комисията за финансов надзор. По този начин няма да съществува риск за определяне на вноски, които няма да бъдат адекватни на задълженията на фонда. Доколкото Комисията за финансов надзор запазва своите функции по одобряване на бюджета на Гаранционния фонд, не се засягат гаранциите за държавния надзор върху вноските във фондовете на Гаранционния фонд. За по-голяма гаранция на този процес се предлага да бъде регламентирана подробно самата бюджетна процедура, която към настоящия момент е уредена само в Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Създават се и по-големи гаранции за предоставяне на информация от застрахователите в Гаранционния фонд за точното определяне на размерите на вноските и за осъществяване на контрол за тяхното действително събиране. Като допълнителна гаранция се предвижда правомощие на Комисията за финансов надзор да определи при необходимост с наредба начина за изчисляване на вноските във фондовете.
По-конкретно, предвижда се вноските в Обезпечителния фонд по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да се определят като процент от начислената застрахователна премия, а не като фиксирана сума, както е понастоящем. Това ще позволи тяхното начисляване и върху застраховките, сключвани от българските застрахователи на база на правото на установяване и свободата за предоставяне на услуги, и по такъв начин ще спомогне за по-доброто финансиране на Обезпечителния фонд по отношение на задължения, които фондът гарантира. Правят се и предложения за регламентиране на задълженията на Обезпечителния фонд във връзка с уреждането на претенциите при отнемане на лиценз на застраховател. Съществуващата нормативна уредба, която предвижда възможност за универсално удовлетворяване на всички предявени застрахователни претенции за гарантирани от фонда вземания, е доразвита, като се прави предложение за създаване на задължение за квесторите и ликвидаторите на застрахователите с отнет лиценз да предоставят служебно на Гаранционния фонд всички предявени претенции по гарантирани вземания заедно с доказателствата по тях и където е възможно – със становище относно основателността и размера на застрахователното обезщетение, за да се гарантира възможност на фонда да извърши своевременно плащания в полза на оправомощените лица.

2. Други предложения във връзка с регламентацията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Във връзка с промени в режима съгласно Директива 2009/103/ЕО, на контрола за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и отпадане на правомощието на държавите – членки на ЕС, да запазят граничния контрол по отношение на определени категории превозни средства, които са освободени от задължението за сключване на застраховки в други държави членки, е предложено отпадането на разпоредбата в Кодекса за застраховането, предвиждаща такъв контрол.

Във връзка с развитието на уредбата на сертификатите „Зелена карта” съобразно практиката на Съвета на бюрата, която допуска по-голяма гъвкавост относно възможностите за издаване на сертификата на бял вместо на зелен хартиен носител, както и на електронен носител, се прави предложение да се предвиди общо правомощие на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да определя единен образец на сертификата „Зелена карта”, както и формата, реда и условията за неговото издаване и използване. По този начин ще се създадат условия за динамично адаптиране на българската практика спрямо измененията в международната уредба на тези сертификати. За да се намалят разходите за издаване на сертификати „Зелена карта“ се прави и предложение за тяхното издаване само при поискване от страна на застраховащия, като това право се предвижда за целия период на застрахователния договор без допълнително заплащане от страна на ползвателите на застрахователни услуги.

В Република България има национално решение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и от трамваите и тролейбусите. Поради зависимостта си от релсов път и електрическо захранване те не могат да се движат извън установените си маршрути и не могат да преминават границите на Република България на собствен ход. По тези причини се предлага уреждане на изключение от правилото за издаване на международни сертификати „Зелена карта“ спрямо тези две категории превозни средства, тъй като същият е неприложим за тях.

Предложени са подобрени правила за уреждане на претенции за вреди вследствие на телесни увреждания и смърт и за вреди на имущество, които целят да гарантират, че обезщетенията ще бъдат съответни на причинените вреди.

Във връзка с методиката за уреждане на претенции за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания или смърт е направено предложение същата да се приема от Съвета на Гаранционния фонд. Подобен подход е предложен и по отношение на методиката за уреждане на щети на имущество, нанесени на моторни превозни средства. За да се гарантират интересите на ползвателите на застрахователни услуги срещу приемане на методики, които биха могли да бъдат несъразмерни на действителния размер на щетите, се предлага методиките да бъдат в съответствие с изискванията на закона и да гарантират правата на ползвателите на застрахователни услуги за пълно и справедливо обезщетение. Предложени са и надзорни правомощия на Комисията за финансов надзор за даване на предписания за отстраняване на констатирани слабости и противоречия със закона в приетите от Съвета на Гаранционния фонд методики.

Във връзка с констатирани в практиката затруднения за намиране на застрахователно покритие на отговорността на членовете на Управителния съвет на Гаранционния фонд се предлага премахване на това задължение, като се определя минимален размер на гаранцията, която тези членове дават за неизпълнение на задълженията си, който е поне трикратният размер на брутното им възнаграждение, и се регламентира солидарна отговорност за вредите, причинени виновно на фонда.

Гаранционният фонд осигурява плащания в хипотези по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците които биха могли да се припокрият – например в случай на причиняване на пътнотранспортно произшествие от незастраховано моторно превозно средство, което засегне незастраховано по застраховка „Злополука“ на пътниците превозно средство за превоз на пътници. С цел запазване на финансовия капацитет на фонда и с цел избягване на неоснователно обогатяване за увредените лица на две основания за сметка на обществени фондове в такива припокриващи се хипотези е целесъобразно да се изключи плащането заради несключена застраховка „Злополука“. Съображенията за това са, че лимитите на обезщетение при несключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са значително по-високи и обективно гарантират достатъчно обезщетение на увредените лица.

3. Предложения, които целят преодоляване на констатирани проблеми в надзорната практика и установена необходимост от прецизиране на конкретни разпоредби

Констатирани са многобройни разпоредби, при които определени процесуални правомощия, свързани с провеждането на административните производства пред Комисията за финансов надзор (като например: контрол за редовност на заявленията, събиране на допълнителна информация, надзорни правомощия, подготвящи произнасянето на решения на Комисията за финансов надзор), са ѝ предоставени  като колективен орган. Това създава практически затруднения, доколкото упражняването на тези правомощия изисква поставянето им за обсъждане на равнище на колективния орган. Предлага се някои от тези правомощия да бъдат предоставени в компетентност на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, като по този начин ще се постигне процесуална икономия и по-голяма оперативност в работата на Комисията за финансов надзор.

Направени са предложения за осъвременяване на някои процедури в съответствие с развитието на практиката, напредъка на информационните технологии и с цел икономия на време и ресурси. Премахва се правната възможност за публикуване на неприети на адреса съобщения на табло в сградата на Комисията за финансов надзор и се оставя единствено съществуващата и досега възможност за публикуване на съобщенията на страницата на Комисията за финансов надзор в интернет.

Дадени са предложения за регламентиране на доказателствата за промяна на статута на застраховател без право на достъп до единния пазар в застраховател с право на достъп до единния пазар изцяло в Кодекса за застраховането и за премахването на опосредстващия документ – решение на Комисията за финансов надзор, с което същите да бъдат определени подробно. Така ще се постигне по-голяма правна сигурност и яснота за заинтересованите лица.

Във връзка с поетите ангажименти в рамките на процеса по присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е направено предложение за отпадане на правомощието за отказ за лицензиране на клонове на застрахователи от трети държави, ако надзорният орган в тези трети страни не прилага принципа на реципрочност спрямо български застрахователи.

Във връзка с необходимостта от въвеждане на насоки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване относно надзора на клонове на застрахователи от трета държава е предложено въвеждане на делегация за приемане на подзаконов нормативен акт – наредба на Комисията за финансов надзор за въвеждане на тези насоки. С оглед на изпълнението на насоки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване е направено предложение за въвеждане и на идентификационен код на правния субект на застрахователите, презастрахователите, застрахователните холдинги със смесена дейност, крайните предприятия майки и предприятията, включени в обхвата на групата, както и на застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, заявили намерение за извършване на дейност в друга държава – членка на ЕС.

Предложено е регламентиране на нищожност на придобиване на квалифицирано участие в нарушение на предвидения регулаторен режим, което се счита за по-ефективна мярка с по-добър превантивен ефект в сравнение със сега уредените принудителни мерки.

Направени са предложения за усъвършенстване на уредбата на независимия финансов одит на застрахователите и презастрахователите. Предложенията предвиждат елементите, различни от годишния финансов отчет, които подлежат на одит, да се определят с подзаконов нормативен акт на Комисията за финансов надзор вместо на равнище на закон, като по такъв начин ще се осигури възможност за своевременна адаптация на изискванията от надзорния орган, вместо да се инициират промени в Кодекса за застраховането. Предложена е отмяна на правилото, че отчетът за платежоспособност и финансово състояние е част от годишния финансов отчет на застрахователя и презастрахователя. Това ще позволи освобождаването на застрахователите и презастрахователите от необходимостта да изискват одит на този отчет.

С цел стимулиране на въвеждането на съвременни технологични решения е направено предложение застрахователите да могат да създадат условия за предявяване на застрахователни претенции по електронен път, като е оставена възможност за преценка на застрахователите по какъв начин да стане това. С цел осигуряване на правна сигурност в процесите по уреждане на застрахователни претенции се предлага регламентирането на правна възможност на застрахователите да правят и съхраняват копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство, както и на сроковете, в които застрахователите да съхраняват документите, свързани със сключване и изпълнение на застрахователни договори.

Във връзка с надзора на равнище група са предложени промени относно регламентиране на изрично правомощие на Комисията за финансов надзор да приема решение, с което да идентифицира група от застрахователи и презастрахователи, като по този начин се създават условия за дефиниране на обхвата на групата с индивидуален административен акт. Констатиран е пропуск при регламентацията на надзора върху системата на управление на равнище на застрахователната група, доколкото действащата разпоредба, съдържаща изричното препращане, не включва всички разпоредби на равнище надзор на отделното предприятие, както са предвидени в Директива 2009/138/ЕО, и съответно е направено предложение да се направи препратка към всички приложими разпоредби. Също така е предложено усъвършенстване на регламентацията на принудителните административни мерки на равнище група и по-специално на равнище на застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност. Предложени са изрични принудителни мерки спрямо такива холдингови предприятия на базата на сходни разпоредби в Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, вместо досегашните формулировки, които препращат към мерките спрямо застрахователите.

С цел намаляване на административната тежест по отношение на застрахователните брокери и за да се изравни режимът за отчитане на продължаващото професионално обучение и развитие с режима, приложим спрямо застрахователите, е предложено отчитането на продължаващото обучение и развитие, както и на резултатите от него при застрахователните брокери да се извършва при поискване, а не ежегодно като част от редовната надзорна отчетност. Направено е предложение за предвиждане на същински регистрационен режим за организациите за провеждане на професионално обучение на лица, които извършват дейност по разпространение на застрахователни продукти в застрахователен брокер. Тези лица на практика подлежат на режим на предварителен надзор, като нормативната уредба се привежда в съответствие с практиката. Наред с това, доколкото тези лица предоставят услуга, която е от първостепенно значение за придобиване на знания и умения, необходими за извършване на дейност по разпространение на застрахователни продукти, е необходимо същите да имат статут на поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор и да подлежат на текущ надзор за спазване на условията за регистрация. Доколкото дейността на тези лица е свързана с ангажиране на човешки ресурси от страна на Комисията за финансов надзор е необходимо да се предвиди събирането на съответните надзорни такси.

Направени са предложения за промени във връзка с констатирани от Европейската комисия пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 година относно разпространението на застрахователни продукти (Директива
(ЕС) 2016/97) в рамките на процедура по собствена инициатива на ЕК с референтен номер № EUP (2022) 10209.

Директива (ЕС) 2016/97 предвижда промяна на нормативната уредба за определяне на минималните размери на застрахователните суми по задължителните застраховки на застрахователните посредници и минималното равнище на техния финансов капацитет, като тези суми се актуализират спрямо ръста на инфлацията с регламенти на ЕК, а не както преди със съобщения, публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз. Първите регламенти на Европейската комисия вече са приети и влезли в сила, а определените размери в Кодекса за застраховането вече не са актуални. По тази причина е направено предложение тези размери вече да не се определят в абсолютна стойност в Кодекса за застраховането, а посредством препращане към регламентите, приети на основание Директива (ЕС) 2016/97.

Във връзка с установени от ЕК противоречия при транспонирането на изискванията на Директива 2009/103/ЕО се предлага отмяна на ал. 1 и 2 в § 96 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г.). В посочените разпоредби се съдържа ограничение на размера на обезщетението за неимуществени вреди на лицата извън най-близкия кръг на пострадалото от пътнотранспортно произшествие лице до 5000 лв. Ограничението се отнася както до размера на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (ал. 1), така и до размера на гражданската отговорност на причинителя на вредите (ал. 2). Посочените разпоредби са в противоречие с чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО, тъй като определят тавани на обезщетенията за увредените лица за понесени неимуществени вреди, които са по-ниски от минималните застрахователни суми, предвидени в директивата.

Съществуващите изисквания във връзка със сключване на застраховки по интернет ограничават предлагането единствено през интернет страници. Изискванията са остарели и не отразяват динамиката на развитието на електронната търговия, която се осъществява и през други канали, в т.ч. и чрез онлайн платформи. По изложените причини е предложено разпоредбата относно предлагане на застраховки по интернет да бъде допълнена със съответна уредба за разпространение на застраховки и чрез онлайн платформи. Предлага се също така усъвършенстване на разпоредбите относно способите за сключване на застраховки от разстояние, доколкото те са общи за всички видове търговски дейности, като се урежда възможност за сключване на застрахователни договори чрез онлайн платформи. С оглед на облекчаване на сключването на застрахователни договори от разстояние е уредено, че писмената форма на договора се счита за спазена, в случай че застрахователният договор се сключва чрез онлайн платформа, позволяваща идентифициране на застраховащия, и застрахователят подписва договора с квалифициран електронен подпис. По отношение на сключването на договори по застраховки от раздел I на приложение 1 на Кодекса за застраховането (животозастраховане) идентифицирането на застраховащия/застрахования ще се извършва със средство за идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. При сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховащият ще се идентифицира и ще се подписва с квалифициран електронен подпис. Направено е предложение за отмяна на специално разработения за застраховането способ за сключване на застраховка посредством фингиран подпис, когато заплащането на премията е било извършено посредством кредитна или дебитна карта, издадена на името на застраховащия. С цел да се създаде по-голяма правна сигурност за застраховащия, се предлага създаването на задължение за застрахователя при сключване на договор от разстояние като електронен документ или чрез страница в интернет или онлайн платформа да предоставя незабавно на застраховащия застрахователния договор на траен носител. Като се отчита, че по своето същество въпросите за сключването на застрахователния договор от разстояние представляват регламентация на застрахователния договор като правен институт на частното право, а не регламентация на разпространението на застрахователни продукти, е направено предложение тези правила да се систематизират в частта на Кодекса за застраховането, регламентираща застрахователния договор.

С цел облекчаване на обмена на информация в рамките на застрахователното правоотношение след сключване на застрахователния договор се предлага изрична регламентация на възможността такъв обмен да се осъществява посредством средства за комуникация от разстояние и на трайни електронни носители. За да се гарантира правната сигурност се предлага в случаите на съгласие между страните да обменят информация със средства за комуникация от разстояние в застрахователния договор да се вписва съгласуваното между тях средство за комуникация, както и създаване на задължение за застрахователя да поддържа архив на обменената информация до изтичане на давностните срокове за предявяване на застрахователни претенции.

По инициатива на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са предложени промени в някои разпоредби на Кодекса за застраховането с цел намаляване на административната тежест.

II. Промени в други закони

Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за Комисията за финансов надзор.

Във връзка с предложените изменения в Кодекса за застраховането се предвижда, че Комисията за финансов надзор ще води публични регистри за организациите за провеждане на професионално обучение по чл. 304 от Кодекса за застраховането и че тези лица ще придобият статут на поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор. Във връзка с това се предлагат такси по Закона за Комисията за финансов надзор за вписване на организациите за провеждане на професионално обучение по
чл. 304 от Кодекса за застраховането, както и такса за осъществяване на общ финансов надзор върху тях.

Към 30 юни 2023 г. в страната осъществяват дейност
15 организации за провеждане на професионално обучение по
чл. 304 от Кодекса за застраховането. Участниците в провежданите от тези организации обучения получават знания за приложимото у нас законодателство, касаещо разпространението на застрахователни продукти, както и знания за нормативните актове на Европейския съюз, от които произтичат единните изисквания за обучение. Обученията са насочени към придобиване на умения, необходими в дейността на служителите на застрахователните брокери.

Повишаването на знанията и компетентността на служителите на застрахователните брокери ще доведе до повишаване коефициента на застрахователно проникване и до намаление на случаите, в които са констатирани нарушения на нормативната уредба.

Вписването в регистъра по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН и осъществяваният от страна на Комисията общ финансов надзор ще повишат качеството на услугите, предоставяни от тези организации, както и ще ограничат предлагането на такива услуги от дружества, които нямат необходимата ресурсна обезпеченост и компетентност.

В практиката на Комисията за финансов надзор са констатирани трудности по събиране на таксите за текущ финансов надзор от застрахователните агенти. По изложените съображения и поради обстоятелството, че застрахователните агенти имат характера на свързани застрахователни посредници, които извършват дейност под контрола на застрахователите, е направено предложение за преходна разпоредба в законопроекта, чрез която да се допълни Закона за Комисията за финансов надзор и да се въведе задължение за застрахователите да осъществяват текущ контрол за плащане от страна на застрахователните агенти на изискуемите от тях такси за общ финансов надзор.

Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с необходимостта от привеждане в съответствие на законопроекта с този закон.

III. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба

Предвижда се въвеждането на такси за вписване в регистър на организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери. Предвиждат се и такси за осъществяването на общ финансов надзор от Комисията за финансов надзор върху дейността на организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери.

За определяне размера на таксите, посочени в приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, се използва подход в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им.

В резултат на предложените промени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането ще се формират нови приходи в бюджета на Комисията за финансов надзор.

Разчетите за 2024 г. са направени за 20 организации за провеждане на професионално обучение на лица, които извършват дейност по разпространение на застрахователни продукти в застрахователен брокер. Предвижда се Комисията за финансов надзор да получи приходи в размер 2000 лв. от таксата за вписване в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение по чл. 304 от Кодекса за застраховането и 20 000 лв. от годишните такси за общ финансов надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор върху тези организации.  За следващите две години не се очаква в регистъра по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор да бъдат вписани нови организации за провеждане на професионално обучение по чл. 304 от Кодекса за застраховането, съответно събраните такси за общ финансов надзор за 2024 г. и 2025 г. биха били по 20 000 лв.

IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба

Очаква се да се подобри защитата за ползвателите на застрахователни услуги в случаите на вреди, причинени от:

– участници в спортни и други подобни прояви;

– от ремарке, теглено от моторно превозно средство, в случаите когато не може да бъде установен застрахователят на теглещото превозно средство;

– превозно средство, което е освободено от задължението за сключване на застраховка поради обстоятелството, че не е регистрирано или че регистрацията му е прекратена, когато превозното средство е освободено от задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

– превозно средство, използвано при акт на тероризъм;

– неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ще се създадат по-големи гаранции за защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги в резултат на повишаване на лимитите на отговорност.

Ще се създадат условия за централизирано издаване на удостоверения за застрахователни събития, като по този начин заинтересованите лица ще могат да получат необходимата им информация непосредствено от Гаранционния фонд.

Ще се създадат гаранции при използване на лични данни в резултат на осъществяване на надзор с технически средства за наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ще се създадат условия за избягване на неоснователно обогатяване с обществени средства в случаи на акумулиране на основания за плащания от Гаранционния фонд при едновременна липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Злополука“ на пътниците.

Ще се подобри разпределението на правомощията между заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и Комисията за финансов надзор като колективен орган, като се избегне необходимостта от упражняване на оперативни и процедурни правомощия от колективния орган и по този начин ще се създадат условия за ускоряване на административните производства.

Ще се създадат условия за облекчаване на изискванията за финансов одит по отношение на редовната надзорна отчетност, различна от годишния финансов отчет, като по този начин ще се намалят разходите за одиторски услуги на застрахователите и презастрахователите.

Ще се създадат условия за сключване на застрахователни договори и предявяване на застрахователни претенции от разстояние, като по този начин ще се намалят разходите и административната тежест за ползвателите на застрахователни услуги.

Създават се условия за облекчаване на административната тежест за застрахователните брокери във връзка с облекчаване на задължението за отчитане на продължаващото обучение и развитие.

V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз

С предложените изменения и допълнения в Кодекса за застраховането се осигурява пълно съответствие на националната нормативна уредба с изискванията на Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2021/2118. На 25 януари 2024 г. е получено официално уведомително писмо от ЕК за стартиране на процедура за нарушение срещу България № 2024/0012 за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно въвеждане на Директива (ЕС) 2021/2118, чийто срок за транспониране е 23 декември 2023 г. На 14 ноември 2024 г. е получено мотивирано становище от ЕК във връзка с процедура за нарушение срещу България № 2024/0012, като следващата фаза е предявяване на иск срещу Република България пред Съда на Европейския съюз.

На 3 октомври 2024 г. е получено официално уведомително писмо от ЕК за стартиране на процедура за нарушение срещу България № 2024/4020 за неизпълнение на задълженията й по чл. 3 и чл. 9, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО.

Също така се постига отстраняване на установени пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2016/97 в рамките на процедура по собствена инициатива на ЕК с референтен номер № EUP (2022) 10209.

VI. Информация за проведени обществени консултации

По законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: