51-402-01-2 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

Вносител: Министерски Съвет

Дата на постъпване: 02/12/2024

51-402-01-2 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165815

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вх. №: 51-402-01-2

Дата: 02.12.2024 г.   08:27 ч.

                        ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение  775 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.

Приложения: 

1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.

2. Частична предварителна оценка на въздействието.

3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

4. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта.

5. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е    775

от     14     ноември     2024 година

ЗА одобряване на законопроект

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.

2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.

3. Министърът на вътрешните работи да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева

Вярно,

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ

“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И

ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”: 

/Жана Кадънкова/

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

З А К О Н

ЗАизменение и допълнение на
Закона за частната охранителна дейност

(Обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 27 и 92 от 2018 г., бр. 13 и 17 от 2019 г. и бр. 69 от 2020 г.)

§ 1. В чл. 4 сесъздава ал. 4:

„(4) За издаване на лиценз и удостоверение се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.“

§ 2. В чл. 5 ал. 1 т. 5 и 9 се отменят.

§ 3. В чл. 6 ал. 4 думите „и 9“ се заличават.

§ 4. В чл. 7, ал. 1 думите „чл. 5, ал. 1, т. 2-5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 2-4“.

§ 5. В чл. 9, ал. 1 след думите „охраняемо лице“ се добавя „или юридическо лице“.

§ 6. В глава вторараздел V „Охрана на обекти – недвижими имоти“ с чл. 24-26 се отменя.

§ 7. В чл. 36 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „до 30 000 лв.“ се заменят с „до 2 000 000 лв.“.

2. В ал. 2 думите „над 30 000 лв.“ се заменят с „над 2 000 000 лв.“.

§ 8. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. (1) Ценните пратки и товари на стойност до 1 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили, минимум клас FB2 по БДС
EN 1522, оборудвани с видеонаблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

(2) Ценните пратки и товари на стойност от 1 000 000 до 2 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили, минимум клас FB3 по БДС EN 1522, оборудвани с видеонаблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

(3) Ценните пратки и товари на стойност от 2 000 000 до 5 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили, минимум клас FB4 по БДС EN 1522, оборудвани с видеонаблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

(4) Ценните пратки и товари на стойност над 5 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили, минимум клас FB4 по БДС
EN 1522, оборудвани с видеонаблюдение, и задължително със съпътстващ автомобил с двама изпълнители на охранителна дейност, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.“

§ 9. В глава вторараздел IX „Охрана на селскостопанско имущество“ с чл. 38 и 39 се отменя.

§ 10. В глава втора се създава раздел X с чл. 39а-39б:

„Раздел X

Подизпълнение

Чл. 39а. (1) Изпълнител по договор за охрана може да възлага изпълнение на дейности по предмета на договора частично или изцяло на подизпълнител.

(2) В случаите по ал. 1 подизпълнителят трябва да притежава съответния лиценз или удостоверение по смисъла на чл. 4, ал. 1 съобразно вида на дейността по чл. 5, ал. 1 – предмет на договора за охрана.

Чл. 39б. Отговорносттаза изпълнението на договора за охрана спрямо възложителя е на изпълнителя. При възлагане на дейности по предмета на договора за охрана на подизпълнител последният отговаря за изпълнението на тези дейности пред изпълнителя.“

§ 11. В чл. 41се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 подават заявление по образец до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището на лицето, или по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Образецът на заявление и документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.“

2. В ал. 2:

а) точка 2 се изменя така: 

„2. нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; това изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество;”

б) точка 3 се отменя.

3. В ал. 3, в основния текст след думите „съдружниците в дружества с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управителите или“;.

4. Създава се нова ал. 4:

„(4) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2 и 5 и ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 се установяват служебно.“

5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

§ 12. В чл. 46се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думата „лиценз“ се добавя „и удостоверение“.

2. В ал. 3 след думата „лиценз“ се добавя „или удостоверение“.

§ 13. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 думите „имат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „имат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.

2. В т. 5, в основния текст след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“.

§ 14. В чл. 49,ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 3:

„3. в случаите по чл. 47, т. 5, при настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество;“.

2. В т. 4 след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“.

3. Досегашните т. 3-9 стават съответно т. 4-10.

§ 15. В чл. 50 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „основно“ се заличава.

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 т. 1 се изменя така:

„1. е български гражданин или гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз;“.

4.Алинея 4 се отменя.

5. В ал. 5:

а) в основния текст думите „и 2“ се заличават;

б) точка 1 се изменя така:

„1. документ за самоличност, удостоверяващ гражданство по ал. 3,
т. 1;“

в) в т. 7 думите „или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4“ се заличават.

§ 16. В чл. 51, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В изречение първо думите „и 2“ се заличават.

2. В изречение второ думите „както и“ се заменят с „или“.

§ 17. В чл. 52се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 6 думите „или без успешно преминат курс“ се заличават, а думата „удостоверени“ се заменя с „удостоверена“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в тримесечен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа, издал лиценза, чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността, или по електронен път съгласно Закона за електронното управление.“

3. В ал. 5 думите „чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5-9“ се заменят с „чл. 5, ал. 1,
т. 1, 2, 7 и 8“, а думите „но не по-късно от 48 часа“ се заличават.

§ 18. В чл. 66 ал. 2 се отменя.

§ 19.В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) изречение второ се изменя така:

„Съветът се състои от председател – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, и членове – по един упълномощен представител на всяко сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, и брой служители на дирекцията, равен на броя представители на сдруженията.“;

б) създава се изречение трето:

„Председателят и членовете на съвета – служители на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, се определят със заповед на директора на Главна дирекция „Национална полиция“- МВР.”

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Информацията за предстоящо провеждане на заседание на съвета се публикува на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на заседанието, и в същия срок се изпраща на упълномощените представители на сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност, на посочени от тях адреси на електронни пощи.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „по ал. 3, т. 1“ се заменят с „по ал. 4, т. 1“.

4. Досегашните ал. 3-7 стават съответно ал. 4-8.

§ 20. В чл. 70 се правят следните допълнения:

1. В ал. 4 сесъздава изречение второ:

„Регистърът се води при спазване изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.“

2. Създава се ал. 5:

„(5) Обстоятелства и данни, вписани в публичния регистър по ал. 4, се установяват служебно от административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт.“

§ 21. Вчл. 74се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „и 2“ се заличават.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.“

§ 22. В чл. 75 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „или без успешно преминат курс“ се заличават, думата „удостоверени“ се заменя с „удостоверена“, а думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до
1000 лв.“.

2. В ал. 2 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

§ 23. В чл. 76 думите „чл. 52, ал. 3-5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят с „чл. 52, ал. 3-7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

§ 24. В чл. 78 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

§ 25. В чл. 80 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

§ 26. В чл. 81думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

§ 27. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В т. 2 думите „недвижим имот и намиращите се в него лица и движимо имущество – при охрана на обекти – недвижими имоти“ и „селскостопанското имущество – при охрана на селскостопанско имущество“ се заличават.

2. Точка 9 се отменя.

§ 28. Приложението към чл. 41, ал. 1 се отменя.

§ 29. Навсякъде в закона думите „на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“ и „в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария“ се заличават.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 30. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 запазват действието си. В срок два месеца от влизането в сила на закона в притежаваните лицензи служебно се отразява промяна на вида дейност –
чл. 5, ал. 1, т. 2 – „охрана на имуществото на физически или юридически лица“.

(2) Неприключените до влизането в сила на този закон производства за издаване или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9, се довършват по досегашния ред, като в издаваните актове като вид дейност се посочва „охрана на имуществото на физически или юридически лица“.

§ 31. Прекратява се действието на лицензите на лицата, които не са изпълнили задължението си по § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност.

§ 32. В срок до 4 месеца от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи привежда в съответствие с него наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4.

§ 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7 и 8, които влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Законът е приет от …..-ото Народно събрание на ………..…… 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

………………………………….

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за частната охранителна дейност

1. Причини, които налагат приемането на акта:

Предлаганите изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са резултат от задълбочен анализ и целят преодоляване на практически проблеми при прилагането му.

В действащия ЗЧОД липсва равнопоставеност на търговците, които са регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, по отношение на събирането на такса за издаване на лиценз и удостоверение. 

Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното съществуване на дейностите „охрана на обекти – недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, поради което със законопроекта се предлага да бъдат инкорпорирани в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона.

В съществуващата правна уредба по ЗЧОД възложител по договор за „Лична охрана“ може да бъде само и единствено физическо лице – управител или собственик на дружеството. С предлаганата промяна в чл. 9 и добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „Възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана. 

Посочените суми в чл. 36 и 37 при транспортирането на ценни пратки и товари не кореспондират със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент. Следва да се променят изискванията в по-голямата си част в глава II, раздел VIII „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“.

Разпоредбите на закона не предвиждат превъзлагане на дейности и ограничават възможността търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Част от „Изпълнителите на частната охранителна дейност“ по договорите за охрана не разполагат с обособени екипи, които да покриват цялата територия на България – нямат изградени структури в тези райони. От друга страна, наличните екипи, покриващи охраняваната територия или обекти, са недостатъчни. Проблемът не може да бъде решен в сега действащата норма, което налага промяната и включването при определени условия на трета страна във взаимоотношенията между „Възложител“ и „Изпълнител“, а именно – „Подизпълнител“. Предлаганите допълнения, с които се създава раздел X „Подизпълнение“, дават тези възможности.

Така разписаните норми не дават яснота по въпроса, коя от необходимата информация за издаването на лиценз се проверява по служебен път. С предложената нова ал. 4 на чл. 41 се посочва кои обстоятелства се установяват служебно.

Със законопроекта към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица, които към момента не са включени в закона. С тази промяна за тях ще важат същите разпоредби на закона, предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД.

Необходимостта от премахване на изискването трудовото правоотношение да е „основно“ се обосновава с това, че при охраната на заведения и дискотеки често заведенията работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, като това правоотношение се явява за тях като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за охраняването на сезонните или временни обекти, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има в предвид и фактът, че заплащането на този вид дейност не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа.

Посоченият в чл. 52, ал. 5 срок „от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана” не може да бъде спазен в случаите, при които се налага охраната да се извършва в почивните дни. Много често тази дейност се извършва неотложно (понякога по спешност) и не могат да се оформят толкова бързо документите, особено ако се наложи това да стане през нощта, поради което този срок следва да отпадне. 

С цел избягване на неравнопоставеност, с предлаганите промени се изменя и броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.

Със законопроекта се предвижда въвеждане на минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на
чл. 50, ал. 3 от закона. Към момента предвиденият в чл. 74, ал. 2 от


ЗЧОД размер на глобата е 1000 лв. за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението.

С оглед на икономическите промени в страната предвидените в чл. 75, 76, 78, 80 и 81 минимални размери на глобата се увеличават със 100 лв.

По отношение на издадените до влизането в сила на предлагания проект на ЗИД на ЗЧОД лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 се предоставя възможност да запазят действието си, като в срок два месеца от влизането в сила на закона в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност – чл. 5, ал. 1, т. 2 – охрана на имуществото на физически или юридически лица.

Друга причина за предлаганите изменения е установеното несъответствие на регламентацията в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и на Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР (кодексите).

Несъответствието на регламентацията в ЗЧОД с изискванията на кодексите се отнася до предвидената в ЗЧОД възможност частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. Това несъответствие е пречка пред присъединяването на България към кодексите и съответно – към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 

Присъединяването на България към кодексите е задължителна предварителна стъпка за присъединяването на страната ни към ОИСР. 

В периода 2019 – 2020 г. e извършен преглед  на българското законодателство за съответствието му с изискванията на кодексите. Този преглед e извършен в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и ОИСР за извършването на преглед за присъединяване към Кодекса за либерализиране на движението на капитали и към Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“,
бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. 

В хода на прегледа като проблемен е установен и един въпрос от компетентност на МВР, а именно – въпросът за преките чуждестранни инвестиции в областта на частната охранителна дейност (ЧОД).

Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. На практика списъкът с държави е отворен, тъй като кръгът на държавите – членки на ОИСР, както и кръгът на държавите, които са се присъединили към кодексите, ще се увеличава в бъдеще. Към момента в ОИСР членуват почти всички държави – членки на Европейския съюз (без България, Румъния, Хърватия, Кипър и Малта), също така Исландия и Норвегия, които са страни и по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Швейцария, както и други трети държави, като САЩ, Канада, Турция, Израел, Япония и др.

Кодексите изискват задължително да се спазва принципът за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по кодексите, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали държави, които са страни по кодексите.

Не е допустимо по отношение на някои държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, съответно да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. Единствено допустимо изключение от това правило се отнася до специалните мерки за либерализация, които държавите – членки на ЕС, са длъжни да си предоставят взаимно в съответствие с Договора за функциониране на ЕС, т.е. допустимо е държавите – членки на ЕС, взаимно да си предоставят по-благоприятно третиране, без да предоставят такова на останалите държави, които са страни по кодексите, но не са държави – членки на ЕС.

Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) предвижда, че частна охранителна дейност може да бъде извършвана от търговци, регистрирани в България, или регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария.

В този контекст ЗЧОД в нарушение на кодексите и на техния основен принцип за недискриминация предоставя по-благоприятно третиране не само на държавите – членки на ЕС, но и на държавите, – страни по Споразумението за ЕИП, и на Швейцария. От гледна точка на изискванията на кодексите България би могла да запази специален режим по отношение на останалите държави – членки на ЕС, но не и по отношение на държавите от ЕИП и Швейцария.

В Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумение за ЕИП) регламентацията на свободното предоставяне на услуги се съдържа в глава 3 („Услуги“). По-специално в чл. 36, съдържащ забрана за ограничаване правото на свободно предоставяне на услуги, в параграф 2, който предвижда, че по отношение на свободното предоставяне на услуги се прилагат специални разпоредби, съдържащи се в Приложения IX – XI към Споразумението за ЕИП.

В този смисъл един от основните актове в разглежданата област, изброени в Приложение Х „Общи услуги“, е Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар. Директивата е включена в Споразумението за ЕИП по силата на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 45/2009 от 9 юни
2009 г. за изменение на Приложение Х и Приложение XI към Споразумението.

В тази връзка е важно да се отбележи, че частните услуги за сигурност изрично са изключени от приложното поле на директивата по силата на чл. 2 от същата (парагр. 2, буква „к“), определящ нейния обхват.

Във връзка с изложеното би могло да се заключи, че подготвените в изпълнение на препоръките на Инвестиционния комитет на ОИСР изменения в ЗЧОД не са в противоречие с разпоредбите, регламентиращи свободното предоставяне на услуги в ЕИП.

Не е възможно горепосочените проблеми да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 

В тази връзка е необходимо да бъдат направени нормативни изменения в разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност.

2. Цели, които се поставят:

– С предлаганата норма на чл. 4, ал. 4 ще бъде преодоляна неравнопоставеността между търговците, които са регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, по отношение на събирането на такса за издаване на лиценз и удостоверение.

– Обединяване на дейностите, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, 5 и 9 в една обща – т. 2, тъй като същите се припокриват.

– Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана.

– Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент.

– Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия, поради факта, че е трудно достижимо търговец да има свои представители на цялата територия на Република България.

– Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз.

– Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност.

– Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения за извършването на охранителни дейности, като по този начин няма да бъде задължително трудовият договор да е „основен“ и ще се разшири кръгът на лицата, желаещи да работят допълнително. 

– Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление за подаване на документи с уведомителен характер – чрез изменения в чл. 51, ал. 1 и чл. 52,
ал. 3 от ЗЧОД.

– Актуализиране размера на административните наказания и в частност – на минималното, в съответствие със социално-икономическото развитие на страната.

– Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР.

3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:

Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност не води до въздействие върху държавния бюджет.

За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания.

За прилагането на проекта на закон няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи и изпълнението му ще бъде осигурено в рамките на утвърдените средства по бюджета на министерството за съответната година.

4. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително финансовите, ако има такива:

– Преодоляване на практически проблеми при прилагането на Закона за частната охранителна дейност.

– Намаляване на административната тежест за бизнеса.

– Предвид предлаганото завишаване на предвидените в закона глоби се очакват допълнителни постъпления в държавния бюджет.

– Законът за частната охранителна дейност ще съответства на изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и на Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР.

– Ще бъде изпълнена препоръката на Инвестиционния комитет на ОИСР от 2020 г. България ще може да се присъедини към кодексите, като формулира съответна резерва, позволяваща частна охранителна дейност да се осъществява от търговци, регистрирани в България, както и от търговци, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз.

5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:

Разглежданата материя не попада в изключителната или споделена компетентност на Европейския съюз (чл. 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и съответно е предмет на национална уредба в отделните държави – членки на ЕС. С оглед на това със законопроекта не се въвеждат разпоредби от европейското законодателство, поради което не следва да се изготвя анализ за съответствие с него и не е приложена таблица за съответствие с европейското право.

Проектът на нормативен акт е публикуван на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). На основание чл. 26, ал. 4, изречение първо от ЗНА срокът за провеждане на обществени консултации по законопроекта е
30 дни.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: