Вносител: Министерски Съвет
Дата на постъпване: 02/12/2024
51-402-01-6 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
Отказ от отговорност:
Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:
https://parliament.bg/bg/bills/ID/165819
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Вх. №: 51-402-01-6
Дата: 02.12.2024 г. 08:40 ч.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение 754 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Приложения:
- 1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
- 2. Частична предварителна оценка на въздействието.
- 3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
- 4. Справка за постъпилите предложения от обществените консултации.
- 5. Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на законопроекта.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т
Препис
Р Е Ш Е Н И Е 754
от 5 ноември 2024 година
ЗА одобряване на законопроект
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България
М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
Р Е Ш И:
- 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
- 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.
3. Министърът на транспорта и съобщенията да представи законопроекта в Народното събрание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева
Вярно,
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И
ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:
/Жана Кадънкова/
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПРОЕКТ
З А К О Н
ЗА изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
(Обн., ДВ, бр. 21 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 102 от 2022 г. и бр. 102 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 1, ал. 4 думите „от Министерството на отбраната и от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия“ и запетаята пред тях се заличават.
§ 2. В чл. 3 се създава ал. 9:
„(9) С методиката по ал. 5 се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, за които се дължи обезщетение по закон.”
§ 3. В чл. 19 се създава ал. 4:
„(4) В случаите по ал. 1 и 2 не се прилагат чл. 16, ал. 7 и 8 и
чл. 19 от Закона за държавната собственост.“
§ 4. В чл. 31, ал. 2 се правят следните изменения:
- 1. Основният текст се изменя така:
„(2) Сервитутите по ал. 1 възникват за всички имоти – публична и частна собственост, когато:”.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, а в случай че не се изисква подробен устройствен план – въз основа на договор и/или административен акт, и“.
§ 5. В чл. 34, ал. 3 се създава изречение второ:
„В тези случаи не възниква нов сервитут.“
§ 6. В чл. 47 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Закона за устройство на територията“ се поставя запетая и се добавя „освен ако не са предвидени специални правила в този закон“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“
§ 7. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 изменя така:
„(3) Не се изисква изработване на подробен устройствен план и одобряване на план-схема (включително към съществуващ подробен устройствен план):
1. когато трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, в т. ч. пътни съоръжения, селскостопански, горски, ведомствени пътища, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линия и други линейни обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. когато оператор на електронна съобщителна мрежа – титуляр на сервитут, разполага нова електронна съобщителна мрежа и/или изгражда физическа инфраструктура, чийто сервитут изцяло попада в сервитута на съществуваща мрежа;
3. при изграждане на елементи от инфраструктурата за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда;
4. при наличие на съществуваща физическа инфраструктура, отразена в кадастралната карта или в кадастрален план;
- 5. при изграждане на приемно-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи, инсталирани във, върху или по сгради, постройки или съществуваща физическа инфраструктура;
- 6. когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е в обхвата на уличната мрежа, в т. ч. тротоарите.”
2. Алинея 4 се отменя.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Алинея 3 се прилага и за електронните съобщителни мрежи на Министерството на вътрешните работи.”
§ 8. В чл. 74 думите „чл. 69, ал. 1“ се заменят с „чл. 69, ал. 2“.
Заключителни разпоредби
§ 9. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г., бр. 13, 58 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 1 и 17 от 2019 г., бр. 21, 79 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 11, 67, 102 и 106 от 2023 г. и бр. 67 от 2024 г.), в чл. 54, ал. 1, т. 2 след думите „техническата инфраструктура“ се добавя
„към тях, в т. ч. съоръжения за тяхното електроснабдяване – понижаващи трафопостове и съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, които са инсталирани без основа и не са трайно прикрепени към терена, по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници“.
§ 10. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от
2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г., бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. –
бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 104 и 107 от 2020 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 94 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2022 г. и бр. 6 и 86 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 72 се създава ал. 3:
„(3) Общинската администрация може да поиска от възложителя обезпечение, което да гарантира задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства с нарушена цялост. Размерът на обезпечението се определя от общинската администрация. Формата на обезпечението е паричен гаранционен депозит или банкова гаранция по избор на възложителя. Не се допуска да се изисква обезпечение преди влизането в сила на разрешението за строеж. Обезпечението се възстановява в срок до 3 месеца след приключване на дейностите.“
2. В чл. 93 ал. 2 се изменя така:
„(2) Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции, се изгражда в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове. Не се изисква одобряване на подробен устройствен план в случаите по чл. 50, ал. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.“
3. В чл. 137, ал. 1:
а) в т. 3:
аа) буква „з“ се изменя така:
„з) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, когато се изграждат едновременно с приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения;“
бб) създава се буква „и“:
„и) физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община;“
б) в т. 4 буква „ж” се отменя;
в) в т. 5:
аа) буква „д“ се изменя така:
„д) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения;“
бб) създава се буква „з“:
„з) физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, изграждани в урбанизирани и неурбанизирани територии, извън случаите на ал. 1, т. 3, букви „з“ и „и“ и т. 6.“
4. В чл. 147, ал. 1:
а) точка 15 се изменя така:
„15. изграждане на физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения;“
б) създава се т. 18:
„18. основен ремонт на приемно-предавателни станции и тяхната физическа инфраструктура, в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед на спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост.“
5. В чл. 151:
а) в ал. 1:
аа) в т. 13 след думите „ниско жилищно застрояване“ се поставя запетая и се добавя „както и изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост;“
бб) в т. 16 думите „поддръжка, дооборудване или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи на радиопредавателната система“ се заменят с „инсталиране върху съществуваща физическа инфраструктура на приемно-предавателни станции, както и дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от съществуващи приемно-предавателни станции“;
б) в ал. 4:
аа) в т. 1 и 2 думите „проектно решение“ се заменят със „становище“;
бб) точка 4 се отменя;
в) в ал. 8 думите „заявление за регистрация“ се заменят с „уведомление“;
г) алинея 9 се изменя така:
„(9) В 14-дневен срок след подаване на уведомлението по ал. 8 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията.“;
д) създава се нова ал. 10:
„(10) В 14-дневен срок след подаване на заявлението за регистрация по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 4, 5, 7 и 8.“
е) досегашната ал. 10 става ал. 11.
§ 11. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. –
бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г. и бр. 58 и 84 от 2023 г. бр. 41, 70 и 79 от 2024 г.) в чл. 33 се правят следните изменения:
- 1. В ал. 6, в изречение второ думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията“ и запетаите пред и след тях се заличават.
- 2. В ал. 7, в изречение второ думите „регистрацията по чл. 151, ал. 8“ се заменят с „подаването на уведомление по чл. 151, ал. 8“.
3. Алинея 8 се отменя.
Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ……………………. 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
М О Т И В И
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
Предложените промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от Европейския съюз, включително България, да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част „Свързаност”, където се предвижда мащабно разгръщане на мрежи с много голям капацитет (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката.
Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в Европейския съюз. Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активно оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и установено в законодателството обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си.
От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите на ЗЕСМФИ, а именно:
1. улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура;
2. създаване на условия за по-ефикасно и с по-ниски разходи изграждане на нова физическа инфраструктура;
3. определяне на специфични изисквания по отношение на планирането и координирането на изграждането на физическа инфраструктура за разполагане, ползване, поддържане и подобряване на електронни съобщителни мрежи съгласно изискванията за безопасната експлоатация на физическата инфраструктура и осигуряване на непрекъсваемост на предоставяните чрез нея услуги;
4. намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите чрез установяване на Единна информационна точка и осигуряване на възможност за координиране, включително по електронен път, на планирането, изграждането и поддържането на физическа инфраструктура и разполагането на електронни съобщителни мрежи;
5. подобряване на междусекторната координация по отношение на съвместното планиране, изграждане, ползване и поддържане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в Закона за устройство на територията (ЗУТ), като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телекомуникационните оператори. В предложението различните видове строителни обекти, съответно дейности, следват различен режим.
С промените в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура се създава правна сигурност и предвидимост, като се предвижда министърът на транспорта и съобщенията да приеме (чрез разширяване на обхвата на методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) ясни и конкретни правила в две посоки:
– За изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: „С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2,
т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост“);
– Както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.
Предложението не цели обхващане с Методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, т.е. чисто частната собственост, доколкото при тях уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните.
С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, т. 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на Закона за устройство на територията. Ще се създадат условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, намиращи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии.
Целта на предложението е да се уточнят видовете пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не следва да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява видът собственост, тъй като сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества.
Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения, като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова разграничение по-съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т. н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16 беше стъпка в тази посока, но очевидно изолираното му уреждане без други промени в ЗУТ ограничи значително практическото му приложение. Междувременно след приемането му самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи затруднения в тълкуването и прилагането му. В този контекст са направените предложения в Преходните и заключителните разпоредби в ЗУТ.
Предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в т. ч. кули, мачти и др., наричани от операторите „greenfield”, и най-често ползвани извън населените места, а в определени случаи – и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото в чл. 151, ал. 2 от ЗУТ, то ще приеме
по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти.
Начинът, по който са уредени обществените отношения в ЗЕСМФИ и съответно в ЗУТ, не гарантира еднакъв подход при разполагането на инфраструктура. Във връзка с това с предложението се създават условия за еднакво третиране и прилагане на законовите разпоредби от страна на различните административни органи, особено що се отнася до общинските администрации.
Посочените законови промени ще създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. Избран е модел на финансиране чрез т.нар. „частен модел“ за проектиране, изграждане и експлоатация на мрежата, което включва организации от частния сектор – в този случай предприятия, регистрирани по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения, получаващи публично финансиране, за да се подпомогне разгръщането на нова мрежа, предлагаща отворен достъп на едро.
Характерът на инвестицията по НПВУ налага предприемането на стъпки за разгръщане на цифрова инфраструктура в изключително кратки срокове, наложени от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, които установяват като краен срок за реализацията на всички инвестиции в НПВУ 30 юни 2026 г.
В допълнение, по предложение на министъра на отбраната е премахнато изключението по чл. 1, ал. 4 от ЗЕСМФИ относно Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия, в резултат на което изграждането, разполагането, поддържането, използването и развитието на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура от министерството, подчинените му структури и Българската армия ще попадат в обхвата на ЗЕСМФИ.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: