51-454-01-40 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

Партия вносител: Възраждане

Дата на постъпване: 12/12/2024

51-454-01-40 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165865

Вносители

• КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ;
• ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;
• ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ;
• ИСКРА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА;
• ДАНИЕЛ СТАНИСЛАВОВ ПРОДАНОВ;
• ЙОРДАН ХРИСТОВ ТОДОРОВ;
• ЦВЕТА ВАЛЕНТИНОВА РАНГЕЛОВА;
• КОСТА ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ;
• СТОЯН НИКОЛОВ ТАСЛАКОВ;
• АНГЕЛ ЖЕКОВ ГЕОРГИЕВ;
• АНГЕЛ ВАСИЛЕВ ЯНЧЕВ;
• ГЕОРГИ НИКОЛАЕВ ГЕОРГИЕВ;
• ВИКТОР ТЕНЧЕВ ПАПАЗОВ;
• НИКОЛА АНГЕЛОВ ДИМИТРОВ;
• ДИМО ГЕОРГИЕВ ДРЕНЧЕВ;
• ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ ПЪРВАНОВ;
• КОНСТАНТИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА;
• КЛИМЕНТ ПЛАМЕНОВ ШОПОВ;
• ГЕОРГИ ХРИСИМИРОВ ИВАНОВ;
• ВЕСЕЛИН МИЛЕНОВ ВЕШЕВ;
• КРЪСТЬО СТОЯНОВ ВРАЧЕВ;
• ДИМИТЪР ВАЛЕНТИНОВ ГЮРЕВ;
• ВИОЛЕТА РАДЕВА КЪРПАЧЕВА;
• ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ ПАПОВ;
• МАРГАРИТА ИВАНОВА МАХАЕВА;
• СЛАВЧО АНГЕЛОВ КРУМОВ;

Оригинал:

ДО: ГОСПОЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 51 НАРОДНО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТ: Народни представители от парламентарна

група ВЪЗРАЖДАНЕ
ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ КОСТАДИН

КОСТАДИНОВ – председател на ПГ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание правомощията ни за законодателна инициатива, дадени ни по чл. sz?
87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.70, ал 1, т. | от временно ( Vo ue
действащия ПОДНС внасяме изготвен от нас законопроект за изменение и допълнение
на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление с мотиви към него и оценка на въздействието, съгласно методологията
приложение към ПОДНС.

Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно
установения ред по Глава осма от ПОДНС.
ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА

ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ и МЕСТНОТО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

Обн. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. от 21 Декември 2010г., изм. ДВ бр.9 от 28
Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. 6p.42 от 5 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.20 or 28 Февруари
2013г., изм. ДВ. 6p.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ.
6p.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.5бот 24 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.17 от 26
Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. ДВ. бр.88 от 13 Октомври
2020г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г.

1. В чл. 9 се правят следните промени:
2. В ал. 2,т. 4 се отменя.
3. Ал. 4 се отменя.
4. Създава се нова ал. 8 със следния текст:

Народното събрание спира дейността си до вземане на решение в смисъла,
гласуван от народа.”

1. Ал. | «т. | се изменя и придобива следния вид:

„1. Всяка образувана и регистрирана парламентарна група в
Народното събрание на Република България”

2. В ал. 1,т. 5 думите ,, 200 000 подписа” се заменят с ,, 50 000 подписа”.
3. В ал. 2 думите „подписите на не по –малко от 400 000” се заменят с

„подписите на He по — малко от 100 000” и след думите „избирателни права” се
заличава ,, и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал.

3. В чл. 13, ал. 2 думата „незабавно” се заменя с думите ,, B срок до седем дни” в

|

82. В чл. 10 се правят следните изменения:
83. В чл. 14 се правят следните изменения:
    :
    |
    |

1 В ал, думите „един месец” се заменяг с “четиринадесет дни”, след думите

,

“която не може да е” се заличава „по-рано от два и” и думите “три месеца” ce
заменят с ”два месеца”.

2 Ал. 2 се отменя.

85. Вчл. 15 се правят следните изменения:
86. В ал! думите „Министерски съвет” се заменят с думите „Централната
    избирателна комисия”
    2. В an.2 думите “Министерски съвет” организира издаването на се заменят с

„Централната избирателна комисия издава“.

3. Създава се нова ал. 3 със следния текст:

„(3) структурата на Централната избирателна комисия се създава ново звено
„Допитване до народа”

86. В чл.19, ал. 1 след „когато” се добавят думите „волята Ha гласоподавателя не е
    изразена ясно, съобразно методическите указания на Централната избирателна
    комисия” ит, 1,2, Зи 4 се отменят.
87. Вчл. 23 се правят следните изменения:

1.В ал. | думите „ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите
в последните избори за Народно събрание и” се заличават.

2.Ал. 3 се отменя.

88. 1. Вчл. 26, ал. 2, т. | се отменя.
89. Добавя се нова алинея 5 със следния текст:

(5) С местен референдум изрично могат да се решават въпроси, касаещи
обекти на територията на съответната община.“

89. Вчл. 27 се правят следните изменения:
90. B an. 1, 7.3 , думите „не по-малко от една двадесета от гражданите с
    избирателни права” се заменя с „не по-малко от една двадесета от
    гражданите, гласували на последните проведени парламентарни избори в
    съответната община”
91. Вал. 2 думите „не по-малко от една десета от гражданите с избирателни
    права” се заменят с „не по-малко от една десета от гражданите, гласували на
    последните проведени парламентарни избори в съответната община”, а след
    думите “или кметство” се поставя и думите и не противоречи на
    ограниченията по чл. 268 ал. 2” се заличават.
92. Вал. 3 думите “съдържаща подписите” се заменят с думите “която съдържа
    подписите”, думите „не по-малко от една десета от гражданите с избирателни
    права” се заменят с „не по-малко от една десета от гражданите, гласували на
    последните проведени парламентарни избори в съответната община”, и думите
    “два месеца” се заменят с думите “един месец”
93. Вчл. 30, ал. 4 думите „не по — рано от 45 дни и” се заличават и думите ,, 60 дни”
    се заменят с „30 дни”.
94. В чл. 31 се правят следните изменения:
95. Ал. 1 се отменя.
96. Ал. 2 се изменя и придобива следния вид:
    (2) Общинският съвет отхвърля с мотивирано решение предложението за
    произвеждане на референдум, ако то създава социално напрежение и св
    противоречие с добрите нрави. По отношение на обжалване на решението се
    прилагат правилата на 3MCMA.”
    §12. В член 33 се създава нова алинея (3) със следния текст:

(3). При отправена заявка от кмета на община с по-високо от средното за страната
ниво на безработица, Министерството на финансите отпуска средства от държавния
бюджет за произвеждането на местния референдум.”

513. В чл.38, ал. 1 след „когато” се добавят думите „волята на гласоподавателя не е
     изразена ясно” ит. 1, 2, Зи 4 се отменят.
514. Вчл. 54 се правят следните изменения:
     1.B ал. 1 след думите „местно значение” се поставя “и думите
     „компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на
     съответния общински съвет или кмет.” се заличават.
515. Ал. 2 се изменя и придобива следния вид:

(2) Общинският съвет и кметът на общината издава актовете за предприемане
на необходимите действия по провеждането на Общо събрание на населението в
четиринадесет дневен срок от приемането на решението на общото събрание на
населението в общината, района или кметството.” 614. В чл. 57 се правят следните
промени:

1.Вал. 1, т. 3 думите „на най — малко една петдесета, HO” се заличават.

2. Ал. 3 се отменя.
3. В чл. 58, ал. | думите „не по — рано от 15 дни и не по — късно OT един месец”
   се заменят с думите „в срок до 14 дни”.
4. В чл. 60 се правят следните изменения:
   1.B an. 2 думите „една трета от гражданите с избирателни права в съответното

населено място” се заменят с думите „една десета от всички граждани с
избирателни права”

2. Ал. 3 се отменя.
   Мотиви

Правната уредба на пряката демокрация у нас е оскъдна, противоречива и като
че ли нарочно създадена, за да не се прилага често. Народорешението, плебисцитьт и
допитването до народа са уреждани във времето като атестат за политическа воля и като
противодействие на порочно управление, а не като съзнание за необходимостта въпроси
от управлението на държавните дела да бъдат решавани непосредствено от гражданите,
като доказателство за зрелостта на обществото да вземе в свои ръце трудните и
политически хлъзгавите решения.

Примери за това са сключване на спорни за националните ни интереси
международни договори, като например присъединяването към Европейския съюз и
затварянето на блоковете на Козлодуй, които създават впоследствие редица
противоречия и отрицания в обществото. Това затвърждава, че методите на пряката
демокрация са най-добрият път към социалното спокойствие и благоденствие на хората.
Съвременният правен ред дава множество основания да се помисли за ревизия на
специалния закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление, с цел първо, той да се прилага на практика много по-редовно, и второ,
чрез неговия инструментариум да се защитят основни ценности на нацията, които не
биват подсигурени чрез методите на непряка демокрация.

На първо място това се отнася до изясняването на статуса на правния субект,
който е активно легитимиран да инициира процедура за народорешение, за да не се
ограничават възможностите на пряката демокрация. Именно сега действащите
разпоредби на чл. 10 дават възможността на не по-малко от една пета от народните
представители да внесат предложение за произвеждане на национално народорешение.
Това ограничение влиза в противоречие с принципите на представителната демокрация
в парламентарното разпределение на политическите субекти. Подлагането на дебат на
предложение за народорешение с тема с общонационално значение би следвало да не
търпи такъв тип ограничение, а да бъде в правомощията на всяка една парламентарна
група, чието изначално формиране и съществуване е от волята на достатъчен брой
гласоподаватели от цялата страна, дори и от чужбина.

На следващо място действащата правна уредба на пряко участие на гражданите в
държавната власт и местното самоуправление съдържа ограничения на предплета на
народорешението, както и сроковете на реализиране на процедурата по провеждането
му. Някои от тези ограничения обаче пречат на приложението на пряката демокрация.
Именно за това предложените в настоящия законопроект промени предвиждат
намаляване на броя на подписи необходими за задействане на процедура по провеждане
на народорещение. Според сега действащите разпоредби събирането на не по — малко
от 200 000 подписа на български граждани дава право на внасяне на предложение до
Народното събрание за провеждане на национално народорешение, което на практика е
крайно висока граница за поставяне на тема в обществен дебат. Това изискване реално
препятства инициирането на референдум. За вземане на решение за произвеждане на
национално народорешение, без да се поставя на обсъждане в Народното събрание, което
всъщност е най – чистото приложение на прякото участие на гражданите в държавната
власт, е необходима подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000
български граждани с избирателни права, което силно ограничава възможностите за
практическо изпълнение и активно гражданско участие в процеса.

Досега действащата правната уредба на пряко участие на гражданите в
държавната власт д: местното самоуправлание представлява спорадично създавана
съвкупност от разпоредби, пръснати в приемани във времето след 1991 година закони,
но без ясна концепция за държавната политика за народовластието и народорешението,
както постановява Законът за нормативните актове и Указ 883 по приложението му.

Конституционно-правните основи на отношенията между държавата и
гражданите са положени в чл. 37 от основния закон, който е посветен на свободата на
съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание. От този твърде общ текст
на основния закон следва по тълкувателен път да се извлече готовността на българската
държава да осигури условия за организация и дейност на пряката демокрация в
страната. В съответствие с широко прокламирания принцип на пропорционалност в
правото на Европейския съюз е необходимо и целесъобразно за постигането на

основната цел за засилване на участието на гражданите в демократичния и политическия

живот на Съюза да се разпространят и правилата за европейската гражданска
инициатива.

У нас поредица от закони прокламират свободата на мисълта на гражданите,
правото им на сдружаване и необходимостта от граждански контрол. Но гаранции за
приложението на тези иначе безспорни постановки липсват и те остават нормативна
демагогия, която не се реализира на практика. Такава е и уредбата за успешното
реализиране на идеята за народорешение в нейната цялост. Заложената долна граница
на необходимите гласове за приемане на дадено предложение, предмет на проведено
народорешение в чл. 23 не е съотносима с принципа на упражняване на избирателни
права в Република България. Според изборното законодателство не се изисква
минимален числен праг за успешно избиране на народни представители, местна власт и
представители на Европейския парламент, които също са формирани от принципа на
пряката демокрация. Точно за това считаме за необходима ревизия на този подход. С

предложените изменения ще се запази участието на суверена в политическия живот на
страната.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление е приет през 2009 г. и е изменян и допълван 13 пъти, като последното
изменение е от 22 февруари 2022 г. Измененията й допълненията превръщат закона в
набор от нормативни кръпки”, с опасност от противоречия и анулиране на истински и.
първоначално вложен замисъл, заложен от предишния законотворец.

Макар и неизбежен, този подход лишава закона от стабилност от улегналост и
трайност на уредбата, пречи на неговите адресати да проучат и осмислят правните
правила и минира предназначението на акта. В правната теория последователно с
залегнало разбирането че устойчивостта на правните решения, в смисъл на самия техен
носител, превалира над неговата гъвкавост. Стремежът да се нагоди или да угоди на
конюнктурните политически потребности поглъща устойчивостта на закона.
Аналогична ситуация се наблюдава и в другите правни системи.

Предвид динамичната обстановка, в която се намираме в социален,
икономически, политически аспект е крайно необходимо да се ревизират и сроковете за
повторно иницииране на народорешение, както и за конкретно определяне на сроковете
по процедурата по внасяне на предложение за народорешение. По този въпрос считаме
за необходими измененията, заложени в чл. 12, 13 и 23. Чрез предложените промени се
затвърждава принципът, че народът е източник и субект на властта. Волята на народа е
върховна и тя трябва да се демонстрира при всеки възможен случай, а не единствено по
политическа целесъобразност. Поради тази причина смятаме за необходимо
премахването на част от ограниченията за въпроси, които не могат да бъдат предмет на
решение чрез провеждане на национално народорешение, а именно заложените в чл. 9.

Принципът на единството на властта в локален план се тълкува като съвпадане
на местните интереси с интересите на центъра и естествено с личните интереси на
хората, което обуславя предложените промени в Раздел Ш.

Местното самоуправление получило прогресивен тласък с приетия през 1909 г.
Закон за допитване до народа по общинските работи, с който се възможност за подлагане

на одобрение от народа Ha решенията Ha общинския съвет и на контрол отдолу на
разходваните от него средства, за разлика от изричното изваждане на въпросите на
управлението на бюджета от ПРИЛОЖНОТО поле на националното и местно
народорешение днес. Чрез предложената отмяна на чл. ал. 2, т. | се връща контрола на
данъкоплатците и дава възможност за активно участие на гражданите в процеса на
формиране на местния бюджет.

Идеята за самоуправлението е обичайно свързана с общината, с така наречените
общи или териториални самоуправителни тела, натоварени да се грижат за защитата на
интересите на гражданите на определена територия. Исторически на самоуправлението
се е гледало като израз на волята на хората, защото чрез него административната
мазнина се приспособява по-лесно към местните, специални условия и се гарантира
ефективност в управлението,

В юридически смисъл самоуправлението е израз на демократичните принципи
на организация и дейност по места – то предполага най-много правно установени
процедури като изборност, контрол и вземане на решения непосредствено от
гражданите, при условията на обществено обсъждане. Именно на равнището на
местното самоуправление са мислими формите на пряката демокрация и именно се
разви най-новото ни законодателство, като предвиди богати форми на управление в
Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление като местната гражданска инициатива и общото събрание на
населението по места. Именно за това предложените промени ви. 26, 27, 30, 3 1, 38, 54,
57, 58 и 60 касаещи местното управление имат за цел да изчистят и облекчат
процедурите и сроковете за осъществяване на гражданското участие в местните дела.

В Преамбюла на Европейската харта за местно самоуправление се говори за
широка автономност на органите на местното самоуправление по отношение на

компетенциите, начините на тяхното упражняване и средствата, необходими за
осъществяването им.

Конституцията на Република България в своя чл.2, ал. | определя България като
парламентарна република с местно самоуправление. В теорията се приема, че местното
самоуправление е горигинерно осъществяване на властнически правомощия,
произтичащи от народния суверенитет; а не преотстъпена от държавата власт на
общините, което би обезсмислило самоуправлението. На местното самоуправление не
следва да се гледа като на проявление на държавната воля за децентрализация на част
от функциите на централната изпълнителна власт.

Добра практика за това е европейската политика в областта на местното
самоуправление, която последователно акцентира върху засиленото гражданското
участие в управлението на местните дела, като отразяват модела на автономност на
двете равнища на местната власт в страните-членки на общността. Европейският модел
на автономност на местната власт отдавна е превъзмогнал разбирането за централната
държавна власт, която е еманципирала от себе си местната власт и я управлява.

Аналогично еи развитието на института на местното самоуправление в страните, извън
ЕС.

Настоящият Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пряко
участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се отнася до
всички форми на пряката демокрация и се прилага за всички предложения за
национално и местно народорешение, за които уведомленията по чл. 12, ал. 2, т. Зичл.
28, an. 2, т. 3, както иза предложенията чрез национална гражданска инициатива, местна
гражданска инициатива или общо събрание на населението, са постъпили при
съответния компетентен орган преди влизането му в сила.

ВПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА HA ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

1. Основания за законодателната инициатива:
   (6: представения закон за. изменение и допълнение се извършва ревизия на специалния

Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление,
с цел да се защитят основни ценности на нацията.

Предвидените промени засягат частта относно предмета на народорещението,
сроковете на реализиране на процедурата по провеждането му, както и изясняването на

статуса на правния субект, който е активно легитимиран да инициира механизмите по
осъществяването му.

2. Заинтересовани групи:

Заинтересовани са всички български граждани по отношение на участието в
държавната и местна власт, както и в демократичния и политически живот на страната.
Специфични заинтересовани групи са Народно събрание, Министерски съвет,
Централна избирателна комисия, общинските съвети, както и всички лица
осъществяващи дейностите подпомагащи съответните институции.

3. Анализ на разходи и ползи:
   Прилагането на новата правна уредба не изисква допълнителни финансови средства,
   с изключение на допълнителни финансови трансфери в държавния или местния бюджет
   на съответната община по отношение на обезпечаване на организационно-техническата

подготовка по провеждане на народорешение, както и финансовото обезпечение на
ЦИК.

4. Административна тежест и структурни промени:
   Прилагането на новата правна уредба съгласно законопроекта предвижда създаване
   на ново звено в структурата. на Централната избирателна комисия, с наименование

„Допитване до народа”, което ще осъществява организационно-техническата
подготовка по провеждане на народорешение.

5. Въздействие върху нормативната уредба:

Предлаганият законопроект не влиза в колизия с приложимата нормативна база и
няма необходимост от промени в други нормативни актове.