51-402-01-20 – Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

Вносител: Министерски Съвет

Дата на постъпване: 13/12/2024

51-402-01-20 – Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165875

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вх. №: 51-402-01-20

Дата: 13.12.2024 г./ 14:53 ч.

                        ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

г-жа НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение  859 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Приложения: 

1. Мотиви към проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

2. Частична предварителна оценка на въздействието.

3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

4. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт.

5. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е    859

от     13     декември     2024 година

ЗА одобряване на законопроект

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България 

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.

3. Министърът на правосъдието да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:  /п/ Габриела Козарева

Вярно,

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ

“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И

ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:

/Жана Кадънкова/

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРОЕКТ

З  А  К  О  Н

ЗА допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

(обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. и доп., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от
2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 48 и 84 от 2023 г. и бр. 36 от 2024 г.)

§ 1. В чл. 2, ал. 2 след думите „Закона за противодействие на корупцията“ се добавя „и по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

§ 2. В чл. 2а се правят следните допълнения:

1. В заглавието накрая се добавя „и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

2. След думите „Закона за противодействие на корупцията“ се добавя „и по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

Заключителни разпоредби

§ 3. В Закона за противодействие на корупцията (обн., ДВ,
бр. 84 от 2023 г.; изм., бр. 13 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 6, ал. 1:

а) в т. 21 думите „началниците на митници“ се заменят с „директорите на териториални дирекции в Агенция „Митници“;

б) в т. 23 думите „по образование“ се заменят с
„на образованието“.

2. В § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби думите „т. 12-14“ се заменят с „т. 13-15“.

§ 4. Законът влиза в сила от 6 октомври 2023 г. с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ……………………. 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

Наталия Киселова

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

I. Причини, които налагат приемането на проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди:

Съгласно сега действащите редакции на чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията (чл. 2, ал. 2), както и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица от Комисията за противодействие на корупцията по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им (чл. 2а). Тези редакции са приети с § 60 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, който влезе в сила на 6 октомври 2023 г. и бе обнародван в „Държавен вестник” в бр. 84 от 2023 г.

До тази дата противодействието на корупцията и отнемането на незаконно придобито имущество бяха уредени в един закон – Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), и бяха правомощия на една комисия – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Новият Закон за противодействие на корупцията предвиди създаването на нов антикорупционен орган – Комисия за противодействие на корупцията, като същевременно с § 3 от преходните и заключителните разпоредби, чрез промени в ЗПКОНПИ, наименованието на закона се промени на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, а съществуващата КПКОНПИ се реформира в Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Промените в § 60 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПК относно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди имаха за цел да синхронизират  разпоредбите на двата закона.

Направените в чл. 2 и 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди промени обаче оставят извън приложното му поле отговорността за вреди, причинени на граждани и юридически лица от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отговорността за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.Това означава, че понастоящем в националното законодателство липсва вътрешноправно обезщетително средство за защита във връзка с производствата по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В същото време пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург са висящи осем производства, които се отнасят до отнемане на имущество, като претенциите на жалбоподателите възлизат на огромни суми. Голяма част от тези производства са във фаза за решаване след двустранна размяна на становища.

Съгласно досегашната си практика Съдът признава националния механизъм за обезвреда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ефективно вътрешноправно средство за защита, което позволява търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи, и поради това не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите. Така например с решението си по допустимост от
10 септември 2013 г. по делото „Недялков и други срещу България“, жалба № 663/11, § 91-102, Европейският съд по правата на човека  сочи, че признава вътрешноправното средство по чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ за ефективно при необходимост от обезвреда, ако исковете за отнемане срещу жалбоподателите бъдат изцяло или частично отхвърлени на национално ниво.

По-късно в решенията си по делата „Тодоров и други срещу България“ (жалба № 50705/11 и 6 други) и „Йорданов и други срещу България“ (жалби № 265/17 и № 26473/18) Европейският съд по правата на човека не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите по две причини – първо, защото има възможност делата да бъдат възобновени и преразгледани на национално ниво, и второ – заради наличието на вътрешноправно средство за обезщетение по законите за отнемане на имущество, придобито от престъпна/незаконна дейност в ЗОДОВ, което позволява търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи
(вж. § 320-324 от „Тодоров и др.” и §144-150 от „Йорданов и др.”).

Предвид факта, че към настоящия момент Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не урежда отговорността за вреди, причинени на граждани и юридически лица от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отговорността за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, изходът от висящите съдебни производства пред Европейския съд по правата на човека вероятно би бил неблагоприятен за държавата. Съществува голям риск Съдът да се откаже от досегашната си практика да не присъжда имуществени вреди и да уважи поне частично (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на огромни суми. Само по едно от висящите производства (делото „Солаков срещу България“) цената на иска в националното производство е над
3,5 милиона лева.

Това налага допълнение на чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като се уреди отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица и от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

II. Цели, които се поставят с приемането на проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди:

1.Със законопроекта се цели да се предотвратят неблагоприятните последици както във връзка с производствата пред Европейския съд по правата на човека, така и по отношение на висящите национални производства по чл. 2 и 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Не на последно място, с промените се утвърждава отдавна установеният принцип държавата да отговаря в пълнота за вредите, причинени от нейни органи, закрепен и в чл. 7 от Конституцията на Република България,  и се възстановява правото на гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение за понесените от тях неблагоприятни последици във връзка с производствата по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

2. Отстраняване на явни и безспорни технически грешки и пропуски в Закона за противодействие на корупцията.

III. Предлаганите промени предвиждат:

1. В чл. 2, ал. 2 и в чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да се уреди отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отговорността за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.Законопроектът съдържа и разпоредба за
ex tunc действие на промяната, считано от 6 октомври 2023 г., от когато е в сила Законът за противодействие на корупцията, съответно въведените с него изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Необходимостта от обратно действие на промяната в разпоредбите се обосновава от факта, че очевидно редакцията на измененията от 6 октомври 2023 г. е вследствие на явна техническа грешка, а не на изрично волеизявление на законодателя.

2. Със заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се предлага също отстраняване на някои явни и безспорни технически грешки и пропуски в Закона за противодействие на корупцията.

2.1. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 21 от Закона за противодействие на корупцията лица, заемащи публични длъжности по смисъла на закона, са директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции в Централното митническо управление, началниците на митници и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове.

Същевременно, както е видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и 4 от Закона за митниците (изм., ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 7 януари 2019 г.), се установява, че административно звено в структурата на Агенция „Митници“ е териториалната дирекция. В чл. 9, ал. 4 от Закона за митниците е определено, че териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция „Митници“ съгласувано с министъра на финансите.

С оглед на изложеното е очевидно, че текстът на чл. 6, ал. 1,
т. 21 от Закона за противодействие на корупцията не е прецизен, доколкото, като лица, заемащи публични длъжности, са посочени началниците на митници.

Това налага синхронизиране на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията със Закона за митниците, като в чл. 6, ал. 1, т. 21 от Закона за противодействие на корупцията думите „началниците на митници“ се заменят с думите „директори на териториални дирекции в Агенция „Митници“.

2.2. В хода на съгласувателната процедура по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация по законопроекта е постъпило предложение от Министерството на образованието и науката текстът на § 3, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията да се приведе в съответствие с чл. 254, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, като в чл. 6, ал. 1, т. 23 думите „началниците на регионалните управления по образование“ да се заменят с думите „началниците на регионалните управления на образованието“.

2.3. Съгласно сега действащата разпоредба на § 2, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията за изброените в § 2, ал. 1  категории лица органът по избора или назначаването води публичен регистър на подадените декларации, като по отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за интересите съгласно чл. 51, ал. 1, т. 12–14. Това са следните данни:

„12. разходи за обучения извън случаите по т. 11, в т. ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 10 000 лв.;

13. участие в търговски дружества, в граждански дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

14. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;“.

Във връзка с това и с оглед на синхронизиране с утвърдения образец на декларация от Комисията за противодействие на корупцията, съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, бе предложено изменение на § 2, ал. 3, като  публична  стане частта за интересите съгласно чл. 51, ал. 1, т. 13 – 15:

„13. участие в търговски дружества, в граждански дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

14. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;

15. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес.“

IV. Очакваните резултати от прилагането на допълненията на закона са:

1.Възстановяването на правото на гражданите на защита за вреди, причинени от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

2.Прецизиране на текстове в Закона за противодействие на корупцията.

V. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба

Предвидените допълнения в проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не изискват допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.

В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. На основание чл. 26, ал. 4, изречение първо от ЗНА срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни.

Проектът е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища заедно със справка за приетите и неприетите бележки и съображенията за това са приложени.

За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет.

Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието.

VI. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз

Проектът на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.

Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: