Партия вносител: БСП Обединена Левица
Дата на постъпване: 12/12/2024
51-454-01-32 – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
Отказ от отговорност:
Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:
https://parliament.bg/bg/bills/ID/165856
Вносители:
- АТАНАС ЗАФИРОВ ЗАФИРОВ;
- БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ ГУЦАНОВ;
- ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ;
- ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ;
- КРАСИМИР ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ;
- ДЕЯН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ;
- ГАБРИЕЛ ГЕОРГИЕВ ВЪЛКОВ;
- ИВАН ТОДОРОВ ИБРИШИМОВ;
- ПЕТЯ НИКОЛАЕВА ЦАНКОВА;
- МАЯ ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА;
- МАРИАНА РАДЕВА БОЯДЖИЕВА;
Оригинал:
Г-ЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА hi
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
51-вото НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Уважаема госпожо Председател,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасяме
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Молим законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПЕТДЕСЕТО И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
(обн. ДВ. бр.110 от 17 декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 иб4 от 2000г., изм. ДВ. бр.1,35 и41 от 2001г., изм.
ДВ. бр.1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 r., изм. ДВ. бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., изм. ДВ. бр.
12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., изм.
ДВ. бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 76, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 41, 52, 64, 77,97, 100, 109 и
113 от 2007 r. …, доп. ДВ. бр. 82 от 2024 г.)
Параграф единствен. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
- Вал. 1, изр. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „но не по-малък от размера
на минималната месечна работна заплата, установена за страната”. - Вал. 2 изречение | се изменя така: „Обезщетението по ал. | се изплаща на
бащата (осиновителя) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, в случаите,
когато вместо от майката (осиновителката) допълнителният платен отпуск за
отглеждането на детето се ползва от тях.“.
МОТИВИ
към Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
Законопроектът касае допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-
годишна възраст. Предлагаме размерът на обезщетението да бъде обвързан с размера на
минималната работна заплата. Целта е трайното уреждане в законодателството на
размера на обезщетението, съобразено с икономическата динамика в страната.
България е в тежка демографска криза. Тя е една от държавите с най-ниска
раждаемост сред всички държави-членки на Европейския съюз. Намаляването на броя
на живородените деца в България – за съжаление – е трайна и засега необратима
тенденция. Към датата на последното преброяване – 7 септември 2021 г., населението на
Република България е 6 519 789 души. В периода между двете преброявания българите
са намалели с 844 781 души или с 11,5 на сто. Товаеи най-голямото намаление от всички
преброявания досега.
Намаляващата раждаемост е резултат и на нарастващата нестабилност и
несигурност на младите хора за тяхното бъдеще. Необходими са мерки на държавата за
подкрепа на раждаемостта и отглеждането на децата. Те трябва да са трайни,
последователни и независещи от политическата конюнктура. При последното редовно
правителство беше постигнат консенсус размерът на обезщетението за отглеждане на
дете от | до 2-годишна възраст да е равно на размера на минималната работна заплата.
По-късно последва отстъпление и така за 2024 г. предвиденото обезщетение е 780 лв.,
въпреки че минималната работна заплата за годината е 933 лв. И това е така точно заради
липсата на законово обвързване на размера на обезщетението с размера на минималната
работна заплата.
В резултат на приемането и прилагането на законопроекта ще бъде внесена
сигурност и предвидимост по отношение размера на обезщетението, ще се прекрати
практиката за субективното му определяне и ще се даде възможност на майките и
семействата да планират по-добре своите разходи и да получат допълнителна подкрепа
за отглеждането на децата в семейна среда.
По данните от Статистическия бюлетин на НОИ „Показатели, характеризиращи
временната неработоспособност на осигурените лица“ – Първото шестмесечие 2024 г., за
обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода | януари – 30 юни
2024 г. са изплатени 159 547 435 лв. При брой на осигурените лица, получаващи
3
обезщетение за отглеждане на дете до 2 години, около 50 хиляди, допълнителните
средства по бюджета на държавното обществено осигуряване, необходими за
прилагането на закона, са в размер на около 178 млн. лв. на годишна основа.
Предварителна оценка на въздействието
на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
Т. Основания за законодателната инициатива
България е в тежка демографска криза. Тя е една от държавите с най-ниска
раждаемост сред всички държави-членки на Европейския съюз. Спадането на броя на
живородените деца в България за съжаление е трайна тенденция. Намаляващата
раждаемост е резултат и на нестабилността и несигурността на младите хора за тяхното
бъдеще. Необходими са активни действия и мерки на държавата за подкрепа на
раждаемостта и отглеждането на децата.
П. Заинтересовани групи
Броят на осигурените лица, получаващи обезщетение за отглеждане на дете от 1
до 2 години е около 50 хиляди. Това са осигурени лица, които са били на трудови
договори и са плащали свойте осигуровки за общо заболяване и майчинство.
Ш. Анализ на разходи и ползи
Приемането на законопроекта ще внесе сигурност и предвидимост по отношение
размера на обезщетението, ще благоприятства осигуряването на по-нормални условия за
отглеждане на децата от | до 2 години и ще даде възможност на майките и семействата
да планират по-добре своите разходи и да получат допълнителна подкрепа за
отглеждането на децата в семейна среда.
Допълнителните средства по бюджета на държавното обществено осигуряване,
необходими за прилагането на закона, са в размер на около 178 млн. лв. на годишна
основа.
ГУ. Административна тежест и структурни промени
Приемането на законопроекта не налага административни промени или въвеждане
на регулаторни режими и такси.
У. Въздействие върху нормативната уредба
Няма необходимост от последващи допълнителни промени в други нормативни
актове в резултат от приемането на законопроекта.
VI. Равно третиране от държавата и демографско развитие
Законопроектът съответства на принципа на равенство и равно третиране и е част
от необходимите мерки за подобряване на демографското развитие.