Законопроект ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР

Партия вносител: Продължаваме Промяната – Демократична България

Дата на постъпване: 24/02/2025

Законопроект ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://docs.google.com/document/d/1HaPDudp7JycWKfErmC_7j2J5_vekZV7FXKuRxP8kvg8/edit?tab=t.0

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР

Глава първа

Общи положения

Предмет

Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за управление и използване на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, в т.ч.:

1. вътрешната организация в държавните органи във връзка с информационните и комуникационни технологии;

2. заявяване на услуги, свързани с управлението на информационните и комуникационните технологии;

3. изграждане, надграждане и поддръжка на информационни системи;

4. закупуване на хардуерни, софтуерни и мрежови продукти;

5. прилагане на централизирани политики за развитие на информационните и комуникационните технологии.

(2) Този закон се прилага от всички административните органи.

(3) Органите на съдебната власт могат да използват споделените ресурси на електронното управление и централния орган за покупки по този закон и прилагат изискванията на чл. 38.

(4) Този закон не се прилага за Държавна агенция “Национална сигурност”, Държавна агенция “Разузнаване” и Служба “Военно разузнаване”, както и по отношение на системата  по чл. 120 от Закона за министерството на вътрешните работи и на други системи, чиято експлоатация се осъществява по ред, определен с актове на Европейския съюз, който противоречи на този закон.

(5) Този закон не отменя правилата за възлагане по Закона за обществените поръчки.

Принципи

Чл. 2. При управление на информационните и комуникационни технологии, държавните органи спазват следните принципи:

1. ефективност и ефикасност;

2. прозрачност на възлагането и разходването на средства;

3. постигане на максимално добри финансови условия при закупуване на информационни и комуникационни технологии;

4. оперативна съвместимост; 

5. избягване на ограничения, свързани с конкретни производители и доставчици.

Компетентни органи

Чл. 3. (1) Компетентен орган по прилагането на този закон за административните органи е министърът на електронното управление.

(2) Министърът на електронното управление се подпомага от органите по глава втора.

(3) Компетентният органи по прилагането на този закон в органите на съдебната власт е Висшият съдебен съвет.

Задължителност на разпорежданията
Чл. 4. Министърът на електронното управление издава задължителни разпореждания до административните органи относно спазването на изискванията на този закон.

Глава втора

Органи за управление на информационните и комуникационните технологии

Национален системен интегратор

Чл. 5. (1) Министерският съвет, по предложение на министъра на електронното управление, определя с решение публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия, което осъществява дейността на Национален системен интегратор. За да бъде определено за национален системен интегратор, публичното предприятие по предходното изречение трябва да има двустепенна структура на управление и да разполага с човешки ресурси и материални активи, с които да изпълнява услугите по чл. 12-14. 

(2) Националният системен интегратор е публичен възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.

(3) Правата на държавата в националния системен интегратор се упражняват от министъра на електронното управление.

(4) При предоставянето на услуги по чл. 12-14, националния системен интегратор е лице, осъществяващо публични функции.

(5) Националният системен интегратор:

1. подпомага министъра на електронното управление в разработването и актуализирането на раздел в стратегията по чл. 7, ал. 5 от Закона за електронното управление за развитието на системната интеграция в обществения сектор;

2. предоставя на административните органи услуга за създаване на квалифициран времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 в качеството си на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги;

3. създава отдел за координация на използването на отворен код в обществения сектор

(6) В конкурсната процедура за избор на управителните и надзорните органи на националния системен интегратор, кандидатите предлагат концепция за неговото управление и развитие. В деня след изтичането на срока за представяне на концепциите, те се публикуват на интернет страницата на Министерството на електронното управление. Избраните членове се изслушват в специализираната постоянна комисия на Народното събрание преди назначаването им. В случай, че изслушването не е проведено в едномесечен срок от избора, то се провежда след назначаването им.

(7) За членове на управителните и надзорни органи на националния системен интегратор се определят лица, които отговарят на следните изисквания:

1. имат най-малко 10 години опит в областта на информационните и комуникационните технологии, правото, счетоводство или одита.

2. не са били служители на публичното предприятие, определено за национален системен интегратор, или на негови дъщерни дружества, в последните 3 години;

(8) Поне двама от членовете на одитния комитет на националния системен интегратор трябва да имат не по-малко от 5 години професионален стаж в областта на счетоводството или одита.

(9) Сметната палата одитира цялостната дейност на националния системен интегратор не по-рядко от веднъж на две години.

(10) Министърът на електронното управление има право да:

1. получава статистическа информация от системите, които националният системен интегратор оперира;

2. получава информация за кадровото и финансовото обезпечаване на националния системен интегратор;

3. получава навременна информация за сключени договори от националния системен интегратор;

4. изготвя и прилага система за оценка на работата на националния системен интегратор;

5. възлага одити на дейността на националния системен интегратор по определени теми и публикува резултатите на интернет страницата на министерството;

6. предлага на министъра на финансите стойността на изплатения дивидент от публичното предприятие;

7. одобрява годишен план на одитния комитет и да му възлага извънредни задачи.

(11) Органите на управление на националния системен интегратор участват и отчитат дейността си пред следните съвети веднъж годишно, и участват в заседание по покана на техните председатели:

1. Съвет по сигурността;

2. Съвет по киберсигурност;

3. Консултативни съвети в областта на електронното управление след решение на Министерския съвет.

(12) Националният системен интегратор няма право да участва като кандидат, самостоятелно или съвместно с други лица, нито в качеството на подизпълнител, за изпълнение на обществени поръчки, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки.

Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”

Чл. 6. (1) За изпълнение на държавната политика в областта на инфраструктурата на електронното управление, към министъра на електронното управление се създава Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”.

(2) Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(3) Числеността на персонала в общата администрация на Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” е до 15 на сто от общата численост на персонала.

(4) Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”:

1. подпомага министъра на електронното управление в изпълнение на правомощията му по изграждане, надграждане, управление н поддържане на споделените ресурси на електронното управление;

2. изгражда и поддържа единната електронна съобщителна мрежа по смисъла на Закона за електронното управление;

3. осъществява непрекъснат мониторинг, регистриране на инциденти, диагностициране на проблеми и управление на поддръжката на споделените информационни ресурси на електронното управление;

4. координира и съгласува изграждането на комуникационна инфраструктура на държавните органи и публичните предприятия;

5. организира инсталирането, поддръжката и гарантирането на работоспособността на споделените ресурси на електронното управление;

6. предоставя на административните органи споделени услуги по техническа поддръжка.

(5) За служителите в Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” се прилага раздела от класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 6 от Закона за държавния служител.

(6) Изпълнението на функциите по ал. 4, т. 3 и т. 6 се осъществяват целогодишно в денонощен режим при работа на смени в съответствие с чл. 141 от Кодекса на труда без оглед на правоотношението на служителите.

Изпълнителна агенция “Киберсигурност”

Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика в областта на киберсигурността, към министъра на електронното управление се създава Изпълнителна агенция “Киберсигурност”.

(2) Изпълнителна агенция “Киберсигурност” е юридическо лице на бюджетна издръжка  със седалище в гр. София.

(3) Числеността на персонала в общата администрация на Изпълнителна агенция “Киберсигурност” е до 15 на сто от общата численост на персонала.

(4) Изпълнителна агенция “Киберсигурност”:

1. подпомага министъра на електронното управление в изпълнение на правомощията му Закона за киберсигурност;

2. предоставя на административните органи услугите по чл. 15;

3. подпомага разследващите органи във връзка с разкриване на компютърни престъпления и престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи;
4. осъществява аналитична, развойна и превантивна дейност срещу чуждестранни намеси в информационното пространство;

5. извършва проверки за нивото на мрежова и информационна сигурност на административните органи.

(5) В Изпълнителна агенция “Киберсигурност” се изграждат:

1. Национален център за оперативно наблюдения на мрежовата и информационна сигурност;

2. Национален екип за реакции при инциденти с мрежовата и информационна сигурност;

3. Национален координационен център по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на съвета от 20 май 2021 година за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове;

4. Център за анализ, разработка на инструменти и превенция на чуждестранни намеси в информационното пространство.

(6) Към Изпълнителна агенция “Киберсигурност” със заповед на министъра на електронното управление се създават следните консултативни съвети:

1. Етичен комитет, който наблюдава дейностите по ал. 4, т. 4;

2. Съвет за анализ на инциденти в мрежовата и информационна сигурност със значително увреждащо въздействие.
(7) Консултативните съвети по ал. 6 подготвят годишен доклад, който публикуват след съгласуване с министъра на електронното управление и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Киберсигурност”.
(8) Правилата за избор на състав и за дейността и достъпа до информация на консултативните съвети по ал. 6 се определят с акт на министъра на електронното управление.

(9) За служителите в Изпълнителна агенция “Киберсигурност” се прилага раздела от класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 6 от Закона за държавния служител.

(10) Изпълнението на функциите по ал. 5, т. 1 и т. 2 се осъществяват целогодишно в денонощен режим при работа на смени в съответствие с чл. 141 от Кодекса на труда без оглед на правоотношението на служителите.

Глава трета

Регистри и планиране на информационни ресурси

Регистър на проектите и дейностите
Чл. 8. (1) Министърът на електронното управление създава и поддържа публичен електронен регистър на проектите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии на административните органи, който съдържа информация за:
1. утвърдени и отхвърлени проектни предложения и откази за утвърждаване, издадени от Министерство на електронното управление;
2. общите и специфичните цели на утвърдените проекти, очакваните резултати и измерими индикатори за резултат;
3. основните дейности с индикативни бюджети и план-график за изпълнение;
4. техническите спецификации за обществени поръчки по чл. 58а от Закона за електронното управление;
5. изпълнението на проектите и постигнатите резултати, включително финансов ефект и оценка на качеството на изпълнение.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Тези служители отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и въвеждане.
(4) Достъпът до данните от регистъра по ал. 1 е свободен и безплатен.
(5) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.
(6) Данните от регистъра се публикуват в отворен, машинно-четим формат.
(7) Органите на съдебната власт могат да вписват проектите и дейностите си в регистъра по ал. 1.

Регистър на информационните ресурси
Чл. 9. (1) Министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на информационните ресурси, който съдържа информация за:
1. информационните ресурси, с които разполагат административните органи, с изключение на тези, чието предназначение е за работа и съхранение на класифицирана информация;
2. информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност;
3. годишни планове за обновяване на информационните ресурси на администрациите.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и въвеждане.
(4) Административните органи са длъжни да вписват в регистъра по ал. 1 данните за информационните ресурси в едномесечен срок от въвеждането, съответно от извеждането им от експлоатация.
(5) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.
(6) Обобщени статистически данни от регистъра се публикуват в отворен, машинно-четим формат.
(7) Органите на съдебната власт могат да вписват информационните си ресурси в регистъра по ал. 1.

Механизъм на планиране на информационните ресурси в администрациите
Чл. 10. (1) Всеки административен орган в рамките на одобрения му бюджет изготвя и въвежда в информационната система по чл. 9, ал. 3 годишен план за обновяването на информационните ресурси в своята администрация, индикативните стойности и сроковете, в които да бъдат реализирани.
(2) Министърът на електронното управление издава методически указания на органите по ал. 1 относно съответствието на плана с изискванията на закона, ефективното използване на съществуващите информационни ресурси, вписани в регистъра на информационните ресурси в администрацията, стратегиите и програмите в областта на електронното управление.
(3) Министърът на електронното управление ежегодно изготвя и в срок до 31 март внася в Министерския съвет за одобрение отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Отчетът и годишният план се публикуват на интернет страницата на Министерство на електронното управление.
(4) Секретарите по информационни технологии на административните органи ръководят изпълнението на задълженията по този член.

Глава четвърта

Подпомагане на административните органи в областта на информационните и комуникационните технологии

Услуги за подпомагане на административните органи в областта на информационните и комуникационните технологии

Чл. 11. (1) Административните органи използват услуги за подпомагане на дейността си в областта на информационните и комуникационните технологии.

(2) Услугите за подпомагане на административните органи в областта на електронното управление включват:

1. услуги по изграждане и внедряване на информационни системи по чл. 12;

2. оперативни услуги, свързани с информационните технологии по чл. 13;

3. споделени услуги на електронното управление по чл. 14;

4. услуги, свързани с мрежовата и информационна сигурност по чл. 15;

(3) Министерският съвет приема наредба с класификатор за дейностите и услугите по ал. 2 и методика за определяне на тяхната себестойност на база анализ на допустимите и присъщи разходи за всяка дейност и услуга по предложение на министъра на електронното управление.

(4) С наредбата по ал. 3 се определя и методика за приоритизиране на изпълнението на услугите от органите по глава втора.

(5) При изпълнение на услуга по ал. 2, т. 1 от националния системен интегратор, подготовката на техническата спецификация се извършва от организация, която е независима от него, при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(6) Министърът на електронното управление възлага одити на изпълнението на услугите по ал. 2 от страна на националния системен интегратор на независими от него организации, при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(7) Административните органи предоставят необходимите данни за достъп до информационните системи на националния системен интегратор по писмено искане на министъра на електронното управление за нуждите на осъществяването на контрол при изпълнение на услуга по ал. 2, т. 2.

(8) Министърът на електронното управление веднъж годишно изготвя доклад за изпълнението на услугите по ал. 2, който съдържа най-малко информация за:

1. отработените човекочасове по изпълнение на всяка услуга;

2. разходите на административните органи;

3. оценката на качеството на изпълнението от страна на административните органи

4. извършените одити по ал. 6.

(9) Докладът по ал. 8 се внася за приемане от Народното събрание.

Услуги по изграждане на информационни системи

Чл. 12. Услуги по изграждане и внедрява на информационни системи включват:

1. изграждане на информационни системи

2. надграждане на информационни системи

3. изграждане на прототипи на информационни системи

Оперативни услуги свързани с информационните и комуникационни технологии

Чл. 13. Оперативни услуги свързани с информационните технологии включват:

1. внедряване на информационни системи;

2. поддръжка на информационни системи, в т.ч. осигуряване на извънгаранционна поддръжка;

3. регистриране на инциденти, диагностициране на проблеми, управление на поддръжката, системна администрация и контрол на промените на системния и приложния софтуер, информационните системи и електронните услуги;

4. първоначално конфигуриране и въвеждане на нови услуги върху споделените ресурси на електронното управление;

5. извършване на специализирани одити и анализи в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии;

6. консултации и разработване на технически спецификации и проекти на системни и приложни архитектури за информационни системи и електронни услуги;

7. анализ на данни;

8. изграждане и управление на компютърни мрежи;

9. инсталиране на информационни системи в продукционна среда и управление на продукционните среди на информационните системи;

10. услуги по техническа поддръжка на крайни и периферни устройства;

Споделени услуги на електронното управление

Чл. 14. Споделените услуги на електронното управление включват:
1. изграждане, развитие и поддръжка на среда за тестване на електронни административни услуги върху споделените информационни ресурси на електронното управление;

2. контрол и участие при приемане на изпълнението на работата на изпълнители по договори за възлагане на обществени поръчки за доставки и услуги в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии и за системна интеграция;

3. централизирано събиране и управление на данни, свързани с проследимост на събитията в информационните системи;

4. управление и контрол на оперативната съвместимост и подпомагане на процеси и осъществяване на дейности по интеграция на информационни системи и електронни административни услуги;

5. подпомагане на изготвянето на технически спецификации по програми, проекти и поръчки;

6. управление на изпълнението на проекти за електронно управление, информационни и комуникационни технологии;
7. наблюдение на работоспособността на системи на електронното управление в непрекъснат денонощен режим

Услуги, свързани с мрежовата и информационна сигурност

Чл. 15. Услугите, свързани с мрежовата и информационна сигурност, включват:

1. оперативно наблюдение и защита срещу заплахи за мрежовата и информационна сигурност и хибридни заплахи;

2. отговор на инциденти с мрежовата и информационна сигурност;

3. извършване на специализирани одити, проверки, анализи и консултации в областта на мрежовата и информационната сигурност.

Възлагане на услуги за подпомагане на административните органи в областта на информационните и комуникационните технологии на националния системен интегратор

Чл. 16. (1) Услугите по чл. 12-14 се възлагат на националния системен интегратор с директно възлагане от административните органи в случаите, определени от този закон. Прякото възлагане се осъществява на основание изключението по чл. 13, ал. 1, т. 14 от Закона за обществените поръчки, като националният системен интегратор има изключителни права да предоставя тези услуги в обхват и по ред, предвидени в този закон.

(2) Всички услуги по чл. 12-14, с изключение на тези по ал. 12, се възлагат на националния системен интегратор от следните административни органи и разпоредители с бюджет от по-ниска степен, подчинени на тях:

1. министъра на електронното управление;

2. министъра на финансите;

3. министъра на здравеопазването;

4. министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на на дейността на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване”

5. изпълнителния директор на Агенцията по вписванията;

6. изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(3) Обявлението за сключен договор, договорът и приложенията към него се публикуват в платформата по чл. 39а от Закона за обществените поръчки, освен ако не представляват класифицирана информация.

(4) Министърът на електронното управление и министърът на финансите могат да правят предложения за изменения на ал. 2 веднъж годишно, в рамките на бюджетната процедура по чл. 67 от Закона за публичните финанси.

(5) Административните органи възлагат услугите по чл. 14 на националния системен интегратор.

(6) Министерският съвет с решение може да определи услуга по чл. 12 и чл. 13, която да бъде възложена на националния системен интегратор от министъра на електронното управление с цел подпомагане на дейността на друг административен орган.

(7) При възлагане на националния системен интегратор, възложителите прилагат чл. 58а, чл. 58б¹ и чл. 58б² от Закона за електронното управление.
(8) Националният системен интегратор може да възлага изпълнението на възложените му услуги при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки след получаване на одобрение с решение Министерския съвет. При липса на одобрение по предходното изречение в едномесечен срок, административният орган отменя възлагането на Националния системен интегратор и възлага изпълнението на услугите по реда на Закона за обществените поръчки. Възлагането по първото изречение се осъществява в следните случаи:

1. когато е налице обстоятелство по чл 79, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки;

2. когато е необходимо неотложно изпълнение на услуги извън приетия план-график поради изключителни обстоятелства, независещи от възложителя;

3. при недостатъчен вътрешен капацитет, установен с акт на министъра на електронното управление;

4. по искане на орган по ал. 2, съгласувано с министъра на електронното управление.
(9) Задължението по чл. 17, ал. 8 се прилага и за националния системен интегратор, в случай, че възлагането по ал. 8 е чрез рамково споразумение.

(10) При отказ от страна на националния системен интегратор да приеме изпълнението на възложеното, в т.ч при мълчалив отказ в 14-дневен срок, както и при системно неизпълнение на приети възлагания, органите по ал. 2 възлагат съответната услуга по реда на Закона за обществените поръчки. Системното неизпълнение се констатира от съответния орган по ал. 2 съвместно с министъра на електронното управление.

(11) Критериите за системно неизпълнение на приетите възлагания се определят с наредбата по чл. 11, ал. 3.

(12) Дейности, които се изпълняват Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” и Изпълнителна агенция “Киберсигурност”, съответно по чл. 6, ал. 4 и чл. 7, ал. 4-5, не се възлагат на националния системен интегратор.

(13) Органите по ал. 2 възлагат услугата по чл. 14, т. 2 на изпълнител, различен от националния системен интегратор, когато дейността, която се приема или контролира, се изпълнява от националния системен интегратор.

(14) Редът за възлагане, правилата за подготовка и съгласуване на план-графици за възлагане на националния системен интегратор, както и параметрите на договорите между органите по ал. 2 и националния системен интегратор се определят с наредбата по чл. 11, ал. 3.

(15) Констатираното системно неизпълнение по ал. 10 се смята за системно неизпълнение на членовете на управителния орган на националния системен интегратор и е основание за прекратяване на договорите за управление и контрол по реда на чл. 24 от Закона за публичните предприятия.

Сключване на рамкови споразумения  при възлагане на услуги за подпомагане на административните органи в областта на информационните и комуникационни технологии 

Чл. 17. (1) Административните органи на централната изпълнителна власт, които са първостепенни разпоредители с бюджет, с изключение на  тези по чл. 16, ал. 2, сключват рамкови споразумения по реда на Закона за обществените поръчки, за възлагане на услугите по чл.  12 и 13.

(2) Административните органи, които нямат сключено рамково споразумение по ал. 1, възлагат услугите по чл. 13 на националния системен интегратор до сключване на рамково споразумение, освен за услуги, за които имат действащи договори или осигуряват изпълнението на съответните услуги със служители по трудово или служебно правоотношение.

(3) Националният системен интегратор няма право да участва, включително и като подизпълнител, в процедури по Закона за обществените поръчки по ал. 1.

(4) Образците на рамковите споразумения по ал. 1 се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по обществените поръчки по предложение на министъра на електронното управление и са задължителни за административните органи.

(5) Административните органи по ал. 1 предоставят на министъра на електронното управление данни за изпълнението на рамковите споразумения по ред и в обхват, определени в наредбата по чл. 11, ал. 3.

(6) Рамковите споразумения са със срок от три години, задължително включват клаузи за предсрочно прекратяване при неизпълнение на заложени параметри и включват предоставяне на услугите на:

1. първостепенния разпоредител и всички административни органи, които са разпоредители с бюджет от по-ниска степен за съответния първостепенен такъв;
2. Администрацията на Министерския съвет и всички административни структури към Министерския съвет.

(7) Всички документи, разходи и заявки по рамковите споразумения по ал. 1 и ал. 2 и стойностите по тях се публикуват в системата по чл. 39а от Закона за обществените поръчки и на портала за отворени данни по смисъла на Закона за достъп до обществена информация не по-късно от 30 дни след възлагането, по ред и във формат, определен с правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, съгласувано с министъра на електронното управление.

(8) При възлагане по рамковите споразумения по ал. 1 и 2, възложителите прилагат чл. 58а,  чл. 58б¹ и чл. 58б² от Закона за електронното управление, като за всяко възлагане министърът на електронното управление  прилага чл. 58б от Закона за електронното управление.

(9) По преценка на органа, упражняващ правата на държавата в публично предприятие, съответното публично предприятие може да бъде включено в обхвата на рамково споразумение по ал. 1.

(10) Органите на местното самоуправление по своя преценка могат да прилагат разпоредбите на ал. 1-10

Централизирано закупуване на хардуер и лицензи

Чл. 18. (1) В министерството на електронното управление се създава централен орган за покупки на често използван хардуер и лицензи за често използвани софтуерни продукти и организира покупките чрез динамична система за покупки по реда на Закона за обществените поръчки. Методиката за избор на често използван хардуер и софтуерни продукти се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на електронното управление, като за всяка категория хардуер и софтуер трябва да има продукти на най-малко трима производители, освен ако по обективни причини това не е възможно.

(2) Административните органи задължително закупуват хардуер и лицензи чрез централния орган за покупки по ал. 1 за категориите, които са включени в него.

(3) Органите на съдебната власт могат да закупуват хардуер и лицензи чрез централния орган за покупки по ал. 2.

(4) Когато за внедряване на закупените хардуер и лицензи е необходима услуга, която не е включена предоставяните услуги от националния системен интегратор или в рамково споразумение по чл. 17, ал. 1, административните органи извършват възлагане при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, освен в случаите по чл.16, ал. 6.

(5) В наредбата по чл. 11, ал. 3 се определят:

1. допустимите параметри на предоставяните услуги по внедряване;

2. данните в структуриран вид, които се въвеждат и публикуват за всеки от продуктите по ал. 1

(6) Министърът на електронното управление осигурява автоматизираното отразяване на закупените хардуер и лицензи в регистъра на информационните ресурси.

(7) С наредбата по чл. 11, ал. 3 се определят правилата за управление на жизнения цикъл на закупените продукти по ал. 1

(8) При закупуване чрез централния орган за покупки по ал. 1, възложителите прилагат чл. 58а, т. 11-12 и чл. 58б¹ от Закона за електронното управление.

(9) Министърът на електронното управление изгражда и поддържа публична информационна система за нуждите на централния орган за покупки.

(10) Министърът на електронното управление съвместно с Държавна агенция “Национална сигурност” извършват оценка на риска на производителите на хардуер и софтуерни продукти преди включването им в динамичната система за покупки по ал. 1.

Глава пета

Споделени ресурси на електронното управление

Държавна облачна инфраструктура

Чл. 20. (1) Административните органите използват държавната облачна инфраструктура, освен ако Министерският съвет не реши друго.

(2) За използване на държавната облачна инфраструктура от държавните органи не се изисква работа с класифицирана информация.

(3) Държавната облачна инфраструктура:

1. не представлява класифицирана информация с изключение на местоположението на центровете за данни;

2. предоставя потребителски и програмни интерфейси за заявяване и управление на изчислителните и мрежови ресурси;

3. предоставя възможност за криптиране на данните при съхранение и при пренос;

4. предоставя възможност за остойностяване на използваните ресурси.

(4) Остойностяването на използваните ресурси в държавната облачна инфраструктура и ограничаването на тяхното използване, когато то надвишава нуждите на съответните информационни системи, се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 11, ал. 3.

(5) Включването на изчислителни ресурси от доставчици на публични облачни услуги към държавната облачна инфраструктура се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 11, ал. 3. Сключването на договори с доставчици на публични облачни услуги се извършва по реда на Закона за обществените поръчки.

(6) Административните органи закупуват и изграждат информационни системи по начин, който позволява разполагането им в държавната облачна инфраструктура и оперирането им в повече от една локация.

(7) Длъжностни лица, които осигуряват поддръжката на държавната облачна инфраструктура, нямат право да осъществяват достъп до информационните системи, разположени на нея без писмено разрешение от административния орган, който е собственик на съответната информационна система.

(8) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” осигурява сертифицирането на държавната облачна инфраструктура съгласно международен стандарт ISO/IEC 27017.

Други споделени ресурси на електронното управление

Чл. 21. (1) Споделените ресурси на електронното управление включват:

1. единна електронна съобщителна мрежа;

2. защитен интернет възел;

3. хоризонталните системи на електронното управление, в т.ч.:

а) системата за електронна автентикация по чл. 5, ал. 3 от Закона за електронното управление;

б) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление;

в) портала на електронното управление по чл. 12, ал. 1 от Закона за електронното управление

г) системи за междурегистров обмен;

д) системи за обмен на електронни документи;

е) системи за управление на електронните плащания;

ж) портала за разработчици по чл. 7в, ал. 2, т. 22 от Закона за електронното управление.

4. централизиран регистър за проследимост на събитията;

5. портална система за институционални интернет страници;

6. централизирана електронна поща;

7. централизирана система за оторизиране и проследяване на администраторските достъпи;
8. централизирана система за сигурно съхранение на пароли;

9. централизирана информационна система за управление на данни за контакт и изпращане на известия.

(2) В регистъра по ал. 1, т. 4 се изпраща информация за всички значими действия, осъществени в информационните системи и базите данни, в т.ч. за достъпа до данни.

Развитие на споделените ресурси на електронното управление

Чл. 22. (1) Министърът на електронното управление, подпомаган от Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” на всеки две години изготвя план за развитие на споделените ресурси на електронното управление

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” публикува в реално време данни за използваните ресурси на държавната облачна инфраструктура

Ред за използване на споделените ресурси на електронното управление

Чл. 23. (1) Административните органи използват споделените ресурси на електронното управление съгласно стандарти и по ред, определени в наредбата по чл. 11, ал. 3.

(2) Административните органи задължително използват споделените ресурси по чл. 21, ал. 1-4, освен ако Министерският съвет не реши друго.

(3) Органите на съдебната власт и общините имат право да използват споделените ресурси на електронното управление безвъзмездно при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 11, ал. 3.

(3) Извън задължението за използване на единната електронна съобщителна мрежа, административните органи осигуряват резервна високоскоростна свързаност за информационните системи, които оперират.

Фонд за развитие на софтуер с отворен код

Чл. 24. (1) Създава се Фонд за развитие на софтуер с отворен код, управляван от министъра на електронното управление:

1. във фонда постъпват средствата от административно-наказателната дейност по този закон, по Закона за електронното управление и по Закона за киберсигурност, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативен акт;

2. средствата от фонда се разходват за заплащане на възнаграждения на експерти, участващи в развитието на приоритетни проекти с отворен код;

3. редът и условията за управление на средствата от фонда се определят с акт на Министерския съвет.

(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на електронното управление одобрява по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси допълнителни разходи по бюджета на Министерството на електронното управление за разходи на фонда ал. 1.

(3) Превишението в края на годината на приходите над разходите по фонда се предоставя за ползване за същите цели през следващата бюджетна година по реда на ал. 2.

(4) Приоритетните проекти по ал. 1, т. 2 се определят на всеки две години от министъра на електронното управление след провеждане на обществено обсъждане по ред, определен със заповед на министъра на електронното управление.

Глава шеста

Експлоатация на информационни и комуникационни технологии

Ред за внедряване в експлоатация

Чл. 25. (1) Административните органи определят със заповед вътрешния ред на провеждане на тестовете на информационните системи и техните функционалности, включително и за съответствието с техническото задание, както и отговорните за това лица.
(2) Внедряването в експлоатация на информационна система се извършва със заповед на административния орган, вписана в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(3) Не се допуска внедряването в експлоатация на информационни системи, които не са успешно преминали тестове на всички компоненти, модули и функционалности и не отговарят на изискванията за резервни копия, резервираност, мащабируемост, проследимост на достъпите и други параметри, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.

(4) Не се допуска внедряване в експлоатация на информационна система, разработена по поръчка на възложителя, за която не е наличен изходния код и техническа документация.

(6) Секретарите по информационни технологии на административните органи ръководят изпълнението на задълженията по тази глава.

Наблюдение на експлоатацията

Чл. 26.  (1) Административните органи са длъжни да осигурят оперативно наблюдение на информационните системи, които оперират по отношение параметри, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление

(2) Административните органи са длъжни да документират най-малко веднъж годишно общата цена на притежаване на всички активи, свързани с оперирането на информационни и комуникационни технологии

Оперативна устойчивост

Чл. 27. (1) Държавните органи и лицата, осъществяващи публични функции, чиито информационни и комуникационни системи имат стратегическа роля за страната, прилагат всички организационни и технически изисквания на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011.

(2) Лицата по ал. 1 са:

1. Министерството на вътрешните работи

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по отношение на Национална база данни “Население”

2. Агенцията по вписванията

3. Националната агенция за приходите

4. Агенция “Митници”

5. Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”

6. Изпълнителна агенция “Киберсигурност”

7. Агенция “Пътна инфраструктура” по отношение на системата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата

8. Националният системен интегратор

9. Националния осигурителен институт

Специализирани одити

Чл. 28. (1) Министърът на електронното управление има право да възложи одит по чл. 13, т. 5 или чл. 15, т. 3 на всяка информационна система на административен орган, с изключение на информационните системи на Държавна агенция “Национална сигурност”, Държавна агенция “Разузнаване” и Служба “Военно разузнаване”. При извършване на одита по предходното изречение се оценява съответствието на информационните системи с изискванията на този закон, Закона за електронното управление и Закона за киберсигурност, актовете по тяхното прилагане и приложимите международни стандарти. Административният орган е длъжен да окаже съдействие за осъществяване на одита. 

(2) Веднъж на две години министърът на електронното управление възлага  специализирани одити на стратегически за страната информационни системи. Възлагането се извършва съвместно с административния орган, който оперира съответните системи.

(3) Системите по ал. 2 са:

1. Информационните системи на Министерството на вътрешните работи;

2. Информационните системи на Агенция по вписванията;

3. Информационните системи на Националната агенция за приходите

4. Информационните системи на Агенция “Митници”

5. Информационните системи на органите по глава втора

6. Национална база данни “Население”

7. Информационната система по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата;

8. Националната здравноинформармационна система;

9. Информационните системи на Националния осигурителен институт, поддържани в изпълнение на Кодекса за социално осигуряване;

10. Информационните системи, обезпечаващи задължения по Закона за специалните разузнавателни средства.

Глава седма

Механизми за установяване и покриване на нуждите в сферата на информационни и комуникационни технологии

Пазарно проучване

Чл. 29. (1) Пазарното проучване е аналитична дейност по оценка на съществуващите на пазара продукти или услуги за удовлетворяване на дадена необходимост на възложителя.

(2) Възложителите извършват пазарно проучване като част от подготовката за възлагане на изграждането или закупуването на информационни системи.

Заявка за предложения

Чл. 30. (1) Заявката за предложения е процедура, при която административните органи публикуват описание на проблема, чието решение търсят, а доставчици на информационни и комуникационни технологии предлагат възможни решения.

(2) За провеждане на заявка за предложения се прилага реда за провеждане на пазарни консултации по Закона за обществените поръчки.

(3) Предложенията от доставчиците, направени в рамките на проведена заявка за предложения, не обвързват доставчиците при последващо провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки.

Пилотно внедряване

Чл. 31. (1) След осъществяване на дейностите по чл. 29 и чл. 30, административните органи могат да извършват пилотно внедряване на информационна система. 

(2) Пилотното внедряване е частично и ограничено внедряване на вече разработена информационна система с цел цялостен анализ на предлаганите функционалности.

(3) За нуждите на пилотното внедряване могат да бъдат ползвани услуги по чл. 11, ал. 2.

(4) Наличието на пилотно внедряване не е основание за прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 3, букви б) и в) от Закона за обществените поръчки.

Диалог за иновации

Чл. 32. (1) Диалогът за иновации е процес, в който частноправен субект отправя предложение за прилагане на иновативно решение към държавен орган и в който държавният орган проучва ползите за себе си от това предложение

(2) Редът и форматът на предложенията по ал. 1 и критериите за тяхното разглеждане се определят с наредбата по чл. 11, ал. 3.

(3) Административните органи разглеждат направените предложения и изпращат отговор на частноправния субект, направил предложението, в двумесечен срок.

(4) В рамките на двумесечния срок, административният орган и частноправният субект могат да провеждат диалог, по време на който могат да се обсъждат всички въпроси, свързани с предложеното иновативно решение, с цел да се определят параметрите, които в най-голяма степен удовлетворяват потребностите на административния орган. Проведеният диалог се протоколира.

(5) Одобряването на направеното предложение не обвързва административните органи с възлагане на частноправния субект, направил предложението.

(6) В случай, че административният орган одобри направеното предложение, той извършва последователно следните дейности:

1. Извършва пазарно проучване за алтернативни решения;

2. Публикува заявка за предложения по реда на чл. 27;

3. Извършва пилотно внедряване по реда на чл. 28;

4. Провежда процедура по Закона за обществените поръчки, като в зависимост от резултатите по т. 1-3 може да приложи чл. 79, ал. 1, т. 3, букви б) и в).

Документиране

Чл. 33. (1) При осъществяване на дейности по чл. 29-32, държавните органи поддържат публична документация по ред, определен с наредбата по чл. 11, ал. 3

(2) При провеждане на процедури по реда на Закона за обществените поръчки, документите по ал. 1 се прилагат към обявленията.

Глава осма

Осигуряване на човешки ресурси за управление на информационните и комуникационните технологии

Развитие на човешките ресурси в сферата на информационните и комуникационните технологии

Чл. 34. (1) Министърът на електронното управление подпомаган от националния системен интегратор и Института по публична администрация изготвя и актуализира програма за обучение и повишаване на квалификацията на служители в сферата на информационните и комуникационни технологии.

(2) Служителите, работещи по длъжности, част от раздела от класификатора на длъжностите по чл. 2, ал. 6 от Закона за държавния служител, участват в програмата по ал. 1.

(3) Министърът на електронното управление възлага изпълнението на дейности от програмата по ал. 1 на националния системен интегратор и на Института за публична администрация;

Специализирани длъжности в сферата на информационните и комуникационните технологии

Чл. 35. (1) В администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, както и в изпълнителни агенции определени със заповед на съответния министър, задължително се обособяват следните длъжности:

1. Секретар по информационни технологии;

2. Секретар по информационина сигурност;

3. Секретар по управление на риска.

(2) Секретарят по информационни технологии:

1. развива въвеждането на електронно управление и информационни и комуникационни технологии в координация с Министерството на електронното управление;

2. съгласува проектите на нормативни актове, издавани от съответния орган, които уреждат функционирането на регистри и информационни системи и предоставянето на административни услуги;

3. ръководи изготвянето на техническите задания за възлагане на обществени поръчки в областта на електронното управление и информационните и комуникационно технологии;

4. координира процеса на вътрешно възлагане към националния системен интегратор по смисъла на Закона за електронното управление;

5. ръководи съгласуването на разходите за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес по реда на чл. 7г от Закона за електронното управление;

6. определя и контролира индикатори за постигнати резултати от използването на информационни и комуникационни технологии;

7. участва в консултативни съвети към Министерския съвет;

8. изготвя годишни доклади за развитието на електронното управление и използването на информационните и комуникационни технологии;

9. докладва на министъра, съответно на председателя на държавната агенция.

10. участва в популяризирането на електронното управление съвместно със звеното за връзки с обществеността

11. осигурява повишаването на квалификацията на държавните служители в сферата на електронното управление и информационните и комуникационните технологии, координирано с Института за публична администрация.

12. подпомага органа на власт в изготвянето на устройствен правилник и длъжностно разписание

(3) Секретарят по информационни технологии е ръководител на звеното “Информационно обслужване и технологии”.

(4) Секретарят по информационна сигурност:

1. Прилага изискванията на Закона за киберсигурност;

2. Съгласува техническите задания за възлагане на обществени поръчки в областта на електронното управление и информационните и комуникационно технологии;

3. Осъществява комуникация и координация с националния център за действие при инциденти в информационната сигурност;

4. Изготвя годишни доклади за нивото на информационната сигурност;

5. Участва в консултативни съвети към Министерския съвет;

6. Докладва на министъра, съответно на председателя на държавната агенция;

7. Осъществява контрол върху сигурността на информационните системи в съответната администрация.

(5) Секретарят по информационна сигурност е началник на отдел “Информационна сигурност” към дирекция “Информационно обслужване и технологии”, в случай, че съществува такъв.
(6) Секретарят по управление на риска има следните функции:
1. Изготвя периодични доклади за риска от настъпване на негативни събития, които да навредят на изпълнението на правомощията на съответния административен орган най-малко в следните области:

а) обществени поръчки

б) управление на собствеността

в) изпълнение на законоустановени правомощия

г) човешките ресурси

д) бюджетната обезпеченост

е) дейността на разпоредителите бюджет от по-ниска степен към съответния първостепенен разпоредител

2. Изготвя препоръки за ограничаване на риска по т. 1;

3. Докладва на министъра, съответно на председателя на държавната агенция;
4. Участва в консултативни съвети към Министерския съвет;

5. Подпомага дейностите по чл. 12, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор

(7) За длъжностите по ал. 1 се изисква най-малко 5 години опит в сферите на информационните и комуникационните технологии, съответно на киберсигурността и на управлението на риска. С подзаконовите актове по прилагането на този закон не могат да бъдат налагани допълнителни изисквания за длъжностите по ал. 1.

(8) Общините могат да въведат длъжностите по ал. 1 с устройствения правилник на общинската администрация.

Заплащане

Чл. 36. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжностите в областта на информационните и комуникационните технологии, както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 90 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата, след съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа.

Глава девета

Прозрачност

Задължение за публикуване на информация относно използването на информационните и комуникационни технологии

Чл. 37. (1) Националният системен интегратор най-малко веднъж годишно публикува актуална информация за своята дейност в машинночетим отворен формат, включително чрез портала за отворени данни по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Информацията съдържа най-малко следните данни:

1. статистики за дейностите и услугите по чл. 11, ал. 2;
2. обемите извършени услуги и приходите от тях с разбивка по възложители и услуги по класификатора на услугите по чл. 11, ал. 3;
3. разходите по икономически елементи с разбивка по изпълнители и доставчици.

4. информационни системи, по които работи националния системен интегратор

5. кадровата обезпеченост на проектите

6. брой сключени договори за обществени поръчки и брой обществени поръчки, при които има само един допуснат кандидат.

7. брой информационни системи, за които е проведена обществена поръчка и брой информационни системи, които се изграждат или надграждат със собствен ресурс

(2) Техническите спецификации, договорите, приложенията към тях, годишните планове и отчитането на постигнатите резултати и други документи, определени с наредбата по чл. 11, ал. 3, във връзка с услугите по чл. 11 се публикуват на интернет страницата на Министерството на електронното управление по ред, определен в същата наредба..

Общи разходи за собствеността на информационните ресурси

Чл. 38. (1) Административните органи и органите на съдебната власт изчисляват общите разходи за собствеността за информационни ресурси, които използват, по методика, определена от министъра на електронното управление.

(2) Общите разходи за собствеността включват разходите по закупуване, внедряване, обновяване, надграждане и поддръжка за период, определен с методиката по ал. 1.

(3) Административните органи и органите на съдебната власт най-малко веднъж годишно публикуват данните по ал. 1.

Глава десета

Административнонаказателни разпоредби и контрол

Административнонаказателна дейност

Чл. 39. (1) Длъжностно лице, което не спази задължението за използване на централния орган за покупки по този закон, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10000 лв. 

(2) Длъжностно лице, което не спази задължението за сключване на рамкови споразумения по чл. 17, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10000 лв.

(3) Длъжностно лице, което не спази задължението по чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 3000 до 8000 лв.

(4) Длъжностно лице, което наруши забраната по чл. 20, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10000 лв.

(5) Длъжностно лице, което извърши друго нарушение на този закон или не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

(6) За повторно нарушение по ал. 1-4, глобата е в размер от 8000 до 20000 лв.

Компетентен орган

Чл. 40. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на електронното управление.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на електронното управление или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на електронното управление може да оправомощава служители в Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” и Изпълнителна агенция “Киберсигурност” за изпълнение на административнонаказателната дейност по тази глава.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Други мерки за контрол

Чл. 41. (1) При повече от три влезли в сила наказателни постановления, издадени от министъра на електронното управление на длъжностни лица в административни органи за нарушения на този закон или на Закона за електронното управление във връзка с конкретна информационна система, министърът на електронното управление придобива право на разпореждане с всички обекти на държавна собственост свързани със съответната система за срок от 12 месеца, след което собствеността се връща на административния орган.

(2) Министърът на електронното управление обжалва обявления за обществени поръчки на друг административен орган пред Комисията за защита на конкуренцията в следните случаи:

1. когато техническа спецификация не е преминала през съгласуване с министъра на електронното управление

2. когато техническата спецификация нарушава изискванията на този закон и Закона за електронното управление

3. когато услуги в обхвата на обществената поръчка са включени в действащо рамково споразумение на възложителя

4. когато доставки на обявената процедура са в обхвата на централния орган за покупки по този закон.
5. Когато документите за възлагане на обществена поръчка не отговарят на изискванията на чл. 58б² от Закона за електронното управление.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. “Административен орган” е административен орган по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.

2. “Държавна облачна инфраструктура”, “споделени ресурси на електронното управление”, “проект” и “Лица, осъществяващи публични функции” са съответните изрази съгласно допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.

3. “Чуждестранна намеса в информационното пространство” е координирана информационна намеса, която отговаря на всяко от следните условия:

а) насочена е срещу основен интерес на страната

б) използва информация, която е едновременно невярна и опасна;

в) използва неавтентични методи за разпространение на информацията;

г) произтича с висока степен на вероятност от трета страна;

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. В Закона за електронното управление (..) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 4 след думите “по електронен път” се добавят запетая и думите “опериране на системи за електронна идентификация, вътрешен обмен на електронни документи по административни производства, опериране на системи, свързани с административно-наказателна дейност, водене на регистри в електронен вид”

2. В чл. 7в, ал. 2 се добавя т. 31-34 със следния текст:

“31. приема програма за привличане, развитие и задържане на висококвалифицирани експерти в сферата на информационните и комуникационните технологии, както и програмата по чл. 35в от Закона за държавния служител;
32. определя държавната политика по превенция на чуждестранни намеси в информационното пространство.

33. координира популяризирането на електронните административни услуги

34. реализира пилотни проекти за прилагане на иновативни технологии в държавната администрация”

2. Чл. 7д, 7е, 7ж се отменят.

3. В чл. 7п, т. 1-2 се отменят.

4. Раздел IV от Глава първа “а” и чл. 7с с отменят. 

5. Чл. 17, ал. 4 се отменя.

6.  В чл. 58а, т. 1 се създава буква “г”

“г) когато за изграждането или надграждането се използват софтуерни елементи със затворен код, те трябва да бъдат описани в пълнота в техническото предложение на участниците или на изпълнителя по рамково споразумение”

7. В чл. 58а се създават нови т. 11-13 със следния текст:

„11. да включват приложен доклад с обосновка за общите и специфичните нужди на

възложителя по конкретната процедура;

12. да включват приложен доклад за направените пазарни проучвания и пазарни

консултации, включващ източниците, от които е събрана информация за пазарната

стойност на продуктите или услугите”.

2. Създава се нов чл. 58б¹ със заглавие „Обществено обсъждане на технически

спецификации” и следния текст:

„Чл. 58б¹. (1) Административните органи провеждат обществено обсъждане на

техническите спецификации преди обявяване на обществени поръчки, за електронно

управление, информационни и комуникационни технологии, в т.ч. при възлагане по рамково споразумение, преди удостоверяването на тяхното съответствие по чл. 58б;

(2) Общественото обсъждане се осъществява в срок от 14 дни, считано от датата,

следваща тази на публикуването на техническата спецификация.

(3) Административните органи изготвят справка за отразяване на предложенията,

постъпили при проведеното обществено обсъждане. Справката включва информация за приетите предложения, становища и възражения, както и мотиви за отхвърлянето на тези, които не са били приети.

(4) Общественото обсъждане се осъществява чрез интернет страницата на

административния орган, както и чрез портала за обществени консултации съгласно

параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове.
(5) Справката по ал. 3 се публикува като част от документацията за провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки“

3. Създава се нов чл. 58б² със заглавие „Допълнителните изисквания при възлагането на проекти и дейности” и следния текст:

“Чл. 58б². (1) Проекти и дейности, свързани с изграждане на информационни системи, без значение от реда на тяхното възлагане, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. стойността на подготвителните етапи преди изграждането на информационната система, не могат да надвишават 20 на сто от общата стойност;
2. в договора трябва да бъде включена поддръжка за период от най-малко две години;
3. в договора трябва да бъдат включени единични стойности за човекочас за съответните експерти, в случай на необходимост от надграждане на системата;
4. неустойките за забава трябва да имат горна граница по преценка на възложителя;
5. не могат да бъдат въвеждани изисквания за предишен опит с проекти в обществения сектор;
6. в методиката за оценка не може да се оценява най-ниската цена само по една или няколко от дейностите;

7. в договора трябва да бъде включена възможност за предоставяне на изходен код на софтуер, чиито авторски права се притежават от изпълнителя;
(2) При възлагане на извънгаранционна поддръжка, стойността на договора не може да надвишава 20 на сто от общата стойност на системата, която се поддържа, на годишна база.

(3) При подновяване на абонамент за лиценз за софтуерен продукт, стойността на лиценза на годишна база не може да надвишава с повече от 20 на сто стойността на лиценза за предходната година;

5. Навсякъде думите “Държавния хибриден частен облак” и “Държавен хибриден частен облак” се заменят с думите “държавната облачна инфраструктура” и “държавна облачна инфраструктура”

6. В т. 26 на §1 от Допълнителните разпоредби накрая се добавя изречение трето: “Като част от държавната облачна инфраструктура могат да бъдат включвани и изчислителни ресурси от доставчици на публични облачни услуги”

§ 3. Параграф 45 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обн. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 Г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) се отменя.

§ 4. В закона за администрацията (…) се правят следните допълнения:

1. В чл. 7 се правят следните допълнения:

а) в ал. 1, т. 7 се изменя така:

“7. “Модернизация на администрацията, информационно обслужване и технологии””

б) създава се ал. 4:

“(4) Функции на звеното “Модернизация на администрацията, информационно обслужване и технологии” могат да се изпълняват от звено в друга администрация, по ред, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на електронното управление.”

2. В § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията (..) се създава ал. 11:

(11) Алинея 1 и 2 не се прилагат при първоначалното приемане на устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Киберсигурност”

§ 5. В чл. 37 от Закона за министерството на вътрешните работи (…) се създава нова ал. 5 със следния текст:

“(5) Функции на дирекция “Комуникационни и информационни системи” могат да се изпълняват и от друго звено по реда на чл. 7, ал. 4 от Закона за администрацията”

§ 6. В Закона за киберсигурност (Обн. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г., изм. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 6, ал. 1 думите “Министърът на електронното управление” се заменят с думите “Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Киберсигурност””

2. В чл. 6, ал. 2 думите “министъра на електронното управление” се заменят с думите “изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Киберсигурност”

3. В чл. 9 се създава ал. 6 със следния текст:

“(6) В Изпълнителна агенция “Киберсигурност” се обособява звено, което изпълнява функциите на секретариат на Съвета по киберсигурност.”

4. В чл. 11 се създав ал. 3 със следния текст:

“(3) В случай, че няма избран национален координатор, национален координатор е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Киберсигурност””

5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

а) в основния текст след думите “министърът на електронното управление” се добавят думите “подпомаган от Изпълнителна агенция “Киберсигурност”.

б) създава се т. 9:
“9. организира провеждането на тестове за проникване в информационни системи и мрежи, които не са защитени по реда на Закона за достъп до класифицирана информация”

6. Навсякъде думите “Министерството на електронното управление” се заменят с думите “Изпълнителна агенция “Киберсигурност””.

§ 7. В чл. 49, ал. 2 от Закона за управление на средства от европейските фондове при споделено управление (Обн. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. ДВ. бр.2 от 3 Януари 2018г., доп. ДВ. бр.29 от 8 Април 2019г., изм. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., доп. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 27 Май 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022г.) се създава т. 3:

“3. Закона за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, при възлагане на националния системен интегратор.”

§ 8. В Закона за държавния служител (..) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 се създава ал. 6:

“(6) В класификатора по ал. 2 се определят и длъжности, които да се заемат по трудово правоотношение от служители, които извършват дейности в сферата на информационните и комуникационните технологии.”

2. В чл. 51а настоящата ал. 1 става ал. 2 и се създава нова ал. 1:

“(1) Държавните служители могат да извършват работа от разстояние по реда на Кодекса на труда”

§ 9. В чл. 15б, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (..) накрая се добавя изречение второ: “В случай на отказ по предходното изречение от страна на органите по чл. 16, ал. 2 от Закона за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, Министърът на електронното управление може да разпореди на националния системен интегратор да публикува съответните данни в срок от 1 месец”.

§ 10. В Закона за лечебните заведения (..) се създава чл. 95б:

“Чл. 95б. (1) Министърът на здравеопазването създава регионални центрове за предоставяне на споделени услуги в областта на информационните и комуникационните технологии.

(2) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на електронното управление приема списък с услугите, предоставяни от центровете по ал. 1.

(3) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ имат право да използват безплатно услугите, предоставяни от центровете по ал. 1.”

§ 11. В чл. 50 от Закона за предучилищното и училищното образование (..) се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 8:

“8. споделени услуги в областта на информационните и комуникационни технологии”

2. Създава се ал. 6:

“(6) Министърът на образованието, съгласувано с министъра на електронното управление, създава регионални специализирани обслужващи звена за предоставяне на услугите по ал. 1, т. 8.”

§ 12. В чл. 20, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (Обн. ДВ. бр.79 от 8 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., изм. ДВ. бр.96 от 10 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 9 Февруари 2021г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 13:

“13. не е работник или служител в съответното публично предприятие или в негови дъщерни дружества;”

2. Досегашната т. 13 става т. 14.

§ 13. В Закона за защита на класифицираната информация (..) се правят следните изменения и допълнения:

1. В Приложение № 1 към чл. 25, Раздел II, т. 14 се отменя:

2. В Приложение № 1 към чл. 25, Раздел II, в т. 15 накрая се добавят думите “освен ако същите мрежи не се използват и за други нужди, като в този случай настоящата точка се прилага единствено за елементите, които обслужват предаването на класифицирана информация и превенцията на установяването на местоположение на обекти, което представлява държавна тайна”:

§ 14. В Закона за административните нарушения и наказания (..) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 9а:

“Чл. 9а. (1)  Не се наказва административно нарушение и не се прилагат принудителни административни мерки, когато деянието е извършено по време на и поради продължителна неработоспособност на информационна система на административен орган, както и по в деня следващ деня, в който работоспособността на съответната информационна система е възстановена, чието използване е задължителна предпоставка за изпълнение на законовите му задължения.

(2) Продължителна неработоспособност е невъзможността за изпълнение на законоустановени задължения чрез информационната система за период по-дълъг от четири часа.

(3) Продължителната неработоспособност на информационните системи на административните органи се установява с акт на министъра на електронното управление. Информация за системите с установена продължителна неработоспособност се публикува на интернет страницата на Министерството на електронното управление, включително в отворен, машинно-четим формат и е достъпна за срок от най-малко 5 години.”

2. Създава се чл. 57а: 

“Чл. 57а. Административно-наказателното производство се прекратява, а издаденото наказателно постановление  или издадения фиш или електронен фиш се отменя, в случаите когато компетентният орган установи обстоятелства за продължителната неработоспособност по чл. 9а, след датата на съставянето на акт за установяване на административно нарушение или издаване на наказателното постановление, фиш или електронен фиш.”

§ 15. В Изборния кодекс (..) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 57, т. 33 думите “Информационно обслужване АД” се заменят с думите “националния системен интегратор”

2. В чл. 213а, ал. 2 думите “Министерството на електронното управление” се заменят с думите “Националния системен интегратор”

3. В чл. 213б, ал. 1 думите “министъра на електронното управление” се заменят с думите “националния системен интегратор”

§ 16. В чл. 22 от Закона за пътищата (..) се създава ал. 5:

“(5) Функции на Националното тол управление във връзка с изграждането и поддържането на системата за събиране на пътни такси могат да бъдат изпълнявани и от други органи по реда на Закона за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор”

§ 17. В § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (..) се добавя буква “м”:
“м) националния системен интегратор по смисъла на Закона за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор”

§ 18. В тримесечен срок от обнародването на този закон, министърът на електронното управление осигурява преминаване на държавното предприятие, което отговаря на критериите за национален системен интегратор, към двустепенна структура на управление, ако това е необходимо, и назначава одитен комитет.

§ 19. В едномесечен срок от определянето на националния системен интегратор от страна на Министерския съвет, министърът на електронното управление провежда конкурси по реда на Закона за публичните предприятия за назначаване на нови членове на управителните и надзорните органи на националния системен интегратор, като мандатите на настоящите членове се прекратяват.

§ 20. В тримесечен срок от обнародването на този закон, Министерският съвет, по предложение на министъра на електронното управление, приема график за преместване на съществуващите информационни системи на административните органи в държавната облачна инфраструктура.

§ 21. Този закон влиза в сила от 01.01.2026 г., с изключение на чл. 5, ал. 1, който влиза в сила в деня на обнародването му.

Мотиви

Въпреки, че действащата нормативна уредба създава предпоставките за дигитализация в обществения сектор, процесът е бавен, неефективен и със спорно качество. С някои изключения, електронните услуги са неудобни и дори липсващи; бързината, с която се реализират нови системи и регистри не съответства на нуждите, а нивото на киберсигурност е критично ниско в много сфери в обществения сектор.

За да бъде наваксано изоставането си в дигитализацията на публични услуги е необходимо да бъдат уредени по нов начин всички процеси, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии в обществения сектор.

Законопроектът дава институционалната рамка за успешно реализиране на политиката за електронно управление, която страда от липса на достатъчно капацитет и недобра организация на наличния капацитет.

Предвижда се законовото уреждане на няколко структури, които съществуват под една или друга форма в момента, но без ясни законоуставновени функции:

На първо място се урежда ролята на националния системен интегратор на изпълнителната власт и начина на възлагане, както и възлагането на ИТ услуги чрез рамкови споразумения на външни изпълнители. С него се коригират дефицитите на настоящата уредба, която не решава устойчиво проблема с ниския капацитет за извършване на ИТ дейности в държавната администрация и която урежда изключение от Закона за обществените поръчки, което не е предвидено в съответната директива.

Администрациите се разделят на две групи – стратегически за електронното управление (такива в структурата на МЕУ, МЗ, МФ, АВ, АГКК) и всички останали.

Стратегическите възлагат пряко по силата на изключението от ЗОП за изключително право всички ИТ и свързани дейности на националния системен интегратор.

Останалите възлагат ИТ услуги чрез рамково споразумение, изготвено по стандартизиран образец. Аналогично, възлагат разработка на софтуер чрез втори или същия рамков договор.

Националният системен интегратор осъществява контрол на изпълнението и подпомага изготвянето на техническите спецификации за всички администрации, с изключение на стратегическите, които използват външно възлагане за тези цели.

С оглед устойчивост и предвидимост, законопроектът предвижда стратегическите администрации се променят най-много веднъж годишно със Закона за бюджета.

Законопроектът стъпва на добрите практики в други държави като Австрия, Португалия, Италия, Гърция.

Следващата таблица описва различните видове администрации и услуги и начина на тяхното възлагане.

	Разработка на софтуер	Системна интеграция, ИТ улсуги	Изготвяне на спецификации и осъществяване на контрол	Услуги по МИС
Стратегически администрации	Системен интегратор	Системен интегратор	Системен интегратор	ИА “Киберсигурност”
Други администрации  първостепенни разпоредители с бюджет	Външен изпълнител с рамково споразумение	Външен изпълнител с рамково споразумение	Системен интегратор	Външен изпълнител с рамково споразумение

Предвижда се повишена отчетност и прозрачност на работата както на националния системен интегратор, така и на изпълнителите по рамкови споразумения. Предвижда се и засилена роля на Министерството на електронното управление в структурирането и управлението на ИТ ресурсите и споделени ИТ услуги.

Законопроектът предвижда и централизирано закупуване на стандартизиран софтуер (лицензи) и хардуер, с цел икономии от мащаба, съкращаване на срокове и ограничаване на корупционния риск. Предвижда се и регулярно изчисляване на общата стойност за притежаване на ИТ активи (TCO).

Пълен каталог на услугите на националния системен интегратор с тяхното остойностяване се предвижда да бъде приет от Министерския съвет, като възлагането на тези услуги ще може да се осъществява както с бюджетни средства, така и с европейско финансиране.

На второ място, освен националния системен интегратор, със законопроекта се определя ролята на две изпълнителни агенции към Министерството на електронното управление: 

1. Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”, която съществува и към момента, създадена с Постановление на Министерския съвет, която отговаря за хардуерните и мрежовите споделени услуги и ресурси на електронното управление;

2. Изпълнителна агенция “Киберсигурност”, чиито функции в момента са разпределени между дирекция в Министерството на електронното управление, ИА ИЕУ и частично ИО АД. ИА “Киберсигурност” ще предоставя и т.нар. security operations center (SOC) на стратегическите администрации. Към момента такъв център има както в Информационно обслужване АД, така и в ИА ИЕУ, като при трансформацията двата екипа и организационни практики ще бъдат обединени в единен security operations center. 

На изпълнителна агенция “Киберсигурност” се възлага превенцията на чуждестранни намеси в информационното пространство, по модела на френската служба VIGINUM, като в законопроекта са дадени ясни критерии за чуждестранна намеса в информационното пространство. Към агенцията се създава и етичен борд, който да съблюдава за действията на центъра за превенция.

Във връзка с основната функция на агенцията се създава и борд за анализ на киберинциденти, по примера на американския Cyber Safety Review Board към Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, който се състои от експерти от обществения и частния сектор и който извършва преглед на всички аспекти на сериозни киберинциденти с цел изготвяне на препоръки за подобряване на киберсигурността.

С оглед на повишаване на оперативната ефективност на мерките за киберсигурност, се предлага отмяна на т. 14 от раздел II на Приложение 1 към Закона за защита на класифицираната информация, който предпоставя, че техническите и организационни мерки за защита на информационните системи са класифицирана информация. Тази разпоредба е проблемна по три направления. На първо място, създава оперативни затруднения при прилагането на мерки за киберсигурност, на второ място – ограничава конкуренцията, и на трето място – противоречи на основния принцип в компютърната сигурност, че единственото тайно нещо в една система за сигурност трябва да са криптографските ключове. За нуждите на неразгласяването на информация, съответната информация може да бъде класифицирана по реда на НМИМИС, с TLP:RED. Дерогира се частично и точката за сведенията за телекомуникационните мрежи, тъй като ЕЕСМ има и цивилна употреба, а разположението на трасетата не следва да е класифицирана информация, вкл. с оглед опазване на целостта на оптичните кабели.

Органите на съдебната власт, както и общините, ще могат да използват споделените ресурси на електронното управление (като държавната облачна инфраструктура и единната електронна съобщителна мрежа), по своя преценка.

С настоящия законопроект се въвежда и стандартизиране на длъжността “секретар по информационни технологии (т.нар CIO в много организации), с ясни функции и висока степен в йерархията. На практика секретарят по информационни технологии се предвижда да бъде вторият по важност след главния секретар в администрацията, като така се подчертае важността на дигиталната трансформация в администрацията.

Законопроектът въвежда аналогичен пост за управление на информационната сигурност, който е подчинен на секретаря по информационни технологии, но освен на него, докладва и на министъра, съответно председателя на държавна агенция. Законът за киберсигурност урежда общите принципи на киберсигурността и нейната важност за операторите на съществени услуги, но не въвежда стандартизирана структура в администрацията, която да изпълнява тези изисквания. С въвеждането на секретар по информационна сигурност начело на отдел в рамките на ИТ дирекцията, се създава институционална предпоставка за повишаване на нивото на киберсигурнсот в публичния сектор.

Участието на двамата секретари в консултативни съвети към Министерския съвет пък е гаранция за взаимодействие на национално ниво и координирано провеждане на политики за електронно управление за информационна сигурност, с лидерство от страна на МЕУ.

Общините могат да изберат да приложат същата структура, но това не може да е универсално изискване поради големите разлики в размерите на общините.

Със законопроекта се предвижда и предварителна процедура по провеждане на пазарни проучвания от страна на административните органи преди поръчване на услуги или доставки. Въведената стъпка за пазарни проучвания е в допълнение на възможностите за пазарни консултации, по реда на ЗОП, както и предварително обществено обсъждане на техническите спецификации. Процесът е илюстриран на следната графика:

Със законопроекта се създават и предпоставки за реорганизация на човешките ресурси и на използването на споделени услуги за ИКТ в администрацията. С предвидените изменения в Закона за администрацията и Закона за Министерството на вътрешните работи се предвижда административните органи, в т.ч. МВР да прехвърлят част от функциите на своите ИТ дирекция извън самите структури, като така се постигне повече ефективност.

Към момента, големи ИТ дирекции и отдели има в следните структури:

• Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление”
• Информационно обслужване АД
• Министерство на отбраната – Дирекция “Комуникационни и информационни системи
• МВР – Дирекция “Комуникационни и информационни системи”
• Национално тол управление – отдел “Управление на информационна система и инфраструктура”
• Националната агенция за приходите
• Агенция “Митници”
• Националния осигурителен институт

Функциите на съответните звена могат да бъдат представени обобщено по следния начин:

	Разработка на софтуер	Инфраструктура (мрежи и хардуер)	Системна администрация и интеграция	Мрежова и информационна сигурност	Service desk
ИА ИЕУ		Да	Да	Да
ИО	Да	Да	Да	Да
МО ДКИС	Да	Да	Да	Да	Да
МВР ДКИС	Да	Да	Да	Да	Да
НТУ		Да	Да	Да
НАП	Да	Да	Да	Да	Да
АМ		Да	Да	Да	Да
НОИ	Да	Да	Да	Да	Да

Видимо е припокриването на функциите на различните звена. Част от това припокриване е обосновано със спецификата на съответната структура – НТУ отговаря единствено за тол системата, ДКИС на МВР отговаря за вътрешните полицейски системи и т.н., като тази специализация е важна за работоспособността и развитието на системи.

В същото време, между различните структури има както сериозни разлики в нивата на заплащане (напр. програмист в ДКИС на МВР и програмист в Информационно обслужване АД), така и сериозни разлики в нивата на организационна култура и зрялост.

Освен дублирането на функции, настоящото положение има и следните специфични дефицити:

• Отдела за разработка на софтуер в МВР все по-трудно привлича кадри, а съществуващите кадри напускат или се пенсионират, което в дългосрочен план е риск за системите на МВР
• Информационно обслужване АД и ИА ИЕУ поддържат собствени облачни инфраструктури, като всяка от структурите предпочита да работи със своята. Само ДХЧО (на ИА ИЕУ) е уредена със закон, но нейното използване е силно ограничено по множество причини
• Информационно обслужване АД и ИА ИЕУ поддържат отделни security operation centers (SOC), което не позволява устойчиво развитие на SOC-as-a-service (SOC като услуга) в държавната администрация
• Липсва капацитет за анализ на данни, който да позволи правене на политики, базирани на данни
• Националното тол управление разполага с базов капацитет за управление на тол системата, но по-голямата част от дейностите се изпълняват от външен изпълнител.

С оглед повишаване на ефективността и поддържане на конкурентно заплащане, удачна би била следната структура:

1. “Информационно обслужване” АД като системен интегратор с принципал МЕУ със следните функции: разработка на софтуер, системна администрация и интеграция, анализ на данни
2. Изпълнителна агенция “Споделени услуги и ресурси на електронното управление” към МЕУ със следните функции: изграждане и поддържане на инфраструктура (хардуер и мрежи), service desk
3. Изпълнителна агенция “Киберсигурност” към МЕУ със следните функции: мрежова и информационна сигурност (оперативен мониторинг, CERT, контрол по прилагането на Закона за киберсигурност)

За целта следва да се бъдат извършени следните трансформации:

1. Служители от ДКИС на МО, които отговарят за съобщителните мрежи, да бъдат преназначени към ИА СУРЕУ, поради нуждата да бъде използвана Единната електронна съобщителна мрежа и за нуждите на МО.
2. Анализ на възможностите за преназначаване на служители на ДКИС на МВР, които разработват софтуер, в Информационно обслужване на по-високи заплати и развитие на екип за нуждите на системите МВР.
3. Служители на ИА СУРЕУ, МЕУ и Информационно обслужване, които отговарят за мрежовата и информационна сигурност, да бъдат преназначени в ИА “Киберсигурност”.
4. Обособяване на специализирани звена в Информационно обслужване за съответните администрации: МВР, НАП, НОИ, с възможност за изнесени работни места в съответната администрация.
5. Преназначаване на всички служители в администрацията със service desk роли в ИА СУРЕУ и/или в Информационно обслужване и организиране на централизирано service desk обслужване, с възможност за изнесени работни места.
6. Анализ на специфичните вертикални компетенции в структури като НАП, НОИ, Агенция “Митници” и Националното тол-управление.
7. Дългосрочно консолидиране на инфраструктурата на МЕУ, МВР, НАП, НОИ, НТУ, Информационно обслужване.

Със законопроекта се предлагат и четири механизма за по-гъвкаво установяване и покриване на нуждите от информационни и комуникационни технологии: 

• пазарно проучване – аналитична дейност по установяване на наличните на пазара продукти и възможности за решаване на идентифициран в администрацията проблем
• заявка за предложение – формализиране процедура по дефиниране на проблем и събиране на предложения за неговото решаване
• пилотно внедряване – нормативно уреждане на стандартната практика за тестови/пилотни внедрявания, с което да се гарантира, че такова няма да бъде използвано за конкурентно предимство при последващо провеждане на процедура по ЗОП
• диалог за иновации – процедура, при която инициативата идва извън администрацията (когато бизнесът има решение на проблем, който администрацията все още не е идентифицирала или не е заявила, че търси неговото решаване). В този процес, администрацията се обвързва да отговори на направените предложения, като той задължително е последван от пазарно проучване и процедура по ЗОП.