less than a minute reading
1. Разминаванията в отчетените резултати – индикатор за липса на прозрачност
Конституционният съд е установил разлики в разпределението на гласовете в почти половината от проверените секции. Това е сериозен сигнал за липсата на ефективни механизми, гарантиращи реалното отчитане на вота. Дори и минимално отклонение – дори само един глас – компрометира принципите на честност и равнопоставеност в изборния процес. Всяко гласоподаване е израз на волята на суверена, а не просто статистическа единица, която може да бъде подценена.
Важно е обаче да се уточни естеството на грешките – дали са технически, случайни или умишлени. Отговорността за валидирането на данните в крайна сметка е на РИК и ЦИК.
2. Фокусът върху политическите размествания – подмяна на основния проблем
Вместо да адресира фундаменталния въпрос за легитимността на изборния процес, дебатът е концентриран върху потенциалното разместване на силите в Народното събрание. Този подход разкрива две ключови слабости на демократичния модел в България:
- Първо, основният приоритет е разпределението на властта, а не защитата на изборните права.
- Второ, истинският проблем – компрометираната надеждност на изборния процес – остава встрани от общественото внимание.
3. Липсата на отговорност – ключов дефицит на институционалната среда
Учудващо е, че няма индикации за търсене на отговорност от институциите, пряко ангажирани с организацията и провеждането на изборите – Централната избирателна комисия (ЦИК) и „Информационно обслужване“ АД (ИО АД). При наличие на толкова сериозни отклонения, логичната стъпка би била цялостна реформа или дори замяна на отговорните структури с по-ефективни и прозрачни механизми.
4. Ключовата роля на ЦИК и ИО АД – централизиране на контрола без реална отчетност
Ролята на „Информационно обслужване“ АД в изборния процес е съществена и обхваща не само компютърната обработка, но и кадровото обезпечаване на РИК-овете (районните избирателни комисии), където се осъществява контрола върху протоколите от СИК-овете (секционните избирателни комисии). Това поставя сериозни въпроси относно обективността и надеждността на процеса, особено предвид факта, че до този момент не е извършван независим одит на системите и дейността на ИО АД.
5. Последствията от игнорирането на проблема – ерозия на доверието в изборите
Ако близо 50% от проверените секции показват разминавания в данните, това не само компрометира легитимността на парламентарното представителство, но и подкопава доверието в цялостния демократичен процес. Тези несъответствия де-факто означават, че изборните резултати не могат да бъдат приемани като обективно отражение на народната воля.
6. Необходимост от реформи и носене на отговорност
В демократична държава, несправянето с основните функции на изборната администрация и техническите оператори трябва да води до конкретни последици. Установените нарушения налагат:
- Поемане на отговорност смяна на състава на ЦИК.
- Поемане на отговорност от отговорните министри за организацията и конрола на изборния процес.
- Пълна ревизия и евентуална замяна на ръководството на ИО АД.
- Разглеждане на алтернативни модели за обработка на изборните резултати, включително независим международен одит на дейността на ИО АД.
Ако Конституционният съд е открил толкова значими несъответствия само при частична проверка, възниква въпросът какви биха били резултатите при цялостна ревизия на изборния процес. Отговорността за коригирането на тези слабости е на всички институции, но най-вече на обществото, което не може да си позволи да приеме подобни констатации като „обичаен проблем“.
Анализът е изработен от Мартин Георгиев и отразява различни гледни точки.
Същият не представлява позиция на сдружение “Демократичен център”.
