Сравняването на Римската империя и Европейския съюз може да се приеме, като паралелно разглеждане на напълно различни исторически епохи. Те са две системи от различен калибър и естество, но близки по значение и съдържания. При по-внимателен анализ се открояват интересни връзки и контрасти, които ни помогнат да разберем по-добре както миналото, така и настоящето.
Чрез съпоставянето на различните култури и епохи, разбираме човешката природа и кои аспекти на поведението са универсални или специфични за определени условия? Римляните и съвременните европейци залагат на силни общности и се идентифицират със своите образувания. Гражданите на Римската република са участвали активно в политическия живот, а днешните европейци имат право да гласуват за регионални, национални и европейски органи на управление и да се включват в демократичните процеси. И в двата периода хората са се стремили да постигнат определен социален статус и да се отличават от останалите. Всички общества са свидетели на конформизъм, но и на бунт срещу установените норми.
Римската империя и Европейският съюз имат много общо във възникването, организацията и структурата си, както и ярки диференциращи черти и не могат да бъдат приети, като следствие една от друга.
Приликите на поведение се изразяват в многонационалността. И двете образувания представляват съвкупност от голямо разнообразие от народи, култури и езици, под една обща шапка. Римската империя е простирала властта си над огромни територии от континентите Европа, Африка и Азия, докато Европейският съюз обединява държави от различни региони, единствено на континента Европа.
Икономическата интеграция е стремеж към създаване на общ пазар и улесняване на търговията между членове. Римляните са изградили обширна пътна мрежа и са въвели единна валута, докато Европейският съюз има единен пазар и обща валута, която все още не е приета като официална от всички членове (България не е въвела еврото, но предстои).
Целите на Римската империя и на Европейският съюз са да имат траен мир и стабилност в териториите си. Римляните са постигали дълги периоди на мир и просперитет, докато Европейският съюз се е фокусирал върху предотвратяване на конфликти и насърчаване на полезно сътрудничеството и партньорство между държавите членки.
Римското право е оказало огромно влияние върху развитието на правото в Европа, а Европейският съюз има собствена правна система, която се основава на римското право.
Поведенчески разлики се виждат в начина на обединение на системите. Римската империя е изградена чрез военни завоевания и подчинение на други народи. Европейският съюз е резултат от доброволно, дълготрайно и благотворно сътрудничество между суверенни държави.
Римската империя е ръководена централизирано от един владетел (император, цезар), докато Европейският съюз е уния на независими държави, които споделят суверенитета си в определени области.
Европейският съюз се основава на ценности, като демокрация, свобода, равенство, върховенство на закона, взаимна помощ и сътрудничество, които не винаги са били приоритет за Римската империя. Тя е имала историческата способност да е световна сила, а Европейският съюз, макар и влиятелен, признат и почитан, играе по-скоро регионална роля.
Паралелът между Римската империя с Европейския съюз днес, ни помага да разберем по-добре предизвикателствата пред многонационалните образувания. Ориентира ни за ролята на институциите и колко са необходими за пълноценното и ефективното управление на големи и сложни образувания. Има много въпроси, върху които се движат съпоставките между двете системи. Например, как се управлява разнообразие от култури и интереси и как се балансират националните интереси с общите ценности?
Римската империя и Европейският съюз са две много различни исторически образувания. Отъждествяването им може да ни помогне да разберем по-добре процесите на интеграция, важността на ценностите и предизвикателствата пред многонационалните общества и значението на институциите.
Може ли Европейският съюз да се поучи от Римската империя? Разнообразието е сила, но и предизвикателство. Римската империя е обединявала множество култури и етноси, но именно това разнообразие е допринесло за нейното отслабване и отмиране. Не винаги многото на брой е полезно за просперитета и оцеляването на цялото. Прекалената централизация на властта в Рим е допринесла за нестабилност и бунтове. Европейският съюз се опитва да намери оптималното съотношение между централните и местните власти, за да избегне подобни проблеми при изграждането на една силна общност.
Разликите в богатството между различните части на Римската империя са водели до социални напрежения. Европейският съюз има ясна стратегия за намаляване на икономическите различия между държавите членки.
Римската империя е паднала под ударите на варварските нашествия. Европейският съюз се подготвя да се справи с външни заплахи, като например тероризма, сепаратизъм и миграционни кризи.
Силните институции са били от ключово значение за успеха на Римската империя. Европейският съюз също се нуждае от силни и ефективни институции, гарантиращи стабилност и просперит.
Културата и идентичността играят важна роля за обединението на хората и преценката на поведението им. Римляните са използвали културата като инструмент за обединяване на своите завоевания, докато ЕС се стреми да насърчава културното многообразие и да изгражда обща европейска идентичност.
Едно от най-големите предизвикателства пред Европейския съюз в момента е оттеглянето на Великобритания от Пакта. Това постави под въпрос единството на ЕС и породи съмнения относно неговото бъдеще. Притокът на бежанци и мигранти от Близкия Изток и Африка създава огромни напрежения в много европейски държави. Разликите в икономическото развитие между отделните членки продължават да бъдат сериозен проблем. Ръстът на популистките и националистически настроения в някои страни, заплашва да подкопае единството на съюза. Но Европейският съюз има изградена програма за преодоляване на предизвикателства в развитието си. Европейските държави демонстрират по-голяма солидарност помежду си, особено в кризисни ситуации. Европейските институции работят така, че да са по-ефективни и по-отговорни пред гражданите си.
Наложително е Европейският съюз да инвестира повече в образование, наука и иновации, за да остане конкурентен в глобализирания свят. Ролята му на важен играч трябва да е по-активна и по-далновидна, особено на световната дипломатическа сцена, за да защитава дългосрочно интересите на хората.
ЕС трябва да продължи да се реформира, за да отговори на новите предизвикателства, като например миграцията, климатичните промени и нарастващия популизъм. Както и да укрепи своите демократични институции и да гарантира, че те са легитимни. По-силната обратна връзка с гражданите би показала, че запазването на интересите на хората са е от първостепенно значение.
Европейският съюз има много какво да научи от историята и развитието на Римската империя. Чрез изследване и разбиране на пропуските и грешките, допуснати от римляните, европейците ще постигнат изграждане на силно, устойчиво и благоприятно бъдеще за своя съюз.
Прогресивни аспекти на Римската империя се изразяват например, в използването на наследството от правната й система. Това са сложни и динамични правила, които са били усъвършенствани в продължение на векове и са оставили дълбока следа в историята. Изключително прогресивна за времето си, тя полага основите на много съвременни правни системи. Римското право е въвело понятия като договор, собственост и гражданство, които са фундаментални за всяко цивилизовано общество.
Римляните са изградили впечатляваща инфраструктура – пътища, акведукти, канализации, които са свързвали огромни по площ територии и са улеснявали развитието на производството, търговията и комуникациите.
Римската администрация е била добре организирана и ефективна, позволявайки управлението на огромна империя.
Римляните са оставили богато културно наследство – литература, философия, изкуство, архитектура, танци. Те са насърчавали образованието и са създали библиотеки и университети.
Прогресивни аспекти на Европейския съюз – основан е на принципите на демокрацията, свободата и равенството. Той е гарант за правата на човека и насърчава толерантността и многообразието.
Единният пазар на ЕС е допринесъл за значителен икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на всяка една от страните членки.
ЕС е успял да предотврати регионални конфликти и войни на европейска територия и да насърчи благоприятно сътрудничество между държавите.
ЕС има значителни постижения в областта на социалната политика, като например защитата на правата на работниците, равенството между половете и борбата с дискриминацията, сексизма и агресията.
Демонстрирайки аналогия между двете системи, виждаме, че както Римската империя, така и Европейският съюз са имали и имат значителни постижения в различни области от човешкото развитие. И двете създадат ред, стабилност и просперитет на хора от големи територии. Разбира се, имат и значителни различия, които са в резултат от историческите условия и ценностите, в които съществуват и функционират. Показват ни, че историята се повтаря, но в нова форма и познавайки миналото, извличаме ценни уроци за настоящето, за да изградим по-добро бъдеще за всички нас.
Милена Хлебарова е психолог, водещ български експерт по протокол, етикет и поведение в делова среда. Владее техниките, фразите и ключовете, за постигане на увереност и успех в заплетени протоколни и етикетни фабули. Има ценни знания и умения, полезни да изградят комфортни комуникационни способности, за стабилни взаимоотношения с колеги, партньори, контрагенти и в социална среда. Предлага възможности, да се практикуват правилата на етикета в симулирани ситуации и реална среда, за нагледен ефект. Гради усет за елегантен стил за подбор на облекло, изказ и поведение, полезно работещ имидж и лекота във взаимодействията с другите.