51-454-01-45 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

Партия вносител: Продължаваме Промяната – Демократична България

Дата на постъпване: 13/12/2024

51-454-01-45 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165872

Вносители:

• БОЖИДАР ПЛАМЕНОВ БОЖАНОВ;
• ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ МИРЧЕВ;
• АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ СИМИДЧИЕВ;
• СТЕЛА ДИМИТРОВА НИКОЛОВА;
• ЙОРДАН ЯВОРОВ ИВАНОВ;
• СВИЛЕН ПЕТРОВ ТРИФОНОВ;
• АТАНАС ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ;
• ИВАН БЕЛЧЕВ БЕЛЧЕВ;
• МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ;
• ЛЕНА ЗДРАВКОВА БОРИСЛАВОВА;
• СТОЮ ТЕОДОРОВ СТОЕВ;
• НИКОЛАЙ ДЕНКОВ ДЕНКОВ;

Оригинал:

НАРОДНО СЪБРАНИЕ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

до
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
51-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. | от Конституцията на Република България и чл. 70, ал. 1, т.
| от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме проект Ha
Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, ведно с
мотиви и предварителна оценка на въздействието към него.

Молим законопроектът да бъде представен за разглеждане и обсъждане по
установения ред.

2024 г.

гр. София

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

81. Вчл. 17, ал. 5, т. 2 накрая се добавят думите “и се съхраняват в информационните
    фондове по чл. 65”.
82. Вчл. 18 се правят следните допълнения:
83. Вал. 7 се създава т. 2:

“2. съгласие съхранение на пръстовите отпечатъци на заявителя в информационните
фондове по чл. 65 след получаване на личната карта за целите на последващо заявяване на
български личен документ по електронен път.”

2. Създава се ал. 9:

“(9) В заявленията за издаване на паспорт, служебен, дипломатически и моряшки паспорт,
се посочва и съгласие за съхранение на пръстовите отпечатъци на заявителя в
информационните фондове по чл. 65 след получаване на съответния документ за целите
на последващо заявяване на български личен документ по електронен път.”

83. В чл. 18a, ал. 1, т. 1, накрая се добавят думите “и пръстовите отпечатъци се съхраняват
    в информационните фондове по чл. 65”.

§ 4. B a. 31, ал. | думите “по постоянния адрес на лицето” се заличават.

85. Вчл. 31a се правят следните изменения и допълнения:
86. Вал. 5 след думите “самоличността си” се добавят запетая и думите “без значение от
    срока му на валидност”, а накрая се добавят думите “като съответният орган по чл. 1, ал. 2
    няма право да изисква копие от удостоверението по чл. 43, ал. 6 от Закона за гражданската
    регистрация”.
87. Създава се ал. 9:

“(9) Установяването на обстоятелства във връзка с прилагане на намалена такса за
издаване на лична карта се извършва служебно по реда на Закона за електронното
управление”

56. Вчл. 45, ал. 1 накрая се добавят думите “или от един от тях, ако представят нотариално
    заверена декларация за съгласие от другия или ако другият е потвърдил съгласието си по
    електронен път по един от следните начини:
57. с квалифициран електронен подпис чрез системата за сигурно електронно връчване по
    чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление преди подаването на заявлението, като в
    този случай в заявлението се посочва входящия номер, получен от системата за сигурно
    електронно връчване 2. чрез система за електронни административни услуги, по ред, определен от министъра на
    вътрешните работи”

§ 7. В чл. 46, ал. 2 след думите “самоличността си” се добавят запетая и думите “без
значение от срока му на валидност”, а накрая се добавят думите “като съответният орган

по чл. 1, ал. 2 няма право да изисква копие от удостоверението по чл. 43, ал. 6 от Закона за
гражданската регистрация”

88. Вчл. бЗа, ал. | думите “по постоянния адрес на лицето” се заличават.

§ 9. Вчл. 65 се създават ал. 4-5:

“(4) Данни за пръстовите отпечатъци на български граждани се съхраняват в
информационните фондове по ал. | от момента на подаване на заявлението до
получаването на съответния документ за самоличност, след което се заличават, с
изключение на случаите, в които заявителят е посочил в заявлението, че е съгласен
отпечатъците му да бъдат съхранявани за целите на последващо заявяване на български
личен документ без лично явяване.

(5) Данни за пръстовите отпечатъци се съхраняват за период не по-дълъг от 59 месеца,
след което се заличават.”

5 10. Този закон влиза в сила в деня на обнародването му в Държавен вестник.
MOTИВИ
към проект Ha Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични
документи

Със законопроекта се предлага в МВР да не се съхраняват данни за пръстовите
отпечатъци на лицата, които те са дали при заявяване на български лични документи,
освен ако лицата изрично не посочат това в заявлението за издаване на личен документ.

Съкранението Ha отпечатъците позволява онлайн заявяване на последващ български личен
документ в срок до 59 месеца след снемане на отпечатъците, което е приложимо в
случаите, при които в кратък период от време на лицата се издават последователно два
различни документа за самоличност (напр. лична карта и паспорт).

Съгласно приложимото европейско право, налице е единствено задължение за записване
на пръстовите отпечатъци в личната карта и в паспорта, но съгласно Съображение 21 от
Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година
относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на
документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните
семейства, които упражняват правото си на свободно движение:

“Настоящият регламент не предоставя правно основание за създаването или
поддържането на бази данни на национално равнище за съхраняването на биометрични
данни в държавите членки — това е въпрос на националното право, което трябва да бъде в
съответствие с правото на Съюза относно защитата на данните.”

Пръстовите отпечатъци са специална категория лични данни съгласно чл. 9 от Общия
регламент относно защитата на данните (GDPR), и като такива трябва да бъдат
съхранявани само ако има непосредствена нужда за това. И докато снимката на лицето,
която също представлява биометрични данни, е необходима за редица случаи, вкл. за
граничния контрол, то съхранението на отпечатъци не е необходимо.

В рамките на граничния контрол, когато това е приложимо в рамките на ЕС, сравнението
на пръстовите отпечатъци би се извършвало между прочетените отпечатъци на ГКПП и
записаните в документа за самоличност. Това сравнение не разчита на централизирано
съхранение на данни. Данните за пръстовите отпечатъци не могат да се използват и за
други полицейски нужди, тъй като не са събрани с тази цел, и приложимото
законодателство за защита на личните данни не позволява такова използване.

В същото време, централизираното съхранение на пръстови отепчатъци създава рискове,
въпреки значителните технически и организационни мерки за защита, предприети от
МВР. Пример за тези рискове е изтичането база данни на частна компания във
Великобритания през 2019 гс пръстовите отпечатъци на над | млн. души. И докато при

ae
изтичане на пароли, същите могат да бъдат променени, данните за пръстовите отпечатъци,
както други биометрични данни, са непроменими на практика.

Именно поради тези причини, с оглед ограничаване на рисковете, но със запазване на
възможността за съхранение след изрично съгласие, за целите на последващо онлайн
заявяване на документи, със законопроекта се предлага ограничаване на всеобщото
съхраняване на пръстови отпечатъци, получени при заявяване на български лични
документи.

В допълнение се предлагат две мерки за намаляване на тежестта за гражданите при
заявяване на лични документи: в случай, че едно лице вече има издаден личен документ,
то да може да се идентифицира с него за издаване на последващ такъв, вместо с
удостоверение за раждане, дори същият да е с изтекъл срок на валидност. Пример за
такава ситуация е подновяване на паспорт на дете, на което предишният паспорт е
изтекъл. Макар и изтекъл, паспортът дава по-висока гаранция за самоличността на лицето
от удостоверението за раждане, поради наличие на снимка и защитни елементи.

Второто предложение, свързани със заявяването, е ограничаването на органите, приемащи
заявления, да изискват копия от удостоверения за раждане на български граждани. Тази
практика създава практически проблеми при липса на копирни устройства в местата за
заявяване на български лични документи, което води до това заявителите да бъдат
изпратени в съседни книжарници, където да заплатят за направата на копие. Работното

време на другите обекти обаче не винаги е синхронизирано с работното време на местата
за получаване на заявления.

Аргументът за наличието на копие е дългосрочното съхранение на целия комплект
документи за целите на последващи проверки и оспорвания. Този проблем може да бъде
решен вътрешно, като проверката в информационните фондове да оставя следа,
удостоверена с времеви печат и/или системата да разпечатва наличната в нея информация
за удостоверението за раждане и длъжностното лице да я заверява със свой подпис, без
това да натоварва заявителите.

Премахва се изискването за подаване на заявлението за подновяване на личен документ по
постоянен адрес – и към момента няма технологични причини за това ограничение, а
преминаването към централизиран модел на издаване на лични документи допълнително
обезсмисля това ограничение. В същото време то въвежда сериозна тежест за лица, които
имат (деклариран или не) настоящ адрес и постоянен адрес в различни населени места.

Предвижда се и отпадането на нуждата от присъствие и на двамата родители при издаване
на задграничен паспорт на непълнолетни лица. Настоящата разпоредба създава тежест за
семействата. В същото време, поради пропуски в работата на гранична полиция, видими
вкл. OT скорошни събития, действащото изискване за съгласието и на двамата родители
при напускане на страната, не винаги е достатъчна гаранция. Поради тези причини с
измененията се предлага възможност за заявяване на паспорт от един родител, но с
нотариално заверена декларация от другия или с предварително съгласие, изпратено по
електронен път и подписано с квалифициран електронен подпис.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА
ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА

I. Част първа

БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

Елементи на
оценката

Аргументация

Основания на

Със законопроекта се цели намаляване на риска от централизирано

законодателната
инициатива съхранение на пръстови отпечатъци на български граждани и
намаляване на административната тежест при заявяване на лични
документи на деца.
Заинтересовани – „Всички български граждани – заявители на български лични
групи документи

• MBP, дирекция “Български документи за самоличност”
• „Комисия за защита на личните данни
  Анализ на Предвиждат минимални допълнителни разходи за реализирането

разходи и ползи

на законопроекта, във връзка с безплатните лични карти за лица,
получаващи помощи.

Административна | Със законопроекта “ се предвижда “4 намаляване на
тежест и административната тежест поради премахване на задължението за
структурни представяне на удостоверение за раждане при заявяване на лични
промени документи

Въздействие Не е приложимо

върху

нормативната

база

Равно третиране
от държавата и
балансирано
демографско
развитие

Не е приложимо