less than a minute reading
И тези избори не се различаваха много от предишните – в повечето секции всичко протичаше по правилата, а дребните пропуски можеха лесно да се коригират. Но когато една партия не влиза в парламента заради липсващи 21 гласа, а същевременно съществуват основателни съмнения дали всички останали гласове са отчетени коректно, изборната система се оказва в сериозна криза на доверие.
Централната избирателна комисия (ЦИК) демонстрира неспособност да отстрани видими грешки в протоколите, да разпореди ново преброяване или да реагира своевременно на сигналите за купен вот. Така дори малък процент нередности създават усещането за компрометиран резултат.
Вместо да предостави прозрачност, ЦИК обяви крайния резултат преди изтичането на всички срокове за обработка на протоколите. В ситуация, в която качеството на изборния процес е под наблюдение на Конституционния съд, доверието към институцията е под въпрос.
Борбата срещу частните фирми, вместо срещу нередностите
Скандалите около частните фирми, ангажирани с изборната инфраструктура, не са новост. Министърът на електронното управление дори заяви, че тези фирми инсталират софтуер „по тъмно“, внушавайки недоверие към процеса. Всъщност, проверките на машините за гласуване, включително хеш-кодове, са стандартна практика.
Подобни твърдения, без доказателства, подсилват недоверието към машинното гласуване – единствената технология, която доказано намалява броя на невалидните гласове и минимизира субективните грешки.
Повече грешки, по-ниска активност
В изборния ден слухове за „неработещи“ машини се оказаха преувеличени – от 9353 устройства в страната, само 116 бяха изведени от употреба, като повечето проблеми бяха тривиални (липса на ток или неправилно включване). Реалният проблем бе причинен от законодателно наложеното изискване за печат на хартиени бюлетини, което значително усложни процеса.
Отдавна предупреждаваме за високия процент невалидни гласове, особено при хартиените бюлетини. Докладът на „Демократичен център“ показва тревожна тенденция – през последните местни избори над 15% от бюлетините са били недействителни.
Видеонаблюдение и несъответствия
Видеонаблюдението, въведено с цел прозрачност, показа несъответствия между отчетените и преброените гласове. Журналисти и доброволци все още анализират данни от секции, включително рисковите зони. Липсата на координация между институциите обаче подкопава доверието в резултатите.
Гражданско общество срещу институционално бездействие
Докато ЦИК и Министерският съвет не осмеляват да направят необходимите анализи, граждански организации продължават да изследват изборните нередности. Сравненията на данните от машинни разпечатки и ръчни протоколи сочат за значителни разминавания, които изкривяват резултатите.
Към нов Изборен кодекс
Промените в Изборния кодекс са неизбежни, но те трябва да се основават на задълбочен анализ и международни добри практики. България заслужава изборен процес, който да гарантира прозрачност, коректност и доверие.
Машинното гласуване не е перфектно, но е стъпка напред към елиминирането на човешкия фактор в изборните грешки. Докато не създадем система, която да защитава всеки подаден глас, рискуваме доверието в демокрацията да се разпадне напълно.
Цялата статия може да намерите тук: https://www.dnevnik.bg/analizi/2024/11/18/4703432_a_nie_sigurni_li_sme_che_imenno_tezi_240_sa_izbranite/
