51-402-01-9 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните

Вносител: Министерски Съвет

Дата на постъпване: 02/12/2024

51-402-01-9 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните

Отказ от отговорност:

Текстовете в тази категория са конвертирани от сканирани нечетими PDF файлове в машинно-четим формат чрез технология за оптично разпознаване на текст (OCR) и изкуствен интелект. Поради спецификата на процеса е възможно да има несъответствия, грешки или разлики спрямо оригиналния документ. За точност и правна стойност, препоръчваме да се консултирате с официалния източник:

https://parliament.bg/bg/bills/ID/165822

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вх. №: 51-402-01-9

Дата: 02.12.2024 г./ 10:51 ч.

Република българияМИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 808 на Министерския съвет от 2024 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните.

Приложения:

1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните.
2. Частична предварителна оценка на въздействието.
3. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
4. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз.
5. Справка за постъпилите предложения от обществените консултации.
6. Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на законопроекта.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е   № 808

от   26 ноември   2024 година

ЗА одобряване на законопроект

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните.

2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.

3. Министърът на здравеопазването да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Главчев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Габриела Козарева

Вярно,

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ

“ДЕЛОВОДСТВО, АРХИВ И

ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ”:

/Жана Кадънкова/

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

З А К О Н

ЗА изменение и допълнение на Закона за храните

(Обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2020 г., бр. 13 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 80, 100 и 102 от 2023 г. и бр. 41 и 85 от 2024 г.)

§ 1. В чл. 67, ал. 4 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. за минерална вода – резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни ресурси и информация за характеристиките на конкретното водовземно съоръжение;

2. за изворна вода – информация за дебита и за характеристиките на конкретното водовземно съоръжение.“

§ 2. В чл. 68, ал. 3, т. 3 думата „наименование“ се заменя с „описание“.

§ 3. В чл. 69, ал. 2 т. 1 се изменя така:

„1. търговското описание, под което водата се предлага на пазара;“.

§ 4. В чл. 71, ал. 1, т. 1 се създава буква „г“:

„г) е издадена заповед от директора на регионалната здравна инспекция за спиране експлоатацията на обекта за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води или на дейността поради установени несъответствия с изискванията на съответната наредба по чл. 5, създаващи непосредствена опасност за живота и здравето на хората, и/или поради неизпълнение на наложените от органите на държавния здравен контрол принудителни административни мерки по отношение на изискванията, свързани със състава и безопасността на водата и/или етикетирането на бутилираната вода.“

§ 5. В глава трета „Специфични изисквания към храни“, в раздел I „Натурални минерални, изворни и трапезни води“ се създават чл. 75а, 75б и 75в:

„Чл. 75а. Натуралната минерална вода и изворната вода в състава, в който се намират при експлоатираните за бутилирането им точки на излизане на повърхността, не може да са обект на никакво друго обогатяване освен чрез въвеждане или повторно въвеждане на въглероден диоксид (газиране или догазиране) при условията, определени в съответната наредба по чл. 5.

Чл. 75б. (1) Извън случаите по чл. 75а, натуралните минерални води и изворните води в състоянието си при експлоатираните за бутилирането им точки на излизане на повърхността не могат да бъдат обект на никаква допълнителна обработка в производствения процес освен обработката, посочена в ал. 3.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране за питейни цели, уведомяват министъра на здравеопазването за методите по ал. 3, т. 2 – 4, които използват при обработката.

(3) Допуска се обработката по ал. 1 на минералните и изворните води за:

1. отделяне на неустойчивите елементи, като съединения на желязото и сярата, чрез филтрация или декантация, което може да бъде предшествано от аерация;

2. отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена чрез обогатен с озон въздух;

3. отстраняване на флуорид с активиран алуминиев оксид съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 115/2010 на Комисията от
9 февруари 2010 г. за определяне на условията за използване на активиран алуминиев оксид за отстраняване на флуорид от натурални минерални води и изворни води (ОВ, L 37 от 10 февруари 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 115/2010“;

4. отделяне на нежелани съставки, различни от определените в т. 1, 2 и 3;

5. пълно или частично дегазиране на минералната вода изключително чрез физични методи.

(4) Обработките по ал. 3, т. 1 – 4 са допустими, при условие че е доказано и документирано, че не водят до формиране на остатъци с концентрация, надвишаваща максималните стойности, определени в съответната наредба по чл. 5, които могат да доведат до риск за здравето на хората, а обработките по ал. 3, т. 1, 2 и 4 са допустими, при условие че е доказано и документирано, че не водят до промяна в състава на водата по отношение на характерните елементи и съединения, които ѝ придават специфични свойства.

(5) Използването на обогатен с озон въздух за обработка на минерална и изворна вода се допуска, когато са спазени следните изисквания:

1. използването на обработката е обосновано от състава на водата по отношение на съединенията на желязо, манган, сярa и арсен;

2. обработката не води до промяна на физико-химичния състав на водата по отношение на характерните елементи и съединения;

3. обработката не води до формиране на остатъци с концентрация, надвишаваща максималните стойности, посочени в съответната наредба по чл. 5, или на остатъци, които могат да доведат до риск за здравето на хората;

4. минералната и изворната вода преди обработката отговарят на микробиологичните критерии, определени в съответната наредба по чл. 5.

(6) При производството на натурална минерална или изворна вода се забранява каквато и да е обработка с цел дезинфекция, както и добавянето на бактериостатични елементи или всякаква друга обработка, несъобразена с ал. 3, която може да промени естествената микрофлора на водата.

(7) При обработката на трапезна вода се използват методи, при които не се образуват остатъци, които могат да представляват риск за здравето на хората. Допуска се производството на газирана трапезна вода, съдържаща допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 mg/l.

(8) В случаите, когато при производството на трапезна вода се използва обогатен с озон въздух, обработката не трябва да води до формиране на посочените в съответната наредба по чл. 5 остатъци в концентрации, надвишаващи определените стойности, както и до образуване на други остатъци, които могат да представляват риск за здравето на хората.

(9) Използването на методите за обработка по ал. 3, т. 2 – 4 се извършва след предварително подаване на уведомление до Министерството на здравеопазването най-късно един месец преди започване на обработката.

(10) Уведомлението по ал. 9 съдържа следните данни:

1. наименование и ЕИК на бизнес оператора;

2. основание за ползване на:

а) минералната вода (номер и дата на концесионния договор, въз основа на който е предоставено правото за ползване);

б) изворната вода (номер и дата на разрешителното за водовземане, въз основа на което е предоставено правото за ползване);

3. мотивирана подробна обосновка за необходимостта от прилагане на метода за обработка.

(11) Към уведомлението по ал. 9 се прилагат и:

1. техническа документация, описваща метода за обработка на водата и неговото прилагане съобразно съществуващите в обекта за бутилиране технологични условия, както и информация за техническите характеристики и принципа на действие на съоръженията и инсталациите за обработка и за материалите, от които са изработени детайлите, влизащи в контакт с водата;

2. протоколи от изпитвания на водата след приложената обработка, извършени от акредитирана лаборатория по показателите от сертификата по чл. 67, ал. 1, както и за съдържание на остатъци от обработката, посочени в съответната наредба по чл. 5, и други остатъчни вещества, идентифицирани от бизнес оператора или от компетентния орган, съобразно вида и обработката на водата;

3. програма съгласно т. 6 от приложението към Регламент (ЕС) № 115/2010 в случаите по ал. 3, т. 3.

(12) Министърът на здравеопазването възлага изготвянето на експертно становище на здравно заведение по чл. 21, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето или на лечебно заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения относно необходимостта от прилагане на съответната обработка на водата, както и за влиянието на тази обработка върху характерните елементи и съединения на водата, които ѝ придават специфични свойства.

(13) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър в срок до 30 работни дни от предоставянето на данните и документите по ал. 10 и 11 и въз основа на експертното становище по ал. 12 писмено уведомява бизнес оператора за съответствието/несъответствието на метода на обработка, с което се одобрява/не се одобрява неговото прилагане при производството на натурална минерална или изворна вода в съответния обект, като при необходимост определя условия за неговото прилагане.

(14) При промяна на принцип на действие и/или критичен елемент или етап от процедурата на обработка бизнес операторът информира министъра на здравеопазването не по-късно от 14 дни от нейното настъпване, като предоставя данни за промените в първоначално предоставената документация по ал. 11, т. 1 и протоколи от проведени изпитвания по ал. 11, т. 2.

(15) Бизнес оператор, който прилага методи на обработка по ал. 3, 7 и 8, е длъжен да предприеме всички необходими мерки за гарантиране ефективността и безопасността на обработката и да съдейства на компетентния контролен орган при извършване на проверки.

Чл. 75в. (1) За всеки прилаган метод на обработка на натурална минерална, изворна или трапезна вода бизнес операторът въвежда програма за контрол, с която осигурява правилното функциониране на отделните етапи от обработката на водата по отношение на поддържане на съответствието ѝ с изискванията на съответната наредба по чл. 5, а за трапезната вода – и с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

(2) Етапите и процедурите по обработка на натуралната минерална, изворна и трапезна вода се изпълняват при спазване на добрите производствени практики и принципите на НАССР, установени с Регламент (ЕО) № 852/2004, и на приложимите изисквания, определени в наредбата по чл. 7, ал. 5, т. 3 и 4.“

§ 6. Член 116 се изменя така:

„Чл. 116. (1) При сключено двустранно споразумение с трета държава, по искане на износител директорът на съответната регионална здравна инспекция издава здравен сертификат за износ на произведени в Република България бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води, когато държавата, за която се изнасят, изисква това.

(2) Здравният сертификат по ал. 1 се издава при условия и по ред, определени с двустранното споразумение с третата държава.

(3) При липсата на сключено двустранно споразумение с трета държава директорът на съответната регионална здравна инспекция издава здравен сертификат за износ на произведени в Република България бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води при условията и по реда на чл. 37, ал. 4 – 8 от Закона за здравето. Здравният сертификат удостоверява, че бутилираните натурални минерални, изворни или трапезни води са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на българското законодателство и с правото на Европейския съюз.

(4) За издаване на здравен сертификат по ал. 1 или 3 се заплаща държавна такса в размер, определен в тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.

(5) Отказът за издаване на здравен сертификат по ал. 2 или 3 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 7. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието се изменя така:

„Допълнителни разпоредби“

• В § 1:

а) създава се т. 7а:

„7а. „Извор“ е появяване на повърхността чрез една или повече естествени или изкуствено получени точки на излизане на вода с идентични характеристики на всички точки на излизанe на повърхността с оглед на критериите, посочени в съответната наредба по чл. 5, и тези характеристики остават постоянни в рамките на естествените колебания.“;

б) създава се т. 8а:

„8а. „Находище“ е подземно водно тяло, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства, от което се добива минералната вода.“;

в) точка 14 се изменя така:

„14. „Подземно водно тяло“ е обем подземни води в рамките на един водоносен хоризонт, характеризиращ се с определено състояние на подземните води, от който се добива изворната вода.“

• Създава се § 1а:

„§ 1а. С този закон се въвеждат изисквания на Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води (ОВ, специално българско издание 2007 г., глава 13,
том 39) и на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (OB, L 164 от 26 юни 2009 г.).“

• Създава се § 1б:

„§ 1б. С този закон се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) № 115/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г. за определяне на условията за използване на активиран алуминиев оксид за отстраняване на флуорид от натурални минерални и изворни води.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 8. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г.,
бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от
2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58 и 62 от 2020 г.,
Решение № 14 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 94 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 102 и 104 от 2022 г., бр. 8 от 2023 г. и бр. 35, 39 и 85 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. (1) В рамките на провеждания официален държавен здравен контрол регионалните здравни инспекции дават заключение за безопасност и/или за съответствие със законовите разпоредби за произведени в страната продукти и стоки, имащи значение за здравето на човека, с изключение на лекарствени продукти и медицински изделия.

(2) При сключено двустранно споразумение с трета държава, по искане на износител директорът на съответната регионална здравна инспекция издава здравен сертификат за износ на произведени в Република България продукти и стоки, имащи значение за здравето на човека, с изключение на лекарствени продукти и медицински изделия, когато държавата, за която се изнасят, изисква това.

(3) Здравният сертификат по ал. 2 се издава при условия и по ред, определени с двустранното споразумение с третата държава.

(4) При липсата на сключено двустранно споразумение с трета държава директорът на съответната регионална здравна инспекция издава здравен сертификат за износ на произведени в Република България продукти и стоки, имащи значение за здравето на човека, с изключение на лекарствени продукти и медицински изделия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Здравният сертификат удостоверява, че продуктите и стоките са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на българското законодателство и с правото на Европейския съюз.

(5) За издаване на здравен сертификат по ал. 2 и 4 заинтересованото лице подава заявление по образец до съответната регионална здравна инспекция, в което се посочват:

1. наименованието, седалището и адресът на управление на заинтересованото лице;

2. наименованието на държавата, за която се изнася продуктът или стоката;

3. обосновката на необходимостта за издаване на здравния сертификат;

4. за козметичните продукти – данни за референтния номер, под който е нотифициран продуктът в Нотификационния портал за козметични продукти на Европейската комисия съгласно чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ, L 342 от
22 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1223/2009“.

(6) Към заявлението по ал. 5:

1. се предоставят данни за единния идентификационен код на едноличните търговци и юридическите лица от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. се предоставя списък на продуктите и стоките, предназначени за износ, на български език, с точното им наименование, търговска марка, търговско описание, вида на опаковката и наименование и адрес на производителя;

3. когато се заявява издаване на здравен сертификат за износ на козметични продукти, допълнително се предоставят:

а) данни за категория и вид на козметичния продукт;

б) оценка на безопасността на козметичния продукт;

4. документ за платена държавна такса, освен ако плащането е извършено по електронен път.

(7) При установяване на непълнота или нередовност на документите по ал. 5 и 6 заявителят в срок 7 работни дни се уведомява писмено за това и сроковете по издаване на здравния сертификат спират да текат.

(8) Здравният сертификат по ал. 4 се издава по образец в срок до 15 работни дни от подаването на заявлението по ал. 5, съответно от отстраняването на установените непълноти или нередовности по ал. 7.

(9) За издаване на здравен сертификат по ал. 2 или 4 се заплаща държавна такса в размер, определен в тарифата по чл. 46.

(10) Отказът за издаване на здравен сертификат по ал. 2 или 4 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

2. Член 37а се отменя.

§ 9. Бизнес операторите, извършващи обработка на натурални минерални или изворни води, които са получили удостоверение за съответствие за използвания метод на обработка по досегашния ред, продължават да използват съответния метод.

§ 10. Започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства за издаване на здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека се довършват по досегашния ред.

§ 11. Издадените до влизането в сила на този закон здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека са валидни до изтичането на посочения в тях срок.

Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…… 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните

1. Причини, които налагат изменението на Закона за храните:

Съгласно чл. 5 на обнародвания в „Държавен вестник“, бр. 52 от 9 юни 2020 г., нов Закон за храните специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. Такива специфични изисквания има и към групата храни – бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, което налага и приемането на съответна наредба с постановление на Министерския съвет.

Във връзка с това е изготвен проект на нова Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. С новата наредба се предвижда да се осигури и прилагането на въведени с действащия Закон за храните нови изисквания към бутилираните води, и по-специално – по отношение на издаването на сертификат за изворните води, добити и произведени на територията на страната и внос от трети страни, удостоверяващ, че по произход, състав и свойства съответната изворна вода е подходяща за бутилиране за питейни цели.

В рамките на Нотификационната процедура по Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, на 26 септември 2022 г. Европейската комисия изпрати подробно становище по проекта на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. В своето становище Европейската комисия обръща внимание и на продължаващата Процедура за нарушение № 2020/4042 за това, че страната ни е нарушила чл. 8, пар. 2, чл. 7, пар. 2, буква „б“ и чл. 9, пар. 4, ал. 1, и по-специално буква „в“, от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (Директива 2009/54/ЕО), като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание, като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено наименованието на извора.

В рамките на процедурата за нарушение Комисията подчертава пред българските власти, че за целите на принципа „един и същ извор – едно търговско описание“ в проекта на наредба липсват определения на понятията „находище“ и „подземно водно тяло“, както и няма изрични препратки към определенията на тези понятия в други актове от националното законодателство.

Определения за понятията „находище на минерална вода“ и „подземното водно тяло“ има в Закона за водите, но последният въвежда дефинициите по Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите. Съгласно т. 43 от решението на Съда на Европейския съюз от 24 юни 2015 г. по преюдициално запитване по Дело C 207/14 се посочва следното: „… за целите на тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 не следва да се прави позоваване на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащи се в Директива 2000/60. Всъщност от член 1 от последната директива и от практиката на Съда (в този смисъл вж. решения Комисия/Люксембург, C-32/05, EU:C:2006:749, т. 41 и Комисия/Германия, C-525/12, EU:C:2014:2202, т. 50) следва, че с директиви 2000/60 и 2009/54 се преследват различни цели. В действителност, докато с първата се преследват цели, свързани най-вече с околната среда, втората е насочена към защита на здравето на потребителите и предпазването им от въвеждане в заблуждение, както и към гарантиране на честна търговия. Ето защо разпоредбите на Директива 2000/60 не могат да се считат за релевантни за исканото в случая тълкуване (вж. по аналогия решение Møller, C-585/10, EU:C:2011:847, т. 37).“.

Предвид горното е идентифицирана необходимост от допълнение на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за храните, с което да се въведат определения за понятията „находище“ и „подземно водно тяло“.

Междувременно по процедурата за нарушение на 19 април 2023 г. Колежът на Европейската комисия е приел решение за сезиране на Съда на Европейския съюз. Във връзка с това следва да се има предвид, че съществува реален риск Република България да бъде осъдена за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и впоследствие да заплати съответната санкция. Съдът на Европейския съюз може да наложи еднократно платима сума – с цел санкциониране на продължаването на нарушението, и дневна имуществена санкция – с цел мотивиране на държавата да прекрати нарушението възможно най-бързо след обявяването на съдебното решение. Срочното приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните и на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, след обнародването на измененията на закона в „Държавен вестник“, е от ключово значение за отстраняване на нарушението и за размера на потенциалната санкция, която Съдът на Европейския съюз би могъл да определи.

Предложените допълнения на Закона за храните с въвеждането на чл. 75а-75в са в изпълнение на Мярка № 39 от приложение № 1 на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване.

Съгласно визираната мярка одобрението от страна на министъра на здравеопазването относно съответствието на методите за обработка на натурални минерални и изворни води представлява удостоверителен режим, въведен с Наредбата за изискванията към бутилираните минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) режимите се установяват само със закон, поради което горепосоченият режим следва да се уреди със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за храните Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, по искане на износителя или на заинтересованото лице, по реда на чл. 37 от Закона за здравето. Практиката след влизането на разпоредбата в сила показа, че с така предвидените действия не се удовлетворяват исканията на съответните власти на трети страни и в голяма част от случаите предвиденият по чл. 37 от Закона за здравето здравен сертификат не изпълнява критериите и не предоставя исканата от тях информация. Това води до затрудняване изпълнението на поетите от страна на български юридически лица ангажименти за доставяне на договорените количества бутилирана вода до съответния контрагент в държавите извън Европейския съюз и/или Европейското икономическо пространство.

2. Цели, които се поставят:

С въвеждане на понятията „находище“ и „подземно водно тяло“ в Закона за храните и последващото приемане на нова Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, се цели транспониране в цялост на Директива 2009/54/ЕО и отстраняване на критиките на Европейската комисия в рамките на Процедура за нарушение 2020/4042, така че да се осигури съответствие на българското законодателство с европейското, включително да се гарантира спазването на принципа „един и същ извор – едно търговско описание“.

На следващо място, с въвеждането на чл. 75а-75в в закона се цели подобряване на законодателната уредба за ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за бизнеса и гражданите. С предложените промени се привежда в съответствие с общите изисквания на ЗОАРАКСД удостоверителният режим за одобряване на методите за обработка на натурални минерални, изворни и трапезни води да се уреди на ниво закон с ясно посочване на изискванията за извършване на административната услуга, сроковете, процедурите и необходимите документи.

На последно място, с прецизиране на разпоредбата относно издаване на здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се цели осигуряване на условия за издаване на документ, съответстващ на изискванията на компетентните органи на страната, в която ще бъдат изнасяни бутилираните води, по отношение на вида и съдържанието на документа, който се очаква да бъде издаден от здравните власти на Република България. С цел уеднаквяване на законодателството в тази област се предлагат изменения и на Закона за здравето по отношение на разпоредбите за издаване на здравен сертификат за износ на произведени в Република България продукти и стоки, имащи значение за здравето на човека.

3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:

Не се очаква прилагането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните да доведе до необходимостта от допълнителни финансови и/или други средства за физическите и юридическите лица.

С предложените определения за „находище“ и „подземно водно тяло“ се въвежда прилагането на заложения в Директива 2009/54/ЕО принцип „един и същ извор – едно търговско описание“ и не се въвеждат нови режими или административни услуги за физическите и юридическите лица.

С предложените допълнения на чл. 75а-75в режимът по одобряване на обработката на натурални минерални и изворни води се урежда със закон, т.е. не се въвежда нов режим, тъй като същият се прилага и към настоящия момент, но въведен с подзаконов нормативен акт. С направените предложения не се въвеждат допълнителни изисквания, различни от тези, които и към настоящия момент се прилагат по силата на действащата Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели.

Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет в текущата и/или в следващите години. Прилагането на нормативния акт не изисква и допълнителни финансови и/или други средства, които да бъдат направени от компетентните контролни органи в рамките на изпълнение на функционалните им задължения и отговорности.

4. Очаквани резултати от прилагането:

С приемането на нормативния акт и въвеждането в Закона за храните на понятията „находище“ и „подземно водно тяло“ се очаква да се постигне правилно прилагане на принципа „един и същ извор – едно търговско описание“, залегнал в разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО.

От друга страна, очаква се да се изпълнят препоръките по Мярка № 39 от Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. Предложените законови промени не водят до промени в режима по същество, а единствено до промяна на нивото на нормативния акт, в който се урежда режимът, поради което резултатите от приемането на законопроекта в тази част имат по-скоро административноправен характер и няма да повлияят на заявителите на административната услуга, нито на други участници на пазара на минерални и изворни води.

На последно място, с приемането на промените в Закона за храните се очаква преодоляване на невъзможността и/или на затрудненията за износ на бутилирани води в трети страни, като се предвиди издаване на документ при спазване изискванията на приемащата държава.

5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:

Законопроектът е свързан с въвеждане в българското законодателство на разпоредби на Директива 2009/54/ЕО, както и на Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 година за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води.

Към настоящия момент директивите са въведени в българското законодателство чрез подзаконов нормативен акт – Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Поради регламентирането на част от въпросите – предмет на директивите, на ниво закон се налага изготвяне на таблици за съответствие с правото на Европейския съюз. Такива са изготвени и от тях е видно, че е извършен анализ и разпоредби на двете директиви се въвеждат в националното законодателство чрез предложения законопроект.

На основание чл. 26 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Портала за обществени консултации.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: