Анализ на проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт

Премахването на ключови документи от портала strategy.bg по време на текущото обществено обсъждане на проект за постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) предизвика основателни въпроси за прозрачността и ангажираността на държавата към откритото управление. Въпреки че обсъждането продължава, липсата на достъп до важни файлове значително ограничава възможността на заинтересованите страни да се запознаят детайлно с предложените промени и да изразят информирано мнение.

На 21 октомври 2024 г. бе публикувано на портала за обществени консултации проектопредложение за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) за нуждите на органите на изпълнителната власт. Въпреки че този документ все още е в процес на обществено обсъждане, прикачените файлове с ключова информация, включително проект на постановление и свързаните становища, бяха премахнати от платформата strategy.bg (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8614). Това поражда съмнения относно прозрачността и ангажираността към пълния достъп на обществеността до документите, необходими за обективна оценка на предложенията.

Основната идея на проекта е да централизира процеса на възлагане на обществени поръчки в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), като Министерството на електронното управление (МЕУ) ще събира заявки от различни държавни администрации и ще провежда процедурите по закупуване. Това ще става чрез сключването на рамкови споразумения, каквато е практиката при обществените поръчки през последните 20 години. Практиката показва сключване на рамково споразумение с до три компании, а често се наблюдава и вариант, при който договорите се сключват само с един доставчик. Така се ограничават възможностите за включване на нови изпълнители през периода на действие на споразумението, който може да бъде до четири години.

Въпреки намеренията за икономии и по-ефективно управление, предложеното постановление повдига редица опасения. На първо място, централизирането на поръчките рискува да създаде условия за монополизация на ИКТ пазара. Големите компании, особено международните, ще бъдат в по-добра позиция да отговорят на изискванията за големи обеми, кратки срокове и стабилно икономическо състояние. Това автоматично ограничава достъпа на малки и средни предприятия (МСП) до този пазар – сектор, който е основният двигател на българската икономика. Въпреки че те съставляват голям дял от икономиката и осигуряват множество работни места, те биха могли да бъдат изхвърлени от този процес, тъй като условията за участие в големи обществени поръчки често са непосилни за тях. Увеличените изисквания за банкови гаранции, кредитни линии и други форми на обезпечаване ги правят неконкурентоспособни спрямо големите играчи на пазара.

Друг сериозен риск е свързан с корупцията и липсата на прозрачност. Концентрирането на толкова голям обем решения в един орган като Министерството на електронното управление създава условия за злоупотреби. Когато цялата отговорност за планирането, провеждането и контролирането на тези мащабни обществени поръчки е в ръцете на един централизиран орган, се увеличава рискът от насочване на поръчки към определени фирми и манипулиране на процедурите. Доказано е, че когато възлагането на големи поръчки е ограничено до малък брой участници, вероятността за конфликти на интереси и корупционни практики нараства.

Не на последно място, постановлението предизвиква тревоги относно потенциалните конфликти на интереси. Министерството на електронното управление ще изпълнява няколко важни функции едновременно, което поставя под въпрос обективността на процесите. От една страна, МЕУ ще бъде централният орган, отговорен за възлагането на ИКТ поръчки, докато от друга, то ще контролира и съгласува ИКТ проекти и бюджетни разходи. Този двоен контрол се усложнява допълнително от факта, че МЕУ е принципал на „Информационно обслужване“ АД – компания, която се занимава с ключови системни интеграции и изпълнява поръчки в сферата на ИКТ по закон.

Това централизиране на правомощия и функции носи огромни рискове за прозрачността и почтеността на процесите, като на практика дава възможност за концентрация на власт и влияние в една институция. В комбинация с вече утвърдената практика за сключване на рамкови споразумения с ограничен брой изпълнители, проектът отваря вратата за потенциална монополизация на пазара и ограничаване на достъпа до обществени поръчки за по-малките и средни фирми, които имат по-малък капацитет, но също така играят важна роля в развитието на българската икономика.

В заключение, ако този проект бъде приет в сегашния му вид, това може да доведе до дълбоки структурни промени на ИКТ пазара в България. Вместо да насърчава конкуренцията и прозрачността, той може да доведе до концентрация на пазара в ръцете на няколко големи компании, като увеличи риска от корупция и наруши икономическия баланс. Всички тези фактори трябва да бъдат внимателно обмислени по време на общественото обсъждане, за да се гарантира, че общественият интерес ще бъде защитен и че пазарът ще остане отворен и конкурентен.

Прикачаме документите, които бяха качени в strategy.bg, за референция и тук:

Благовест Кирилов Експерт електронно управление

Благовест Кирилов Кирилов е предприемач, бил е заместник-министър на електронното управленмие, народен представител в XLV, XLVI и XLVII народно събрание. Той е също е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги и преподавател в Техническия университет в София.